Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в интервю специално за АгроТВ
Равносметка. Първата тема, която коментирахме, беше как върви дебата за новата ОСП. Министър Танева обобщи настоящото състояние на бъдещата политика така:
„Проведоха се консултации със страните членки по позициите във връзка с триалозите, но те продължават. Има надежда, уверение, амбиция от португалското председателство да приключат по време на неговия мандат, и в средата на тази година да имаме финално законодателство. Това е очаквано от земеделската общност, такава позиция изрази България, която представлявах – че ние настояваме за приключване на триалозите, за приемане на финалното законодателство и за старт на процедурите по одобрение на националните стратегически планове на държавите членки. Достатъчно закъсня и се удължи този дебат за новата ОСП. В този дебат България успя да защити някои ключови интереси. Първо, преходният период от 2 години, инициативата беше иключително на България, успяхме да удължим и през преходния период прилагането на преходната национална помощ, която касае животновъдството в България, над 700 000 дребни преживни животни се подкрепят само по тази помощ.“
Министър Танева напомни и, че обвързаната подкрепа беше запазена на предходните си нива 13+2. Триалозите предстои да решат дали зелените плащания ще бъдат 20% от бюджета на ОСП, както беше заявено до този момент. Относно стратегическия план на България мненията на експерти и сред земеделците са разнопосочни. Дали се бави или се бърза при изготвянето му?
Десислава Танева:
„Когато влязох в мандат, България беше на опашката по готовност за новия програмен период, имахме само възложен един SWOT анализ. Имаше страни, които бяха в идейна готовност за стратегическите си планове. Сега в края на мандата, мога да кажа, че ние сме в страните, които са в най-голяма готовност. Етапите по анализа и идентифицирането на потребностите сме го изминали с активна комуникация с неправителствения сектор. Тематичната работна група работи много интензивно по изготвянето на националния стратегически план, но за неговия финал трябва да имаме финално законодателство. Ние сме в етап втори кръг от дебата за интервенциите в националния стратегически план, те са взаимосвързани помежду си, получават се предложения. Отново се връщаме на стари предложения в опит да постигнем така възможния консенсус в общността по отношение на видовете интервенции. Доката обаче нямаме финално законодателство, работата по неговото изготвяне няма как да приключи. Срок няма за това, защото няма срок и кога ще приключи финалното европейско законодателство, което ще ни даде в крайна сметка всички равни рамки за изготвяне на националния стратегически план. Ние на практика сме на финала.“
Графикът за директни плащания се изпълнява, така както е обявен, добави също министърът на земеделието, храните и горите. По темата за актуалните плащания към фермерите Танева каза още:
„Имахме забавяне за тютюна само и то беше на практика провокирано от неправителствения сектор в тютюна, който пожела предвид забавената изкупвателна кампания, по-късно да проведем консултативен съвет, на който взехме съответните решения. Всичко е направено в комуникация с този сектор. Индикативните графици за плащания ги въведохме ние в предишния мандат и аз се радвам, че независимо от промяната, която се случи до сега, тази практика беше запазена. Там, където имахме искания, някои плащания ги изтеглихме напред. Говоря за обвързаната за плодовете. Даже за зеленчуците успяхме, всичко беше направено в комуникация с тях. Той се изпълнява, днес определихме ставката за протеиновите култури. На 1 април ще бъдат разплатени. Всичко си върви по график. По отношение на индикативната годишна работна програма за приемите по ПРСР работим също много интензивно. Предстоят приеми, които имат и срок на договаряне предвид допълнителните средства от Next Generation фонда, близо 202 млн. евро, разпределни по така наречените бизнес мерки 4.1, 4.2, 6.1, 6.3. Те имат срок за договаряне, ние нямаме време за губене, интензивна комуникация има тук по отношение на критериите по насоките, които обявихме за 4.1. Така че всичко си върви в порядъка в който е обявен.”
С една седмица се удължи срока на общественото обсъждане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства“, насочена към модернизиране на фермите по искане на бранша. В ход е приемът на проекти по мярката за изграждане на широколентов интернет в малките населени места, срокът е до 1 юни. Не се ли забави обаче отварянето? Припомняме, че през 2019 след обявен прием по мярката не се появи нито един проект, а през 2020 заради пандемията средствата бяха пренасочени към Covid мерките за компенсиране загубите на фермерите.
Десислава Танева допълни, че няма риск от загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони. Кризата с ковид-19 е дала възможност да се отворят нови мерки, а земеделският бранш е един от слабо засегнатите, допълни още тя.
Десислава Танева:
„Обвързаната подкрепа е един инструмент, благодарение на който запазихме едни нива, в определени производства увеличаваме нива и то като трайна тенденция в плодовете и зеленчуците. Трябва да си даваме ясна сметка, че сме на един общ европейски пазар и безспорно трябва да се фокусираме върху тези плодове и зеленчуци, които предвид географското местоположение, традиции, климат, ни дават възможности да бъдем по-конкурентоспособни от съседите. Втората тема, която също трябва да я разберем, тя се противопоставя на това, че трябва да опростяваме всичко. Това е как да направим така, че тези субсидии за обвързаната подкрепа да отиват в производителите, които работят земеделие с цел производителност, конкурентоспособност, а не за да поддържат земята в добро земеделско състояние без значение добива. Това е тема, по която имаме да работим. Зтова предложихме за зеленчуците в новия стратегически план, примерно тази подкрепа да се дава за площи за напояване. Мисля, че е пределно ясно, че ако търсим доходност, производителност, конкурентоспособност, няма как това да стане без напояване. Разбира се, браншовите организации отказаха. Но в тази посока трябва да вървим, защото производството на картофи в Северна Европа и тук се различава от 3 до 4 пъти в добива. Няма субсидии, които могат да компенсират по-ниската производителност.“
Още от разговора ни с Десислава Танева гледайте в програмата на АгроТВ.
