Въпреки високите цени на продукцията, произведена у нас, мнозинството я предпочитат пред вносната
Колкото и да не ви се вярва, но е факт! Вносната биопродукция се оказва далеч по-евтина от българската! Потвърди го и Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“. Например, в Германия биомлякото е само с 2-3 на сто по-скъпо, отколкото конвенционалното. А в България разликата между едното и другото е цели 2 пъти! Или биочерешите, които у нас достигат 8 лв. килограма. По думите на Николова, никъде в Европа няма такова чудо – биозеленчуците не са на двойна и тройна цена спрямо конвенционалните. Освен в нашата страна, разбира се. Разбира се, този феномен си има обяснение. Според председателката на „Агролинк“, родните производители не знаят как да поевтинят производството си. Конвенционалните торове са забранени в биоземеделието и по тази причина фермерите използват други подобрители, но те пък са вносни и скъпи. А вместо тях могат да си правят компост от органичните отпадъци и така да спестят доста средства. Все пак, идеята е биофермата да представлява затворен цикъл и хранителните елементи да се връщат в самата ферма, а не да се внасят отвън. Подценяват също сеитбообръщението – ако вкарват в него сидерати, т.е. растенията, които внасят азот в почвата, също ще подобрят резултатите, при това без да се налага отново да търсят скъпи заместители на конвенционалните препарати за подхранване. Като прибавим и „специалните“ препарати за растителна защита, които, макар и да са разрешени в биопроизводството, освен че също са по-скъпи от своите конвенционални аналози, си остават последният вариант за справяне с неприятелите. По белия свят например, биопроизводителите сеят репеленти, които отблъскват неприятелите. И така, в крайна сметка, по инерцията от конвенционалното земеделие, стопаните се опитват да развиват по същия начин биологично, само че с доста по-скъпи препарати и торове. Което излиза не само неефективно, но и оскъпява продукцията, и то с много.
Въпреки това родната биопродукция е на почит сред българските потребители. На въпроса коя – българска или вносна, предпочитат да купуват, 78 на сто от гласувалите в анкетата на AGRO.BG през изминалата седмица категорично са за българската. Само по себе си това е хубаво – родното производство има нужда от подкрепа. Още повече, че по качество не отстъпва на вносните алтернативи. Нито един от участвалите в допитването не е избрал отговора „Вносна, защото е по-евтина от българската и по-богата като асортимент“, и то – въпреки точно тази подробност – че е на по-ниска цена. А 22 на сто не отдават голямо значение на произхода. Резултатите са обнадеждаващи, но все пак… Какъв е процентът на българските потребители, които могат да си позволят да се хранят здравословно, с биологични храни? Вярно, и в другите страни не е кой знае колко висок, мнозина отдават това на недостатъчната информираност на средностатистическия купувач – дори в държавите с висок стандарт на живот потребителите предпочитат да си харчат парите за скъпи коли и техника, вместо да инвестират в здравето си. Но при родната ситуация и отънелия джоб на българския потребител, колкото и добре да е информиран и да има желание да консумира здравословна храна, в края на краищата цената остава решаващ фактор за мнозинството. Макар и да е вярно, че особено в големите градове – София, Пловдив, Варна, вече се е оформил контингент от млади – 25–30-годишни, за които приоритет е с какво хранят себе си и семействата си. Затова поевтиняването на биопродукцията значително ще разшири таргета и ще изиграе своята немаловажна роля в значителното увеличаване на пазарния дял на биологично произведените продукти.
Коментар на Светослав Динков