1. Начало
  2. Новини
  3. Наука и образование
  4. Конкурентоспособност на фермите от различен юридически тип, размери, екологическо и географско разположение

Конкурентоспособност на фермите от различен юридически тип, размери, екологическо и географско разположение

Проф. Храбрин Башев, ИАИ на ССА, София

Работен колектив от ИАИ разработи холистична многокритериална система за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България. В предишна публикация бе представена оценка на конкурентоспособността на българските ферми цяло и с различна производствена специализация. Тази статия представя оценка на конкурентоспособността на фермите от различен юридически тип, икономически размери, екологическо и географско разположение.

Оценката на равнището на конкурентоспособност на българските ферми се базира на първична (анкетна) микро информация, предоставена през лятото на 2020г. от менажери на 319 „типични“ стопанства от различен тип, производствена специализация, екологическо и географско местоположение. Анкетата е направена със съдействието на НССЗ и основни организации на земеделските производители. Структурата на анкетираните стопанствата приблизително съответства на реалната структура на фермите в страната. 

Равнище на конкурентоспособност на фермите от различен юридически тип

Съществува значителна вариация на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства от различен юридически тип. С (най) висока конкурентоспособност са кооперациите, и търговските дружества и сдружения. Равнището на конкурентоспособност на едноличните търговци е добро и над средното да отрасъла. Най-ниска е конкурентоспособността на физическите лица, която е на добро ниво, но под средната за отрасъла. Това означава, че ще продължи досегашната тенденция на трансфер на аграрните ресурси и дейност от по-слабо конкурентните стопанства на физически лица към кооперативно, корпоративно и фирмено управление с по-високи конкурентни предимства.

Конкурентоспособност на земеделските стопанства от различен тип в България

Всички от анкетираните кооперации, търговски дружества и сдружения са с добро или високо равнище на конкурентоспособност, включително всяко кооперативно стопанство. Делът на фермите на едноличните търговци с добра и висока конкурентоспособност също е значителен. В същото време почти 37% от всички физически лица са с ниска конкурентоспособност. Нещо повече, едва 48,7% от физическите лица са с ниво на конкурентоспособност над средната за страната, а почти всяко второ с конкурентоспособност под средната за групата на физическите лица. Заедно с това делът на кооперациите, търговските дружества и сдружения, и еднолични търговци с конкурентоспособност над средната за страната е значителен.

Дял на земеделските стопанства с различно ниво на конкурентоспособност

Дял на земеделските стопанства с ниво на конкурентоспособност над средното за страната и групата (%)

Това означава, че значителна част от стопанствата на физически лица ще престанат да съществуват в близко бъдеще, ако не се предприемат своевременно мерки за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на управлението и преструктуриране на стопанствата, адекватна държавна подкрепа, и т.н. поради слаби конкуренти позиции, банкрути, преобразуване във фирми и партньорства, придобиване от по-ефективни структури и т.н.

Две трети от търговските дружества и сдружения са също с равнища на конкурентоспособност под средната за тази група, което показва необходимост от модернизация за “привеждане в съответствие” със стандартите на корпоративното управление и конкуренция.

Анализът на отделните аспекти на конкурентоспособност на стопанствата с различен юридически тип показва, че (сравнително) ниската икономическа ефективност в най-голяма степен способства за влошаване на конкурентоспособността на физическите лица и едноличните търговци,  ниската финансова осигуреност на физическите лица, ниската устойчивост на кооперациите, а ниската адаптивност на търговските дружества и сдружения. В същото време високата икономическа ефективност обуславя силните конкурентни позиции на кооперациите, търговските дружества и сдруженията, а високата устойчивост тази на едноличните търговци.

 Равнище на конкурентоспособност на земеделските стопанства с различeн юридически тип и размери по основни критерии за конкурентоспособност

С най-висока финансова осигуреност и потенциал за адаптация към промените в пазарната, институционалната и природна среда са кооперативните и корпоративни стопанства, а с най-висока устойчивост кооперациите и едноличните търговци. Добрата устойчивост също в най-голяма степен способства за поддържане на конкурентоспособността на физическите лица в страната.

