Целта е да се защити и контролира използването на лечебна кал от езерото в града
Община Поморие планира да патентова марката "Поморийска кал", с което да защити и контролира използването на лечебна кал от езерото в града, което през есента на миналата година държавата предостави за стопинасване на общината. Това съобщи пред журналисти заместник-кметът Илия Джингов.
По думите му до момента никой не е контролирал използването на калта, а повечето хотели в града, а и извън него, предлагат процедури на клиентите си с този продукт. Специфичното е, че неговите лечебни свойства имат трайност 24 часа при специално съхранение, след което ги губят. Другата особеност е, че за да не се изчерпа този ресурс прекалено бързо, ползването му трябва да става при определи условия. Едно от тях предвижда да се взима от определено място в езерото и след използването отново да се връща там, но на различно място. Само три бази в Поморие - двата държавни санаториума и Гранд хотел "Поморие", ползват калта по този начин и имат изградени системи за връщането й обратно.
Специалисти обясняват, че калта се наслагва много бавно - с милиметри за година и затова е особено важно разумното й използване, пише "Дневник".
По думите на Джингов през миналото лято имало много случаи, при които местни роми продавали на руските туристи калта на цени по договаряне. Самите туристи пък не са информирани, че след броени часове калта губи лечебните си свойства и третирането с нея няма никакъв терапевтичен ефект. Това се случваше, защото никой не упражняваше контрол досега, обясни заместник-кметът.
Освен започналата процедура по патентоване, общината предвижда да създаде общинско дружество на пряко подчинение на кмета, което ще поеме контрола върху ползването на този ресурс, а след патентоването му, всеки който иска да използва калта за различни процедури, ще трябва да плаща за това. Все още не са били обсъждани тарифите.
Не е взето и решение дали общината ще поиска патентът да е валиден само за територията на страната или и за Европейския съюз.
"Такава кал има и на други места в страната, но с различно съдържание и качества. Учени от БАН казват, че тази в Поморие е с най-добрите качества в света", посочи Джингов.
Освен калта на територията на част от езерото все още се добива морска сол в ограничени количества като остатъчната луга има много приложения в козметиката. До 1958 година лугата, която се утаява след кристализирането на солта, се е изхвърляла, защото влошава вкуса й, но впоследствие са открити нейните лечебни свойства и е започнала да се използва в балнеологията.
Добивът на сол в момента няма това значение кза местната икономика каквото е имал до средата на 20 век, когато броят на солниците в града е бил равен на броя на къщите, показват данните от оноова време, обясняват специалистите от Музея на солта. Той се намира на територията на езерото. Първите писмени паметници за добиването на сол в района са от италиански документи от края на 14 век. До средата на миналия век двата основни поминъка в района са били лозарството и добивът на сол. Изкупната цена на продукта значително е поевтиняла във времето, което е довело и до отмирането на тази дейност. В количестватта, в които се добива сега, тя не може да задоволи потребностите на вътрешния пазар.
В Музея на солта днес може да се види банкнота от 1928 година, на гърба на която са изобразени солниците в Анхиало. Това е името на града до 1934 година, когато след влизането в сила на спогодбата "Моллов-Кафандарис" следва и промяна на името, което се явява превод от гръцки, на който "анхиало" означава "край морето".
