Постигнатите резултати ще определят както значимостта й за държавите членки, които я издържат, така и бъдещето й след 2020 година
Десет години след влизането на България в ЕС ИнтелиАгро анализира не страничните ефекти на Общата селскостопанска политика, а до каква степен тя постига целите си на местна почва. Тези цели, макар и заложени на общностно ниво преди 55 години, стоят в основата на най-скъпата европейска политика и постигнатите резултати ще определят както значимостта й за държавите членки, които я издържат, така и бъдещето й след 2020 година.
Общата оценка на постигнатия напредък на България от 2007 г. досега не е задоволителна. Ето и основните причини за тази това:
Общата производителност в българското селско стопанство бележи ръст след влизането на страната в ЕС и този ръст е съизмерим със средния за Общността. Той обаче се дължи най-вече на намаляване броя на малките стопанства и в много по-ниска степен на реален технологичен напредък. Ръстът на производителността е крайно недостатъчен за наваксване общата изостаналост на сектора и оптималното използване на вложените в него земя и труд. Най-важният мотор на напредъка - инвестициите, изостава значително на фона на средните за ЕС нива, включително и от тези в новите страни членки.
Реалните доходи от земеделие като цяло нарастват. Този ръст обаче не отговаря на нарастването на директното подпомагане. Преките плащания на площ нямат този ефект на подкрепа на доходите, който се очаква от тях, тъй като в голяма степен те се „преливат“ към собствениците на земеделска земя. Обвързаната подкрепа има противоречива роля за различните отрасли. Във всеки случай на нея трябва да се гледа като на временна подкрепа на доходите, тъй като не създава конкурентоспособни стопанства, както показва и опитът на ЕС 15 от миналото.
Свободната търговия в рамките на ЕС обезпечава постоянния стокообмен на храни между страните в Общността, което е и най-големия позитив на политиката. Пълното либерализиране на търговията с трети страни допълнително ще допринесе за гарантиране сигурното снабдяване на крайния потребител с по-разнообразни храни на по-конкурентни цени. Това е особено валидно за България, в която делът на храните в общите разходи на домакинствата е все още голям.
ЕС не може да се справи с пазарните колебания и трябва да ги приеме като естествен регулатор на търсенето и предлагането на селскостопански стоки. Съществуват достатъчно частни механизми, които биха могли да работят по-ефективно.
Като цяло начинът на прилагане на мерките и схемите за подкрепа в България не способстват в достатъчна степен за ръста на инвестициите и интензифицирането на сектора, за технологичното обновление и трансфера на знания, умения и добри практики.
Развитието в селските райони е изключително бавно - коефициентът на заетост все още не е постигнал предкризисните нива от 2007 г. Леко подобрение се наблюдава при дела на лицата в риск от бедност. Покупателната способност на населението в селските райони бележи слаб ръст като ножицата с урбанизираните територии продължава да се отваря.
Налага се заключението, че освен подобряване на начина на прилагане на ОСП в страната, спешно се налага да бъдат разрешени многобройни вътрешни проблеми, които зависят от политическата воля и от администрацията. В противен случай какъвто и финансов пакет да бъде отпускан на страната резултатите от него ще бъдат минимални.