Повечето от показателите за конкурентоспособност на стопанствата на физически лица са със стойности, по-ниски от средните за страната. По отношение на адаптивност към природната среда, снабдяване на земя и природни ресурси, работна сила, финанси и услуги конкурентоспособността на физическите лица е като средната за страната. Единствено по отношение на снабдяване с материали и техника тези стопанства имат конкурентни предимства в сравнение със фермите в страната.

 Показатели за конкурентоспособност* на земеделските стопанства от различен юридически тип

Конкурентоспособността на едноличните търговци се поддържа от (по) добрата ликвидност, рентабилност, и финансова обезпеченост, адаптивност към пазарната и институционална среда, и предимства по отношение на снабдяване с услуги и иновации, и при реализация на продукция и услуги. Нещо повече, по отношение на снабдяването с работна сила, материали и техника, тези стопанства превъзхождат останалите юридически типове. Основни фактори за понижаване на конкурентоспособността на стопанствата на едноличните търговци са сравнително ниската продуктивност, производителност, финансова автономност, потенциал за адаптация към природната среда, и по-слаби позиции в снабдяването със земя и природни ресурси, и финанси.

Кооперативните стопанства имат сравнителни конкурентни предимства спрямо другите юридически типове по отношение на равнища на производителност, рентабилност, ликвидност, финансова автономност, адаптивност към пазарната, институционалната и природната среда, в снабдяването с работна сила и финанси, и при реализацията на продукция и услуги. Друга значителна част от показателите за конкурентоспособност на кооперациите превъзхождат средните за страната. В най-голяма степен за понижаване на конкурентоспособността на кооперациите допринасят по-големите проблеми при снабдяване на необходимите земя и природни ресурси и услуги.

Търговските дружества и сдруженията превъзхождат другите юридически типове с  високите равнища на производителност и продуктивност, и предимства по отношение на снабдяване със земя и природни ресурси и иновации. Освен това болшинството от останалите показатели за конкурентоспособност на тези стопанства са над средните за страната. Критични за поддържане на конкурентоспособността на тези ферми са проблемите при снабдяване с необходимата работна сила, материали и техника и финанси, както и средните нива на адаптивност към промените в природната среда и ефективност в снабдяването с нужните услуги.

Съществува значителна вариация на конкурентоспособността на стопанствата в  зависимост от тяхната продуктова специализация. Отклоненията от средните за юридическия тип са най-големи при физическите лица специализирани в тревопасни животни, едноличните търговци специализирани в смесено растениевъдство, и търговските дружества и сдруженията специализирани в тревопасни животни и пчели. Тези отклонения са към средното равнище за подотрасъла при физическите лица и търговските дружества и сдруженията специализирани в тревопасни животни. Това показва, че производствената специализация при тази група стопанства е по-важен фактор за тяхната конкурентоспособност отколкото юридическият им статут.

От друга страна, при едноличните търговци, специализирани в смесено растениевъдство и при търговските дружества и сдруженията, специализирани в пчели, отклоненията са в противоположни посоки от средните за подотрасъла равнища. Това показва допълнителните сравнителни конкурентни предимства (на търговските дружества и сдруженията) или сравнителни конкурентни недостатъци (на едноличните търговци) в определени подсектори на селското стопанство в страната – съответно отглеждане на пчели и смесено растениевъдно производство.

Най-накрая, фермите на физическите лица доминират при основни видове производства като зеленчуци, цветя и гъби, тревопасни животни, свине, птици и зайци, смесено растениевъдство и смесено животновъдство. При тези подотрасли нивата на конкурентоспособност на физическите лица предопределят подотрасловото равнище, като същевременно съвпадат или са близки до средните за този юридически тип стопанства. Това означава, че е налице “оптимална” (конкурентна) специализация за този тип фермерска организация и практически липсва конкуренция с други юридически типове в тези производства.   

Конкурентоспособност на земеделските стопанства от различен юридически тип и специализация

Следва да се очаква, че преструктурирането на стопанствата от различен юридически тип ще продължи, посредством концентрация на ресурси в най-ефективните групи, диверсификация и/или промяна на специализацията, преобразуване на юридическия тип на стопанството и т.н.

