По прогнози на икономистите засетите площи с пшеница възлизат на 1 милион 220 хиляди хектара - близо до миналогодишния размер
Пшеницата се очертава като една от най-стабилните и икономически изгодни култури в последните 3-4 години, с ръст в добивите за последните 15 години с около 23%. Нивите с ечемик се оценяват на 126 хиляди хектара - приблизително равно на миналогодишната площ. Тук средните добиви през последните години са се увеличили с около 18%. Засятата земя с рапица е 175 хиляди хектара или с 3% по-малко за година, посочват от Института. От там допълват, че макар рапицата да се отличава теоретично с едни от най-високите приходи на площ, рискът в отглеждането и колебанията в добивите, ограничават нейното разрастване. Добивите за последните 15 години са се увеличили с около 45%, но вариациите могат да стигнат 30 на сто.
За последните 2 месеца на миналата година е отчетено най-голямото увеличение на изкупните цени от началото на пазарната година. При хлебната пшеница ръстът е около 8%, докато при слънчогледа 11 на сто. При слънчогледа достигната цена за декември е най-висока от 2016-та насам. Резкият скок в цените на всички зърнени и маслодайни стоки се дължи най-вече на надвисналите опасения за състоянието на тазгодишната реколта, особено в региона на Европа и Черноморския басейн.
Според Института по аграрна икономика средно хлебната пшеница през този месец ще се търгува за 330 лева за тон, или с 5 лева повече в сравнение с януари. При фуражната нивото ще е 320 лева, като тук има покачване с 10 лева. С толкова се вдига и средната цена на ечемика и царевицата. Ечемикът средно през февруари ще се търгува за 290-сет, царевицата за 285. Единствено при слънчогледа се прогнозира спад от 5 лева до 615-сет за тон.
