Накои видиве вече са изложени на по-висок риск от изчезване
Емблематични хищни птици като андският кондор, птицата секретар и късоопашатият орел вече са изложени на по-висок риск от изчезване, съобщава BirdLife International в годишната актуализация на Червения списък на застрашените видове на IUCN.
Андският кондор (Vultur gryphus) - националната птица на Чили, Колумбия, Еквадор и Боливия - вече е световно застрашен вид в категорията „Уязвим“, съгласно Червения списък за 2020 г., предизвиквайки опасения, че кризата, довела много азиатски и африкански лешояди до ръба на изчезването, се е разпространила и в Южна Америка.
С размах на крилата от над три метра, андският кондор е една от най-големите летящи птици в света, която достига до 6500 метра надморска височина при полет. Той е и един от най-дълго живеещите видове птици, с продължителност на живота до 70 години. Но през последните години популацията на този величествен природен санитар търпи бърз спад, причинен от отрови и бракониерство.
Досега много природозащитни усилия в Африка бяха насочени към спиране на катастрофалния спад на популациите на лешоядите. Но новата информация разкрива, че и други африкански грабливи птици също намаляват с тревожни темпове.
Птицата секретар (Sagittarius serpentarius) – изключително интересен и красив вид, известен с начина по който улавя плячката си - като стъпва върху дребни гризачи и влечуги, е един от трите вида, прекласифицирани като „Застрашени“ и изправени пред много висок риск от изчезване, заедно с два други емблематични африкански вида - късоопашатият орел и бойният орел. Загубата и деградацията на местообитанията, използването на отрови, бракониерството и безпокойство са вероятните причини за този спад, но са необходими още изследвания, за да се идентифицират първопричините и начините за справяне с тях.
Новото издание на Световния червен списък показва и положителни примери. Червената каня е такъв блестящ пример за резултатите, които могат да донесат природозащитните дейности. Тази красиво обагрена хищна птица по-рано бе в категорията „Почти застрашен“, поради спад в основния й европейски ареал, причинен от отрови и пестициди, преследване и промени в земеползването. Защитата й, съгласно Директивата на ЕС за птиците, доведе до план за действие и целенасочени мерки за опазване на вида, включително мащабни проекти за реинтродукция и повишаване на обществената осведоменост. Успехът на тези мерки доведоха до възстановяване на популацията на червената каня, като видът вече е прекатегоризиран в категорията „Незастрашен“ (най-ниската категория риск от изчезване).
Гнездящите в България три вида световно застрашени грабливи птици запазват досегашния си статус. Два от тях, египетският лешояд и ловният сокол, са в категорията „Застрашен“, което означава много висок риск от пълно изчезване, а царският орел е в категорията „Уязвим“.