Равнище на конкурентоспособност на фермите с различни икономически размери

Съществува също диференциация в нивата на конкурентоспособност на земеделските стопанства с различни размери. Налице е силна положителна корелация между размера на фермата и равнището на нейната конкурентоспособност. С най-висока конкурентоспособност са фермите с големи за отрасъла размери. Равнището на конкурентоспособност на средноразмерните стопанства е добро и над средното да отрасъла. Равнището на конкурентоспособност на малките по размери ферми и стопанствата предимно за самозадоволяване е под средната за отрасъла. Това показва, че ще се запази досегашната тенденция на прехвърляне на аграрните ресурси и дейност от по-слабо конкурентните стопанства с дребни размери и полупазарна ориентация към тези със средни и големи за отрасъла размери.

Всички от анкетираните едромащабни стопанства са с висока конкурентоспособност. Делът на висококонкурентните ферми със средни размери също е голям. Заедно с това обаче, значителна част от стопанствата за самозадоволяване и тези с малки за отрасъла размери са с ниска конкурентоспособност -  съответно 45% и 42.1% до тях. Не малък е и делът на стопанствата със средни размери с незадоволително ниво на конкурентоспособност.

Всички от големите стопанства и две трети от тези със средни размери са с равнища на конкурентоспособност над средната за отрасъла. Сред стопанствата за самозадоволяване и тези с малки размери преобладава делът на тези, с конкурентоспособност под средната за страната. В същото време обаче, голямата част от полупазарните стопанствата и фермите със средни размери са с нива на конкурентоспособност превишаваща тази на съответната група - съответно 60% и 58.9%. Сред дребните и едромащабни за отрасъла стопанства делът на фермите с по-висока над средната за групата е наполовина.   

Всичко това означава, че ще продължи преструктурирането на стопанствата с всякакви размери посредством прехвърляне на ресурси към по-ефективни структури в съответната група и/или в групи с по-големи размери, окрупняване на стопанствата, подобряване на управлението, преустановяване или свиване на дейността, и т.н. Заедно с това обаче, ще продължават да съществуват и значителен брой стопанства с добра и висока конкурентоспособност в групите на ферми с всички размери.

Ниската икономическа ефективност в най-голяма степен способства за влошаване на конкурентоспособността на полупазарните стопанства и малките ферми,  ниската финансова осигуреност на всички стопанства с изключение на най-големите, а по-ниската устойчивост и адаптивност на по-малките стопанства (Фигура 4). В същото време високата икономическа ефективност, финансова осигуреност, адаптивност и устойчивост са причина за силните конкурентни позиции на едромащабните стопанства.

Всички показателите за конкурентоспособност на големите стопанства, с изключение на снабдяване с услуги,  са със стойности превъзхождащи средните за страната. Основните области, които понижават (абсолютно добрата) конкурентоспособността на тези стопанства са сравнително ниската продуктивност, финансова обезпеченост, адаптивност към природната среда, и снабдяване с работна сила и услуги.

Конкурентоспособността на стопанствата със средни за отрасъла размери се поддържа от най-добрите за отрасъла адаптивност към природната среда и ефективност в снабдяването с услуги, и множеството други показатели превъзхождащите тези за селското стопанство като цяло. Основни фактори за понижаване на конкурентоспособността на средноразмерните стопанства са най-ниските за отрасъла ликвидност и позиции по отношение на снабдяване работна сила.

Малките стопанства имат сравнителни конкурентни предимства спрямо средните за отрасъла единствено по отношение на снабдяване със земя и природни ресурси, работна сила, материали и техника. Много от показателите за конкурентоспособност на тези ферми са под средните за отрасъла, като най-критични за влошаване на конкурентните им позиции са  ниските продуктивност, доходност, адаптивност природната среда, и финансова обезпеченост.

Болшинството от показателите за конкурентоспособност на стопанствата предимно за самозадоволяване са под средните и/или сред най-ниските за отрасъла. Единствено по отношение на адаптивност към природната среда и снабдяване с работна сила този тип ферми имат равнища превъзхождащи средните за отрасъла. Особено критични за конкурентоспособността на тези стопанства са изключително ниската продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, ликвидност, и производителност.

