„Легитимността“ на браншовите организации отново излезе на сцената
Законът за браншовите асоциации трябва да го има! Няма фермер, който да не е съгласен с това. Няма земеделски министър, който да не се е заканвал, че ще го направи. Години наред обаче законотворците удрят на камък. Сега последиците от провалите ще се сърбат и от фермерите, и от земеделското ведомство. Най-после станаха факт трите регламента, върху които трябва да се стъпи, за да се подготви Националният стратегически план.
Наследеният Проект влиза във второто, финалното обсъждане. Проблемът с т.нар. „представителност“ на браншовиците при участието в Тематичните работни групи се разрази за кой ли път. Фитилът подпали Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите. Производителите на плодове и зеленчуци да бъдат представени в ТРГ от регионалните Комитети по наблюдение. Структури, сформирани от ексминистър Танева, но сега преустановили дейността си. Какви са аргументите? Местните областни служби по земеделие са най-близо до фермерите, имат информация за структурата на произвежданата селскостопанска продукция в района. Но те само ще координират дейността на местния Комитет за наблюдение, а неговият ръководител, бъдещият представител в ТРГ, ще бъде избиран между земеделците. Какво се цели? Облекчаване на диалога между бранша и земеделското министерство, което де факто ще води преговори с един представител. Вместо с 5-6 сдружения на плодове, например. Предложението внесе смут. Някои от контра аргументите звучат логично – техният представител нямало да бъде в подробности запознат с проблемите, а от там – да настоява за мястото на този сектор в НСП. Странно звучи обаче опасението от възможност за политическо влияние върху решенията. Какво е мнението на земеделското министерство? Няма го, разбира се. Очаква се нов политически кабинет, редно наистина е той да вземе решението. Така или иначе, това е само един от казусите за „представителността“ на земеделските асоциации, далеч над 100 броя. Тепърва ще се разрази битката. Всеизвестно е, че който поиска, с шепа хора си регистрира някакво сдружение и започва да се тупа по гърдите, че той представлява сектора. Защо се прави? Заради лесния достъп до земеделските чиновници, заради възможността за прокарване на лобизъм. И не на последно място – заради едни доста добри държавни пари, които се получават. Пчеларите имат някъде около 9 организации. Не се понасят даже помежду си.
Борба в свободен стил ще бъде диалогът в Тематичните работни групи. Досега работата им беше закрита за журналисти. Но шоуто, тъй като сме на политическа вълна „шоу“, ще бъде жестоко: без или със таван на директните плащания, при какви условия да се получава обвързаното подпомагане, колко за различните производства? Извън баира на наше село - там ни се усмихва Зелената сделка. Другите европейски страни имат браншови камари, членуват в най-голямата европейска организация Копа и Коджека. Ама ние сме башка хора!
Коментар на Валентина Спасова
