Размерите на обезщетенията са много ниски и не отговарят на пазарните условия, смятат от БАСЗЗ
Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) настоява за нормативни промени, с които да се създадат защитни механизми за собствениците на частни имоти, като бъдат преуредени правилата за определяне на обезщетенията при принудителното отчуждаване на земеделска земя и учредяване на сервитути върху нея за държавни и общински нужди. Аргументите на собствениците на земеделски земи са изложени в писмо до Министерски съвет, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Националното сдружение на общините в Република България.
През последните години инфраструктурната мрежа, строителството на пътища и магистрали в страната се разраства, което е от важно значение за икономиката, отчитат от БАСЗЗ. В същото време обаче този процес не бива да се извършва като се пренебрегват конституционните права на частните собственици на земя. В тази връзка обезщетяването при принудително отчуждаване на земеделски имоти или части от тях за държавни и общински нужди налага да се преуредят правилата за изчисляване и определяне на обезщетенията, за да са наистина адекватни на реалните пазарни условия, смятат от браншовата организация. Според тях проблемът касае всички частни собственици на земя и най вече малките, които познават по-слабо нормативната база и са с ограничена възможност да оспорват съдебно поставените им обезщетения.
В последните две години зачестиха масово случаите на принудително отчуждаване и учредяване на сервитути върху частна земя за държавни и общински нужди за изграждането на национални обекти. Често това се случва в нарушение на правата на собствениците по отношение определянето на размера на дължимото им обезщетение. Конституцията на Република България, ясно посочва, че принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да се осъществява само след предварително и равностойно обезщетение.
Независимо от предвиденото в Закона за държавната собственост равностойно парично обезщетение, до момента при стотици случаи на принудително отчуждаване на цели или части от земеделски имоти на членове на БАСЗЗ, не се предлага равностойно имотно обезщетение по смисъла на закона. Липсата на справедливост кара собствениците да търсят правата си по съдебен път, което утежнява, както тяхното положение, така и процеса по развитие на ключова за държавата и общините инфраструктура. От асоциацията сигнализират и за случаи, в които от времето на определяне размера на обезщетението до реалното му изплащане минава дълъг период от време, през който реалният пазар на имотите се е променил, цените са се повишили, като първоначално определеното обезщетение става неравностойно. По този начин с определената от държавата или от общината цена за съответния имот, към момента на отчуждаването (изплащането на определеното обезщетение), не може да се закупи същото количество земеделска земя.
В основата на проблема са неадекватните за съвременните условия правила за определяне на ценови равнища, по които се изплащат обезщетенията. Според Закона за общинската собственост понятието „пазарни цени“ се формира на база осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, ипотека, както и други възмездни сделки, сключени година по-рано от възлагането на оценката. За целта се взимат предвид последните двадесет сделки регистрирани в Службата по вписванията по местонахождението на имота. Според БАСЗЗ не се отчита фактът, че в повечето случаи при възмездните сделки с недвижими имоти е установена практика, те да се изповядват на занижени цени (данъчна оценка на имота или с цена малко над данъчната оценка), за да се избегне плащането на непосилни нотариални такси и данъци. Ето защо осреднените цени от всички сделки с имоти рядко отговарят на реалните „пазарни цени“. „Ние като собственици на земеделски земи, които купуват земеделската земя на реални пазарни цени, се чувстваме засегнати и ощетени при принудително отчуждаване на наши имоти или части от тях, защото предлаганите ни парични обезщетения не са равностойни и не отговарят на пазарните цени.“, се казва още в писмо на асоциацията до институциите.
БАСЗЗ предлага редица промени свързани с актуализация и осъвременяване на цените на обезщетенията при принудително отчуждаване и учредяване на сервитути в земеделските земи. Част от тях са: да се заложат минимални цени за обезщетяване и да отпадне факторът категория на земите. Водещ фактор да бъде квадратурата на отнетата или засегната земя, защото често категорията на земята не отговаря на обработваемостта и добивите.
Друго предложение е при принудителното отчуждаване да се освободят собствениците на земеделски земи от разходите, свързани с процедурите и необходимите документи, които институциите могат да си набавят служебно. Срещат се случаи, при които административните разходи на собствениците чиито имоти се отчуждават, надхвърлят размера на обезщетението, което общината или държавата им предлага.
От БАСЗЗ настояват също началото на строежи по учредяването на сервитути, да започва след прибиране на реколтата, за да не се нанасят вреди в големи размери на наемателите/арендаторите.
Подробности за поисканите промени и направените предложения от БАСЗЗ можете да прочетете в приложеното писмо.