Показатели за конкурентоспособност* на земеделските стопанства с различни размери

Съществува значителна вариация на конкурентоспособността на различните по размер стопанства в зависимост от тяхната продуктова специализация. Нивото на конкурентоспособност при големите ферми превишава подотрасловото равнище при всички видове специализация, в които функционират тeзи стопанства. Подобно е състоянието и при повечето категории средноразмерни стопанства. Следователно съществуват ясни конкурентни предимства породени от по-едрия мащаб на дейността - икономия на размери и мащаби на производствена и транзакционна дейност, потенциал за инвестиции и иновации, и т.н.

При повечето категории малки стопанства равнищата на конкурентоспособност са близки или съвпадат със средните за групата и на подотрасъла. Изключения са малките ферми със смесено животновъдство и тези отглеждащи пчели, където минималния размер е съответно конкурентно предимство или недостатък.

 Конкурентоспособност на земеделските стопанства с различни размери и специализация

Стопанствата за самозадоволяване са с по-ниско ниво на конкурентоспособност от средните за основните подотрасли и останалите по размер стопанства. Изключение са полупазарните ферми в трайни насаждения и смесени растениевъдство, които имат над средната за тези подсектори конкурентоспособност и следователно сравнителни преимущества спрямо някои групи от по-големите стопанства. Специализираните в тревопасни животни, свине, птици и зайци, и смесено животновъдство полупазарни стопанства имат силни конкурентни недостатъци спрямо по-големите по размер ферми.

Всички тези данни показват, че ще продължи процесът на специализация и/или преструктуриране на стопанствата в зависимост от конкурентните предимства или недостатъци породени от съответния размер (малък, среден, голям) и характер (полупазарен, пазарен) на дейността в производствата от различен вид и комбинация.

При стопанствата на физически лица и търговските дружества и сдружения съществува положителна корелация на нивото на конкурентоспособност и увеличаването на размера на дейността (Фигура 9). Всички от анкетираните еднолични търговци са в групата на малките по размер стопанства и имат ниво на конкурентоспособност превишаваща както следната за тази по размер група, така и на отрасъла. Същото важи и за кооперациите, всички от които са в групата със средни размери. Следователно, достигнат е оптимален размер за реализиране на максималните конкурентни позиции на тези юридически типове стопанства. Подобно е положението и със търговските дружества и сдружения, които са разпределени само в две групи – малки и средни по размер. Конкурентните предимства на тази форма на стопанска организация се реализира изцяло в малки и/или средни размери в зависимост от производствени (специализация и др.), управленчески (необходимост от коалиране на ресурси и др.),  или други причини.

Конкурентоспособност на земеделските стопанства с различни размери и юридически тип

Равнище на конкурентоспособност на фермите с различно екологическо  местоположение

Съществува също различия в конкурентоспособността на земеделските стопанства разложени в различни екологически райони на страната. Фермите в равнинни райони са с по-висока конкурентоспособност от тези в планински и полупланински масти на страната. С най-ниски абсолютни и сравнителни конкурентни позиции са стопанствата, които оперират със землища в защитени зови и територии. Това налага дългосрочна обществена подкрепа на тази категория стопанства за поддържане на тяхната жизнеспособност и аграрната дейност в тези територии и зони.

Делът на стопанствата с добра и висока конкурентоспособност в равнинните  и в  планински и полупланински райони е почти еднакъв – около две трети от всички ферми. Над 22% от всички ферми в равнинните райони обаче са с висока конкурентоспособност, докато сред тези в  планински и полупланински райони този дял е значително по-малък (14%). Почти всяка трета ферма в тези райони обаче, е с ниска конкурентоспособност и застрашена от изчезване. След стопанствата със землища в защитени зови и територии няма такива с висока конкурентоспособност, а делът на тези с ниски конкурентни позиции е почти 42%.

