Трудни времена, влизаме от избори в избори

Земеделието в предизборни времена

Влизаме от избори в избори - парламентарни, президентски. Това е, демокрация! Безвремие ли е това? Зависи от гледната точка. От една страна – рай за политическите формации! Да галят ухото на електората с неизпълними обещания и тук-таме – с реално необходими и възможни за промяната, която носят.

Да вземем агробизнеса – ако има приемственост между политиките, значи – добре! Засега това не се задава. Да прочетем внимателно интервюто на зам.- министър Гечев, дадено за земеделска медия – то е пълно с предложения за бъдещата работа по Националния стратегически план. Най-общо погледнато – никаква изненада. Най-малкото с оглед на излезлите вече регламенти, липсвали при изготвянето на една чернова от кабинета на Танева. Да, тавани на директните плащания трябва да се приемат в България, се чува мнението на служебното правителство. Революция ли е това? Едва ли. Дори голяма част от предполагаемите потърпевши, споделят идеята. Защото грандоманските стопанства засягат и техните интереси. От една страна. От друга, в сектора започна, и то отдавна, една саморегулация. Много от арендаторите намалиха площите на стопанствата си. Заради осъзнатата пазарна необходимост – да печелиш повече не от големината на нивите, а чрез модерните технологии, водещи до по-високи добиви. Още повече, че се предвижда приспадане на разходите за работни заплати, данъци, осигуровки. Да се направи структурен анализ на стопанствата, за да се дефинира принадлежността им към полупазарни, малки, средни или големи. Има логика. 1000 дка зеленчуци – това не е малко стопанство, обаче същата площ зърно – това вече е мини структура. Дали обаче амбицията полупазарните стопанства да се развият до малки е необходима и реална? Тези производители обикновено имат и работа извън земеделието, а то само попълва семейния бюджет. Като се излиза на пазара само с излишъка, необходим за изхранване на тяхното семейство. Има го в цял свят. Та, дали тези хора ще бъдат склонни да се лишат от държавна работа, да речем?

Колкото до отделни бюджети по сектори и големина на стопанствата - идеята е стара, дори прилагана, макар и рядко. Легитимността на асоциациите в дебата за НСП ще разбуни духовете. Успех – с малко ирония казано, при реализацията на тази идея.

Оземляването на дребните фермери също звучи утопично. Дали кооперирането ще процъфти, ако има Гаранционен фонд за сдружаването на малките, за да излязат на пазара? Ако все пак не осмислят необходимостта от производството на еднакви сортове, всичко пропада. Около отрязаните пари в Плана за възстановяване за рехабилитация на хидромелиорациите прозира тежък проблем с манталитета на земеделците. Ръкопашен бой за субсидии. Да, те са важни. Но качествената промяна на технологиите, както и пазарната ориентация, са по-важни за успеха. Именно в тази посока са очакванията.

 

Коментар на Валентина Спасова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.