Това са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия
Ето няколко важни характеристики на тези екосистеми
Влажните зони са буфер за крайбрежните райони срещу екстремни климатични явления
Крайбрежните влажни зони като солените блата, мангровите гори, „подводните ливади“ с морска трева и кораловите рифове действат като естествени ограничители. Те намаляват интензивността на вълни, бури, цунами като предпазват 60 % от населението от наводнения и щети върху собствеността, и загуба на живот.
Влажните зони редуцират наводненията и облекчават засушаванията
Вътрешните влажни зони като реки, езера, блата и заливни равнини, функционират като гъби, абсорбират и съхраняват обилните количества валежи и редуцират щетите от наводнения. По време на сухите сезони в пустинни климатични условия, влажните зони освобождават съхраняваната в тях вода като така забавят настъпването на суша и минимизират недостига на вода.
Влажните зони абсорбират и съхраняват въглерод
Торфищата, мангровите гори и морската трева съхраняват огромни количества въглерод. Торфищата покриват само около 3% от площта на нашата планета, но съхраняват приблизително 30% от целия въглероден двуоксид – два пъти повече от всички световни гори заедно. Влажните зони са най-ефективните „складове“ на въглерод Земята.
Не трябва да пресушаваме влажните зони
Когато влажните зони се пресушават или изгарят (най-често за земеделие), влажните зони се превръщат от „складове“ на въглерод в източник на въглерод като отделят в атмосферата съхраняваният от тях въглерод в продължение на векове. Емисиите от въглероден двуоксид от пресушени или изгорени торфища се равняват на 10% от годишните емисии на всички видове изкопаеми горива.
Трябва да опазваме и възстановяваме влажните зони
Стратегиите, насочени към адаптация и отговор на климатичните промени трябва да включат разумно ползване на влажните зони. От 1970 г. насам, 35% от влажните зони в световен мащаб са загубени. Гражданите, общностите и правителствата трябва да работят заедно за опазването на тези изключителни екосистеми, които ни помагат да се подготвим, да се справим и да отговорим на измененията на климата.
Ключови послания:
- Не сме безсилни срещу климатичните промени;
- Влажните зони ни помагат да се подготвим, да се справим и да отговорим на въздействията от климатичните промени;
За отбелязването на Световния ден на влажните зони, тази година се насърчават следните дейности:
• Посетете влажна зона;
• Организирайте събитие, за да информирате за значението на влажните зони;
• Регистрирайте и публикувайте тук на интернет страницата на Рамсарската конвенция Вашите инициативи по повод отбелязването на Световния ден на влажните зони.
Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. Това са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според Рамсарската конвенция, влажните зони са: блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра. Конвенцията за опазване на влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971г. в иранския град Рамсар.
