Каква ще бъде реакцията на европейските институции?
Призовават ни да не се запасяваме с олио. А държавата защо се запасява със зърно? Нали уж имаме запаси за две, че и три години? Дали това сравнение е логически издържано? Факт е, че и в областта на селското стопанство във време на война важи сентенцията: ако искаш мир, готви се за война! Всички правителства се готвят за война. Икономическите санкции, наложени на Русия, също са вид война. Прави са пълководците на страната им. Единният европейски пазар е най-голям в света! С гордост чуваме да се натрапва твърдението. Как войната в Украйна заля със студен душ европейските политици? Те трескаво умуват как точно да осигурят продоволствената сигурност на Общността. Има предложение – основните, липсващи продукти и суровини, да се купуват общо от ЕС, за да не се превръщат страните членки в конкуренти. Това на този етап крие все още много въпросителни около механизмите на търговия и разпределение. Разбира се, че основен акцент си остава осигуряването на зърно за изхранване на хората и селскостопанските животни.
Г-н Лорер на срещата си с предприемачите ги успокои, че имало оптимистични сигнали – вероятният финал на войната да е през май. т.е. в житницата на Европа – Украйна, сеитбата може да протече сравнително гладко. Сега всички прогнози се правят с уговорките – вероятно, може би, ако и т.н. Сериозни икономически анализатори не правят изключение. Те, обаче, за разлика от политиците, предпочитат да анализират лошия сценарий. И предупреждават, че площите със зърно в Украйна могат да спаднат с 39% и повече. Това е много лошо, много лошо! - както инфантилно се изразяваше Тръмп.
Засега хората в цял свят и особено българите - тъй като сме на един хвърлей място до ада, се залепят да слушат – какво става с войната. На украинския фронт нищо ново. Какво се мъти в мистичната руска душа на Путин, не се знае. Заради санкциите руските олигарси нямало да ядат хайвер, бургери, да се кичат с диаманти и скъпи часовници. Ние без черен хайвер ще минем. Въпросът е: какво сочи анализът на европейските политици, на големите, транснационални търговски вериги. Ще има ли прекъсване в доставките на хранителните продукти? Кои? Как ще се реагира? Какви преговори се водят в момента с производителите? Успешни ли са? Наивно е да мислим, че разглезеният от глобализацията европеец няма да усети както по джоба си, така и със сетивата си, временна липса на любими лакомства. Да, обаче руснаците - както се оказва, също попадат в капана на мразената от тях глобализация. А ние? Ще се чуват ли подвиквания към съседа: пуснаха яйца! Пуснаха месо, бързай! И понеже сме и културно глобализирани, вероятно ще ни отговорят с уау! Пренареждане на глобалния свят ще има, предупреждават философи и политолози. Това означава ли, че всяка страна член на голямото европейско семейство ще се пренастрои към постигане на хранителен суверенитет? Стрес-тестът на войната поставя ребром въпроса.
Коментар на Валентина Спасова
