Старайте се да хвърлите поне един бърз поглед на съдържанието, когато пазарувате
Mалко са хората, които старателно изчитат етикетите докато пазаруват. Но дори и тези, които го правят, рядко имат представа какво се крие под лаконичните кодове от типа на оцветител Е-126 или ароматизатор Е-613.
Според последните научни изследвания тъкмо на тези хранителни добавки, маркирани с буквичката Е, вероятно се дължи истинският бум на заболявания като рак, астма, свръхтегло и епидемиологичното ниво на диабет сред възрастните през последните десетилетия.
Още преди четири годин, две от най-големите британски търговски вериги, обявиха, че ще извадят от асортимента си всички продукти, съдържащи съмнителни изкуствени оцветители. Същата мярка трябваше да се приложи и към храните, подсладени с аспартам.
Решението бе взето заради изследване на Саутхемптънския университет за въздействието на тези вещества върху деца между три и девет години. Според резултатите шест от изследваните оцветители причиняват странични ефекти - главоболие, астматични пристъпи, кожни възпаления и хиперактивност.
Какво да избягваме
Макар почти всички съществуващи добавки да са одобрени за употреба в ЕС, учените съветват по възможност да се избягват някои от тях заради доказаните им странични действия.
Е102 (Татразин)
Оцветител, който се използва в сладкиши, безалкохолни напитки, рибни консерви, зърнени закуски (мюсли). Смята се, че може да предизвика различни алергични реакции, главоболие, астматични пристъпи.
Е104 (Куинолин)
Широко разпространен в козметиката. Използва се в сапуни, червила, шампоани, паста за зъби. Причинява кожни възпаления.
Е110 (Сънсет жълто)
Оцветител, използван в плодовите сокове, супите на прах и зърнените храни. Може да предизвика висока температура, хронична хрема, както и кожни екземи.
Е122 (Кармоазин)
Оцветител, извличан от каменовъглен катран. Използва се в сладкарската индустрия, най-вече в бонбоните за смучене. Влияе зле на астматици и при някои алергии.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
