Остават едва девет месеца до завършването на един от най-сложните международни преговорни процеси в днешния свят
Конференцията на ООН за климатичната промяна в Копенхаген през 2009 г. ще бъде онзи момент в историята, когато човечество може да се изправи срещу предизвикателството и да се справи с проблема. Без съмнение емисиите на парникови газове трябва радикално да бъдат намалени, за да се предотврати превръщането на климатичната промяна в климатичен хаос.
През 2007 г. в Бали 192 държави от Рамковата конвенция на ООН за климатичната промяна се ангажираха да започнат преговори за активни действия срещу климатичната промяна. Този процес ще има своята кулминация в края на 2009 г., когато след продължителни преговори ще бъдат приети решения. Те трябва да влязат в сила преди януари 2013 г.
Това означава, че остават едва девет месеца до завършването на един от най-сложните международни преговорни процеси в днешния свят. Миналата година преговарящите напреднаха в постигането на съгласие какво искат от различните аспекти на плана за действие, договорен в Бали. Събраха се идеи и предложения. Политическият процес сега е достигнал фаза, при която се появяват области на сближаване на възгледите. Тези области ще формират базата на първоначалното проектоспоразумение, което ще бъде представено в Бон, Германия, през юни.
За да влезе в сила в целия свят преди 2013 г., Копенхагенското споразумение трябва да изпълни политическите искания на всички участващи страни. За да се случи това, е необходимо тази година да се стигне до яснота по четири ключови политически пункта.
Първо, необходима е яснота по амбициозното законово обвързване на целите за намаляване на емисиите в индустриализираните страни. Без такива цели международната общност няма да вземе необходимите мерки да се бори с климатичната промяна, а развиващите се страни няма да имат увереността, че индустриализираните държави искат да оглавят разрешаването на проблема, който самите те са причинили.
В тази посока има някои позитивни сигнали. Например Европейският съюз прие климатичен и енергиен пакет, с който ще може да достигне целта си за намаляване на емисиите с 20% спрямо равнището от 1990 г. през 2020 г. (30%, ако се включат и другите индустриализирани страни). В Съединените щати президентът Барак Обама изрази намерение да постигне намаляване на емисиите от парникови газове с 80% до 2050 г. и да върне емисиите от САЩ на равнището от 1990 г. през 2020 г. Други страни като Русия и Япония ще оповестят средносрочните си цели до края на 2009 г.
Второ, яснотата е от съществено значение за степента, до която големите развиващи се страни могат да предприемат действия в национален мащаб допълнително към тези, които вече са предприели. За големите индустриализирани страни, особено за САЩ, ще е много трудно да сключат споразумение, ако техните граждани не видят, че големите развиващи се страни също ще поемат ангажимент за бъдещето.
Няколко развиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия и ЮАР вече разработиха свои национални климатични и енергийни стратегии, а това е показателно за степента, до която те чувстват, че са способни, въпреки икономическите си ограничения, да се справят с проблема. Много развиващи се страни излизат с идеи за допълнителни мерки, които могат да се вземат на национално ниво.
Трето, яснотата е от съществено значение за финансирането. Величината на действията на развиващите се страни до голяма степен ще зависи от ефективното осигуряване на финансиране и чисти технологии по линия на международното сътрудничество. Трябва да знаем как ще бъдат създадени значителните финансови източници, които да помогнат на развиващите се страни както да ограничат ръста на емисиите си, така и да се адаптират към последиците от климатичната промяна.
Налице са някои интересни идеи. Например индустриализираните страни предложиха да се продават права за емисии и част от приходите да се използват за международно сътрудничество – нещо, което Германия вече прави. Концепцията е заложена и в законопроекта Либерман-Уорнър, пример за проектозаконодателство в САЩ за климатичната промяна. Норвегия предложи да се монетизира част от бюджетите за емисиите на индустриализираните страни, като по този начин се създадат приходи за международно сътрудничество.
Търговията с емисии и пазарните механизми ще продължат да играят роля. Планът за действия от Бали отговаря на нуждата на развиващите се страни да приемат национално отговорни допълнителни действия. Защото пазарът на въглеродни емисии не може да е единственият инструмент – необходимо е и сътрудничество на междудържавно ниво.
Накрая яснотата е от съществено значение за структурата на управление в рамките на конвенцията. Ако за действия и адаптация трябва да се осигурят значителни финансови ресурси, развиващите се страни ще искат представител да казва как парите да бъдат разпределени и похарчени. Правителствените структури трябва да функционират според демократичните принципи, основани на справедливостта.
Много други важни съображения ще характеризират интензивните преговори през 2009 г. Но яснотата в тези четири области ще бъдат от съществено значение за постигането на успех в Копенхаген.
