Какви екологични последици крие войната?
С тазгодишното издание на кампанията си за Часа на Земята природозащитната организация WWF отправя призив за мир. Всеки нов ден на военни действия допринася пряко или косвено за влошаване качеството на околната среда. Експертите предупреждават, че екологичните последици често не могат да бъдат установени веднага, защото в разгара на боевете програмите за мониторинг се преустановяват, а и голяма част от негативните ефекти се проявяват в дългосрочен план. В много случаи обаче щетите са мащабни и за кратко време се унищожава постигнатото в рамките на десетилетия. Ето някои от рисковете:
Изтичане на радиация
Авариите в ядрените електроцентрали в Чернобил през 1986 г. и във Фукушима през 2011 г. показаха, че, въпреки мерките за безопасност, дори в мирно време съществуват рискове от радиационно замърсяване. По време на война тези рискове са многократно по-големи. Освен съоръжението, съхраняващо ядрени отпадъци в Чернобил, на територията на Украйна има 15 работещи ядрени реактора. Директни ракетни удари, прекъсване на електрозахранването или други военни интервенции могат да компрометират системите за безопасно функциониране на централите и да станем свидетели на втори „Чернобил“.
„В началото на март вече имаше пожар в най-голямата украинска атомна електроцентрала „Запорожие“. В този случай, за щастие, ядрената катастрофа беше избегната. При продължаване на бойните действия обаче има риск следващ подобен случай да предизвика сериозна авария и дългосрочно радиационно замърсяване на екосистемите в периметър от хиляди километри в редица европейски страни. А това би довело след себе си хронични здравни рискове за засегнатото население и генетични аномалии у растителни и животински видове“, предупреждава Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.
Ефекти върху климата
Контролът над изкопаемите горива често е ключов фактор в съвременните войни, но в бъдеще войни може да се водят и за вода, храна и други ресурси, застрашени от климатичната криза. За съжаление, както виждаме и днес, цивилните жители, които зависят от изкопаеми горива за прехрана, придвижване и отопление, почти винаги са сред първите и най-уязвими жертви на войната. Военните превозни средства, бойните самолети и плавателни съдове, сградите и инфраструктурата, обезпечаващи нуждите на войната, също изискват енергия, генерирана главно от петрол. По данни на Scientists for Global Responsibility (SGR), въоръжените сили заедно с индустриите, които осигуряват тяхното оборудване, са отговорни за 6% от всички глобални емисии на парникови газове. Немалък е и рискът от непредумишлени аварии. Контейнери за изкопаеми горива, петролни танкери, плаващи в минирани води, или тръбопроводи, възпламенени от военни действия, биха освободили в атмосферата огромно количество емисии от токсични и парникови газове.
Замърсяване на водата и почвата
Въглищните мини се пълнят с вода, която трябва да се изпомпва. Ако изпомпването бъде преустановено, съществува опасност натрупващите се подземни води да се замърсят с тежки метали, които след това могат да проникнат във водоносните артерии и почвите. Такъв прецедент вече имаше в изоставени въглищни мини в Източна Украйна и не е изключено да се превърне в още по-сериозен проблем, ако боевете продължат. Унищожаването на пречиствателните станции за отпадъчни води също може сериозно да влоши качеството на водите в региона. Сериозни инциденти на замърсяване могат да бъдат причинени и при повреда на промишлени, петролни или енергийни съоръжения. Евентуално спукване на стените на водноелектрически централи може да предизвика опустошителни наводнения, както и замърсяване, заключено сега в седиментите. Сухопътните мини, касетъчните бомби и други експлозиви могат да замърсят почвите и водните обекти с токсични вещества, които излагат хората на хронични рискове за здравето и замърсяват цели екосистеми.
Какво можем да направим?
В Часа на Земята WWF отправя послание за мир, който е първата и най-важна стъпка към опазената природа. Нека в тази седмица, посветена на здравето на нашата планета, да покажем човечност и да дарим от времето си, за да помогнем на хората, бягащи от войната в този изключително тежък за тях момент. Подробности за това как бихме могли да дадем своя принос и подкрепа вижте в Единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна.
Часът на Земята в България се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на: НОВА, БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БНР-Стара Загора, в-к „Дневник“, сп. „Бакхус“, Karieri.bg, Vesti.bg, Sinoptik.bg, ClubZ.bg, OFFNews.bg, Под Тепето, GoBio.bg, Programata.bg, сп. „Българка“, ТВ Туризъм и See.bg
Столична община е официален партньор на инициативата Часът на Земята.
