Най-разумният вариант за нас би бил реално повишение на доходите
Напоследък все повече нашенци от Югозападна България започнаха да зареждат резервоарите на колите си, че даже и да пазаруват от братска Македония. Оказва се, че там дизелът е с 40-50 ст. по-евтин, отколкото у нас, сиренето, кашкавалът, месото и зарзаватът също излизат по на сметка, отколкото в нашите магазини. Дори една от българските телевизии излъчи репортаж по темата. „Се по-голем е броят на вашите граждани, които довадат да пазаруват. Цените са по-ниски”, коментира пред камерата продавачка в македонски магазин.
Какво обаче може да се направи у нас? Цените растат, доходите остават същите. А и не всеки може да тръгне да си пазарува от съседните страни. Далеч по-добре ще е галопът на цените у нас да бъде обуздан – на това едва ли някой би възразил. Но как да стане това? Като се въведат пределни цени на основните храни и на горивата? Никой от гласувалите в седмичната ни анкета, оказва се, не е посочил този вариант. Политиците отляво вече поискаха правителството да наложи такава мярка. Но все пак да не забравяме, че живеем в условия на пазарна икономика и опити за мерки през последните 20 години у нас имаше няколко пъти, но те не доведоха до желания резултат. Въпреки всичко, обаче, е много вероятно кабинетът да наложи таван поне на цените на горивата, стана ясно от изявление на премиера Бойко Борисов пред bTV. Рестриктивната мярка ще е за около месец, но дали ще бъде въведена – ще се знае със сигурност след преговорите с производителите на горива.
Да се намали ДДС за хранителните продукти и акциза на горивата среща одобрението на най-много от участвалите в анкетата на интернет портала – 71%. Аграрният министър Мирослав Найденов обаче категорично заяви, че, първо, ако въведем диференциран данък добавена стойност за храните, същото ще поискат и за лекарствата, и за много други групи от стоки и услуги. И второ – той не влияе съществено върху ценообразуването. Пък акциза… там вече стана ясно за всички, че не може нашата държава на своя глава да го променя – параметрите са записани в договора ни за членство и за да го свалим, трябва одобрението на всичките 26 страни-членки на Общността. Трудна работа, ако не и – невъзможна. Все пак, възможност да падне цената на горивото, макар и с малко, съществува – ако отпадне биокомпонентът или бъде освободен от акциз, също ако задължителният резерв бъде разпределен поравно между държавата и производители и търговци и накрая – да се разбере защо у нас дизелът например е по-скъп, отколкото в други страни от Евросъюза. Наскоро на среща между министри и представители от бранша икономическият министър Трайчо Трайков коментира така: „Очевидно производствената цена в България е висока. Тогава защо останалите играчи на пазара не продават по-евтино гориво? Едната хипотеза е, че се съобразяват с доминиращия играч – формално или неформално. Втората хипотеза е, че ако се появят нови играчи, които искат да внесат, им е много трудно или скъпо да го направят”.
Съвсем отделен е въпросът доколко тази ситуация има реално отражение у нас и доколко това отражение е спекулативно. За спекулации неотдавна говори и земеделският министър: той даде пример със сиренето, на което, за да узрее, му трябват минимум 2 месеца, а тогава, по думите му, е петролът все още е бил далеч от поскъпването, което се случи много по-късно.
Така че, при цялата тази ситуация, най-разумният вариант би бил да се повишат доходите на българите. Дано скоро да се стигне до консенсус в тази посока и да има съответните реални резултати. А докато чакаме това да се случи, друго не ни остава, освен да се надяваме, че по веригата от производителя до търговеца спекулата поне ще се свие. Пък който може – ще ходи да си пазарува от съседните страни.
[1] На македонски: Какво ще правим?
Коментар на Светослав Динков
Целият материал четете в рубрика Актуално на портала...