Делът на стопанствата с равнища на конкурентоспособност над средната за отрасъла и за групата в планинските и полупланинските райони е по-висок отколкото на фермите в равнинните райони. Най-висок е сегмента на фермите с по-добри конкуренти позиции за териториално-екологичната група в защитените зони и територии. Във всички екологични райони обаче съществува значителен дял от ферми с по-висока конкурентоспособност от средната да отрасъла и групата, чиято дейност вероятно ще се преустанови или прехвърли към стопанствата с по добри конкуренти позиции в съответния район.

Всички аспекти на конкурентоспособността стопанствата в равнинните райони на страната превъзхождат тези на останалите екологически райони, като най-критично за тяхната конкурентоспособност е ниската им икономическа ефективност. В планинските и полупланинските райони конкурентоспособността стопанствата е подобна на средната в страна по-всички аспекти, като най-критичен фактор и тук е ниската икономическа ефективност. Стопанствата със землища в защитени зони и територии имат единствено високи стойности по отношение на устойчивостта си, докато по останалите критерии конкурентоспособността им е на ниски нива.

Равнище на конкурентоспособност на земеделските стопанства с различно екологическо и географско местоположение по основни критерии за конкурентоспособност

Всички показателите за конкурентоспособност на стопанствата в равнинните райони са равни или превъзхождат средните за страната. В най-голяма степен за поддържане и повишаване на конкурентоспособността на тези ферми допринасят високата финансова автономност, ефективност на снабдяване земя и природни ресурси, услуги и иновации, и в реализацията на продукция и услуги. Основните области, които понижават конкурентоспособността на равнинните стопанства са ниската продуктивност, доходност, и финансова обезпеченост.

Повечето показателите за конкурентоспособност на стопанствата в планинските и полупланински райони са близки до средните за страната. Най-важни за конкурентните позиции на тези стопанства са високата им финансова автономност, и ефективност при снабдяване със земя и природни ресурси, работна сила, материали и техника, и услуги. Критични за конкурентите позиции на тези ферми са ниската им продуктивност, доходност, и финансова обезпеченост.

Болшинството от показателите за конкурентоспособност на стопанствата със землища в защитени зони и територии  са под средните за страната. Изключения правят ниската и равна на отрасловата доходност, и превишаващите средните за страната ефективност при снабдяване със земя и природни ресурси, материали и техника, и услуги. В най-голяма степен за понижаване на конкурентоспособността на тези стопанства допринасят ниските равнища на продуктивност, рентабилност,  доходност, финансова обезпеченост, ликвидност, и адаптивност към пазарната и природната среда.

 Показатели за конкурентоспособност* на земеделските стопанства с различно екологическо местоположение

Съществуват различия в равнищата на конкурентоспособността на стопанствата с различна специализация в отделните екологически райони. Фермите в равнините райони демонстрират съществени конкурентни предимства спрямо останалите части на страната в полски култури, трайни насаждения, смесено растениевъдство, смесени животновъдни, смесено растениевъдно-животновъдство, и пчели. Стопанствата в планинските и полупланинските райони са най-конкурентни сред специализираните в зеленчуци, цветя и гъби, а тези със землища в защитени зони и територии в тревопасни животни.

Нивото на конкурентоспособност при специализираните стопанствата в равнинните райони превишава това на останалите екологически райони във всички области с изключение на  зеленчуци, цветя и гъби, и тревопасни животни. Функциониращите в землища със защитени зони и територии стопанства имат значителни конкурентни недостатъци (много по-ниска от подотрасловата и от регионалната конкурентоспособност) в редица основни области като зеленчуци, цветя и гъби, трайни насаждения, свине, птици и зайци, и смесено растениевъдно-животновъдство. В този екологически район няма специализирани в полски култури стопанства поради ниска конкурентоспособност, неприемлива ефективност, технологически, институционални и др. ограничения.

Конкурентоспособност на земеделските стопанства в основни екологически райони с различна специализация

 В равнинните райони стопанствата с всякакъв юридически статут имат по-висока конкурентоспособност от останалите райони на страната, като същевременно запазват различията установени за отделните юридически типове . С най-ниска конкурентоспособност са единствено опериращите в защитените зони и територии физически лица и търговски дружества и сдружения. Това показва, че специфичното екологическо местоположение е допълнителен критичен фактор, който облагодетелства или влошава конкурентоспособността на стопанствата в страната.

