Да се преработи НСП или да се отложи неговото прилагане с една година. Идеята не е ли истинско безумие?
Националният стратегически план да се отложи с една година. Това искане оповестиха председателите на две организации: Дунавските овощари и Добруджанския овощарски съюз. Предложението е обосновано така: понеже ставките били малки, т.е. финансовото подпомагане било несъразмерно по-малко, отколкото при други производства. И българските плодове съвсем щели да изчезнат от нашия пазар. Да се преработи изцяло НСП, та макар и с една година по-късно да влезел в действие. Тази идея, извинете, е налудничава. Дори да приемем всички аргументи на възмутените. Представяте ли си: цялата 2023 г. – без директни плащания, без субсидии за младите фермери, за биологично производство, без финансиране на проекти по ПРСР и т.н. Трудно е да се повярва, че хора, доста навътре във всяко европейско подпомагане и то от години наред, ще направят такова предложение. Т.е. „по-добре нищо, отколкото несправедливо определени субсидии“. При положение, че Регламентът за НСП план допуска корекции още през първите две години след стартирането на новата ОСП.
По силата на каква икономическа логика се е стигнало до поговорката – „да се изгори юргана, заради бълхата“? Хора от агробизнеса подхвърлят, че това е политическа опорка. Нещо, което аз не искам да повярвам. Тъй като авторите на предложението - според мен, са уважавани експерти. Сега отново се извади старият конфликт: защо обвързаното подпомагане се разпредял 60:40 в полза на животновъдите? Двата сектора са един срещу друг. В същото време някои животновъдни организации писаха до Комисията по земеделие в ЕП. Недоволни също – най-общо казано от ставките за подпомагане в млечното говедовъдство. Та, те предлагат преразглеждане на НСП преди одобрението. По-мек вариант от спирането му, но невъзможен. Един вид - върнете си ни Плана, да го коригираме и после го разглеждайте. НОКА пък държи – но все пак разумно - при първа възможност, част от субсидиите - цели 60 млн. лв. за изхранване на дивеча, да се прехвърлят към мярката за хуманно отношение към животните. Всички вкупом са недоволни, че не били чути по време на многобройните ТРГ. Че отделните ставки не били обсъждани преди отпътуването на НСП към Брюксел. Да не забравяме обаче за политическата мътилка - колко правителства се упражняваха върху този документ. Всяко с различна концепция за селското стопанство. И накрая: не щете като в бяла страна да създадете Земеделска камара? Не щете коопериране? Ами... тогава… това е положението!
Коментар на Валентина Спасова
