1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. Най-разпространените днес „плевели” са наследство от времето на великото преселение на народите

Най-разпространените днес „плевели” са наследство от времето на великото преселение на народите

Това твърди доц. Росен Цонев от катедрата по екология и опазване на околната среда на СУ „Св. Климент Охридски”

Знаем от историята доста за „великото преселение на народите”. Големи странствания по света, по-малко известни и неорганизирани, са характерни обаче и за историята на животинския свят, а също и за растенията. „Неподвижните” уж, вкоренени в земята растения, са всъщност сред най-големите пътешественици. Достатъчно е да се сетим за разпространението в цял свят днес на най-консумираните зеленчуци – домата и картофа, които са „американци” по произход. Околосветските пътешествия на растенията обаче крият определени опасности за равновесието на световната флора. Някои от тях успяват да постигнат „мирно съвместно съжителство” с местните видове. Но други, сменяйки географския район или континента, не намират на място достойни конкуренти и започват да се държат като „завоеватели”, изтласквайки типични за екосистемата видове. Затова учените ги наричат днес „инвазивни”. По-популярното название е „плевели”, но то касае само тези, които влизат в битка със земеделските култури. Голямото страшилище по нашите поля, щирът например, е пришълец от Южна Америка.

Най-разпространените днес „плевели” са наследство от времето на великото преселение на народите, твърди доц. Росен Цонев от катедрата по екология и опазване на околната среда на СУ „Св. Климент Охридски”, цитиран от БНР.

Голяма част от едногодишните плевели в нивите са дошли от полупустинните райони на Средна Азия още по време на великото преселение на народите, казва той. – Затова са едногодишни растения, защото произхождат от такива полупустинни селения. В нивите и зеленчуковите градини на нашия континент те намират условия, наподобяващи степите, където не срещат конкуренцията на дървета, храсти или многогодишни треви. Но за разлика от полупустинните им местообитания, тук получават като бонус богата на  хранителни вещества почва и много вода. И плъзват навсякъде.

Според учените, древните инвазивни видове, с които и местната природа, и хората вече са намерили във времето някакъв „модус вивенди”, са по-малко опасни за екологичното равновесие от новопристигащите, т.нар. „неофити”. А те са много и постоянно се увеличават, споделя тревогата си ученият. И посочва няколко примера.

Такъв вид е една американска дива тиква. Хората, които ходят на риболов по долното течение на р. Искър знаят, че дърветата там, върби, тополи, са обвити с една лиана, която силно наподобява на тиквата. Тя произхожда от Северна Америка и се развива много интензивно. За година една увивна тиква може да покрие цялото дърво. Друг известен плевел, инвазивен вид, който все повече прониква от северозапад на североизток носи измамното име амброзия. Това е американски плевел по царевицата, който е пренесен в Европа със семената на царевицата. Той наподобява малко нашия див пелин. Лошото при него е, че отгоре на всичко неговият полен причинява сенни хреми, особено при по-чувствителните хора.

„Страшилището” сред инвазивни видове у нас и обществен враг номер едно за еколозите е аморфата. Този иначе красив храст, отглеждан в парковете, се е разселил и по крайбрежието на големите реки. Тази гостенка от  източните части на Северна Америка е „смърт” за крайречните тополови насаждения.

Инвазията й по Дунава е видима в долното течение на реката, където климатът е по-топъл – в Сърбия, Румъния и България. В Австрия например нямат такъв проблем, пояснява ученият. – Любопитно е, че голяма част от инвазивните видове, особено появяващите се в последните години, са свързани именно с крайречните гори и екосистеми. И  най-често те произхождат от Северна Америка или от Източна Азия, от района на Китай, Корея и т.н. Това има своето научно обяснение. Крайречните гори са пионерни, сравнително млади съобщества, които се появяват бързо и бързо изчезват. Затова са много податливи на такива инвазивни видове. Можете да ги срещнете в горите по Дунав и Марица, както и в долното течение на вливащите се в тях реки.

Разбира се, миграцията на инвазивните видове върви във всички посоки. Много местни, любими наши растения се превръщат в агресивни нашественици, когато попаднат на други континенти и в други условия.

В източна Азия или в Америка имаме много интересен пример, казва доц. Цонев. Една от красивите метличини, която участва в състава на тревните съобщества в Европа, в Северна Америка е сред най-злостните и бързо разпространяващи се плевели. Друго, изключително рядко и застрашено от изчезване растение в България, линдернията, се е превърнало в напаст за оризищата в Китай. Това е миниатюрно растение, което обикновено населява бреговете на водоемите. У нас е останало само едно единстевно находище от този вид. И знаете ли защо? Защото от Северна Америка е дошъл друг вид, американска линдерия, която е превзела бреговете на нашите водоеми, изтиквайки местния й вид, посочва ученият.

Да, доста объркани са нещата с растенията-нашественици. Дотолкова, че понякога не знаем един вид в крайна сметка оригинален местен вид ли е или добре адаптирал се древен пришълец. Всичко това има нужда да бъде задълбочено проучено, смятат учените. В България изследователски екип подготвя книга за инвазивните видове, която скоро ще бъде издадена. Големият въпрос е обаче какво да правим с агресивните нашественици. Механичната битка с тях е обречена. Доказва го къртовската борба в аморфата, чието изкореняване в тополовите крайречни гори постоянно започва отново и отново. За химическа война също не може да се мисли, тъй като тя би обрекла и съседните растения. Най-добрата  тактика е превенцията, заключава Росен Цонев. Т.е. да се вземат мерки срещу съзнателното или несъзнателно пренасяне чрез човешката дейност на растителни и животински видове от други географски райони.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.