 Конкурентоспособност на земеделските стопанства в основни екологически райони с различен юридически тип и размери

 Полупазарните стопанства разположени в защитени зони и територии и в планински и полупланински райони имат значителни конкурентни предимства пред тези в равнинните райони. За всички по размер пазарни стопанства равнинното разположение предоставя възможност за реализиране на по-висока конкурентоспособност. Поради множеството ограничения и лошата конкурентоспособност едромащабни ферми не инвестират и функционират в защитени зони и територии.

Равнище на конкурентоспособност на фермите разположени в отделните райони на страната

Съществува различия в конкурентоспособността на земеделските стопанства разложени в различни аграрни райони на страната. С по-висока от средната да страната конкурентоспособност са фермите в Северозападен и Североизточен райони, докато стопанствата в Северен централен район, Югозападен и Южен централен райони са с по-ниска от отрасловата.

Делът на стопанствата с добра и висока конкурентоспособност в Североизточен и Югоизточен райони на страната е най-голям – съответно всяко пето и всяко четвърто от тях. Североизточен и Югозападен райони са с най-малък дял на стопанствата с ниска конкурентоспособност. Най-много нискоконкурентни ферми са разположени  в Северен централен район – над 44% от общия брой.

Най-многочислени са стопанствата с равнища на конкурентоспособност над средната за страната в Северозападен район, следван от Североизточен и Югозападен райони. Във всички аграрни райони съществуват значителен брой стопанства с по-висока от средната за страната и за съответния район конкурентоспособност. Това означава, че ще продължи процесът на преструктуриране на стопанствата във всички райони посредством прехвърляне на управление на дейност и ресурси на ферми от същия и/или други райони на страната.   

В отделните аграрни райони съществува значителна диференциация на равнищата по  основните критерии на конкурентоспособност. Фермите в Северозападен район имат най-висока финансова осигуреност и по-висока от повечето от останалите райони (равна с Южен централен район) икономическа ефективност. Стопанствата в Северен централен район са със сравнително високи стойности по отношение на адаптивност и устойчивост. Фермите в  Северо-източен район са с на-висока устойчивост, но с по-ниска от останалите райони адаптивност.

Стопанствата в Юго-западен район са със сравнително по-добри нива на финансова осигуреност и адаптивност, но с ниска за отрасъла устойчивост. Стопанствата в Южен централен район са със сравнително най-високи нива на икономическа ефективност, но с по-ниски от останалите райони нива за останалите критерии за конкурентоспособност. И най-накрая фермите в Югоизточен район имат най-висока адаптивност и близка до средните за страната икономическа ефективност, финансова осигуреност и устойчивост.

Най-много за поддържане и повишаване на конкурентоспособността на стопанствата в Северозападен район допринасят високата производителност, рентабилност, ликвидност, финансова автономност, ефективност в снабдяване със земя и природни ресурси, работна сила, материали и  техника, услуги и иновации. В същото време критични за конкурентоспособността на стопанствата в този район са ниската им продуктивност и доходност.      

Показатели за конкурентоспособност* на земеделските стопанства разположени в различните райони на страната  

Фермите в Северен централен район имат добри конкурентни позиции по отношение на производителност, адаптивност към институционалната среда, и висока ефективност в снабдяване със земя и природни ресурси,                материали и техника, и иновации. Стопанствата в този район обаче имат много ниски показатели за продуктивност, доходност, и проблеми в  снабдяване с работна сила.

Стопанствата в Североизточен район са с по-високи от средните за страната ликвидност, финансова автономност, и ефективност в снабдяване със земя и природни ресурси, работна сила, финанси, услуги и иновации, и по-добри позиции при реализация на продукция и услуги. Критични за конкурентоспособността на тези стопанства са ниската продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, и адаптивност към природната среда.

Фермите разположени в Югозападен район на страната превъзхождат останалите по отношение на ликвидност, финансова автономност, и ефективност в снабдяване със земя и природни ресурси, работна сила, материали и техника. Най-важни области, които понижават конкурентоспособността на стопанствата в този район са ниската продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, и ефективност в снабдяване с иновации.

