Селскостопанската политика все още изразходва най-голям дял от бюджета на ЕС - около 40%
Бъдещият бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) е все още неясен. Въпреки това нарастващите дебати около понятията "обществени блага" и "зелен растеж" показват, че поне част от парите могат да бъдат пренасочени към опазването на околната среда и насърчаването на икономиката в селските райони, коментира "Еурактив".
Селскостопанската политика все още изразходва най-голям дял от бюджета на ЕС (около 40%). Предстоящото преразглеждане на политиката е тясно свързано с ревизирането на финансовата рамка на Съюза за периода 2014-2021 г.
Реформата се осъществява и сред дискусии за това какви действия трябва да бъдат предприети за възстановяване от икономическата криза, за борба с изменението на климата и справяне с увеличаването на нестабилността на световните пазари на суровини. Някои от тези проблеми са разгледани и в икономическата стратегия на ЕС "Европа 2020". Очаква се да бъде засилен приносът на ОСП към въпросите, свързани с околната среда, по-специално за борбата срещу изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Ще бъде повишена и ефективността на ресурсите, управлението на водите и биоенергията.
Една от най-популярните нови концепции за реформи на Общата селскостопанска политика са "обществените блага", предоставяни от селското стопанство. Скорошно проучване, поръчано от Комисията определи десет от тях: селскостопански природни дадености, опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи, качество на водата, наличие на водата, предназначение на почвата, улавянето на въглерода и стабилността на климата, емисиите на парникови газове, качеството на въздуха и устойчивост на пожари и наводнения.
Предишните реформи в ОСП вече въведоха определен брой екологични изисквания, които земеделските производители трябва да спазват, за да получат финансова подкрепа. Междувременно страните членки трябва да отделят най-малко 25% от техния бюджет за подобряването на селските райони. Евродепутатите също смятат, че бъдещата селскостопанска политика на ЕС трябва да бъде използвана за преминаване към "по-устойчиво земеделие" чрез взаимодействие между селското стопанство и политиките на ЕС за околната среда.
