Целта е съхраняване на биологичното разнообразие чрез устойчиво управление на природните ресурси
След години на научна подготовка, климатични и биологични предизвикателства, WWF България започва разселването на есетри в Дунав. Първият етап приключи тази седмица, в природен парк „Персина“, край Белене. Там пуснахме над 11 000 малки чиги. Разселването е част от проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”
Пусканията на чигите беше съобразено с атмосферните условия – разликата между температурата на водата в контейнерите за пренасяне беше около 11.5° градуса, а на водата в Дунав – 11.1°. Добър знак е и че нямаше смъртност при транспортирането на рибките. Преместването на животни е много сложен и труден процес, особено когато става дума за риба, но благодарение на внимателната грижа на доц. Ангел Цеков, чигите бяха в добро състояние когато влязоха в реката. Това ни обнадеждава, че шансовете им да оцелеят в реката са големи.
"Различното в това разселване е, че рибките са генетично чисти, с доказано дунавски произход, защото хибридизацията е голям проблем за оцеляването на застрашените видове. Дунавските чиги ще се връщат отново в Дунав, тъй като за рибите е наследствено заложено да се връщат на едни и същи места за размножаване. За да имат шанс да се ориентират и оцелеят в реката, чигите са отгледани в близки до естествените условия в земно-насипни басейни, където са се хранили с естествена храна", разказва Стоян Михов, ръководител "Природозащитна дейност" във WWF.
Чигата (Acipeser ruthenus) е един от шестте дунавски есетрови вида и единственият, който не мигрира в Черно море. Тя е най-дребната есетра - достига над 1 м дължина, а понякога някои риби стигат и до 3 м. За разлика от другите есетри, тя е "само" застрашен вид. Братовчедите й нямат този късмет - моруната (Huso huso), руската есетра (Acipenser gueldensteadti) и пъстругата (Acipenser stellatus) са критично застрашени, а шипът и атлантическата есетра са изчезнали.
"Много важно е да опазим реката жива и условия, които да позволят на обитателите й да оцелеят и да се размножават. Това е работещият начин да опазваме видовете, много по-сигурен, отколкото да се опитваме да връщаме в природата тези, които вече сме унищожили или изгонили от местообитанието им. Затова, от началото на работата си в България, WWF полага усилия за опазването и възстановяването на екосистемите на река Дунав и притоците й. Търсим и прилагаме модели за съхраняване на биологичното разнообразие чрез устойчиво управление на природните ресурси", коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF в България.
В проекта, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” , е предвидено WWF да разсели общо 50 000 малки есетри. Всички те ще бъдат маркирани в левия преден плавник с магнитна марка, голяма около милиметър и половина. Всяка марка има уникален номер, който може да бъде разчетен със специален четец. Тези марки ще ни позволят да проследим по-добре миграционните пътища на есетрите и местата им за размножаване.
"Когато знаем кои са тези места, ще можем да ги опазим, а с тях - и древните есетри", допълва Михов. Изследванията на размножителните места на есетрите също са част от дейностите в програмата на WWF и екипи от специалисти използват няколко научно-разработени метода за проследяване на хайвера и личинките на есетрите. Въпреки нетипичните условия тази година имахме малък, но значителен успех, който нарекохме Апостол – експертите уловиха малка морунка, излюпена тази пролет. Апостол беше маркиран и премерен, а след това пуснат с големи надежди обратно в реката.