Болшинството от равнищата на показателите за конкурентоспособност на стопанствата в Южен централен район са по-ниски и сходни на средните за страната, като те имат по-добри значения единството по отношение на ликвидност, ефективност в снабдяване с материали и техника, продуктивност и доходност. Най-важните фактори влошаващи  конкурентоспособността на фермите в този район са ниската продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, и адаптивност към промените в природната среда.  

Стопанствата в Югоизточен район имат по-добри от средните да страната продуктивност, рентабилност, доходност, финансова обезпеченост, адаптивност към пазарната и природната среда, ефективност в снабдяване с работна сила и услуги, и реализация на продукция и услуги. Критични за подобряване на конкурентоспобността на тези ферми са повишаване на тяхната продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, и по-ниска ефективност в снабдяване с иновации.

Детайлният анализ на връзките на равнището на конкурентоспособност с юридически статут, размери, специализация и екологическо местоположение на стопанствата в различните аграрни райони на страната не установи специфики различни от вече установените и описани в предишните части на разработката.

Фактори, определящи конкурентоспособността на земеделските стопанства от различен тип

Значими фактори за повишаване на конкурентоспособността за всички типове стопанства са: пазарните условия (търсене и предлагане, цени, конкуренция), получаваните директни държавни субсидии, достъпът до знания, консултации и съвети, участието в държавните програми за подпомагане, наличната информация, финансовите възможности, и възможностите за изгоди в близко бъдеще.

Освен това възможностите за изгоди в настоящия момент са специфичен фактор на конкурентоспособността за голямата част от търговските дружества и сдружения, стопанствата, предимно за самозадоволяване, и едромащабните ферми, и фермите специализирани в трайни насаждения, смесено растениевъдство и растениевъдно животновъдство, а възможностите за изгоди за в по-далечно бъдеще за търговските дружества и сдружения.

Частните договори и споразумения да важен фактор за конкурентоспособността на голяма част от едноличните търговци и кооперация, и фермите с малки размери, докато наличните за внедряване иновации за кооперации, търговски дружества и сдружения, и за средни и големи за  отрасъла стопанства.

Съществуващите проблеми и рискове в района и страната и нормативните документи, стандарти, норми и др., контролът за спазване на законите, стандартите и правилата, държавният контрол и санкции, политиката на държавата и данъчните преференции са критичен фактор за кооперациите, а политиките на ЕС и регистрацията и сертификацията за продукти, услуги и т.н. за кооперациите и търговските дружества и сдружения.

Заключение

Многокритериалната оценка на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства в страната установи, че тя е на добро ниво, но съществува значителна диференциация в равнището и факторите на конкурентоспособност на стопанствата с различен юридически тип, размери, продуктова специализация, екологическо и географско разположение.

Ниският адаптивен потенциал и икономическа ефективност в най-голяма степен допринасят за понижаване на конкурентоспособността на българските производители. Особено критични за поддържане на конкурентните позиции на стопанствата са ниската продуктивност, доходност, финансова обезпеченост и адаптивност към промените в природната среда, в които направления следва да се насочат и общественото подпомагане на стопанствата и управленските им стратегии за развитие.

Голяма част от фермите от различен тип са с ниско равнище на конкурентоспособност, и ако не се предприемат своевременно мерки за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на управлението и преструктурирането на стопанствата, адекватна държавна подкрепа и т.н., голяма част от българските ферми ще престанат да съществуват в близко бъдеще.

Предложеният и успешно апробиран подход за оценка на конкурентоспособността на фермите следва да се усъвършенства и прилага по-широко и периодично. Следва да се повиши и прецизността и представителността на използваната информация чрез увеличаване на броя на анкетираните стопанства, което налага по тясно сътрудничество с организации на производители, НССЗ и други заинтересовани страни, и усъвършенстване на системата за събиране на агро-статистическа информация в страната и ЕС.





Разработката е направена с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания, проект „Механизми и форми на аграрното управление в България“, Договор № КП-06-Н56/5 от 11.11.2021г. с ръководител проф.д-р Храбрин Башев от ИАИ на ССА.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.