Богатият животински свят е белег за жизнеспособността на всяка екосистема
Специалисти от WWF и партньори започнаха процедура по мониторинг на биоразнообразието в гори, застрашени от промените в климата. Мониторингът ще продължи няколко години и включва наблюдение на различни животински видове, предимно птици, прилепи и насекоми. Горските обекти, в които се провежда теренната дейност, са внимателно подбрани от експерти на WWF и Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП), съобразно специфични критери, отчитащи фактори като климат, вид и гъстота на гората, географско разположение и др.
Мониторингът на биоразнообразието е част от мерките по адаптиране към климатичните промени на едни от най-уязвимите у нас гори – културите от бор. Мерките включват още провеждането на отгледни сечи в гори от бял бор, които до голяма степен вече са засегнати от различни природни нарушения. Много от тези гори са изкуствено създадени на нетипични за тях места и това, заедно с промените в климата, са сред основните причини все по-често да стават жертва на повреди и съхнене. Сечите ще подпомогнат и развитието на естествената растителност, която е по-устойчива на промените в климата.
Биоразнообразието в селектираните обекти ще бъде изследвано, както на места, в които ще се прилагат мерки за адаптация, така и в гори, в които няма да се извършват стопански дейности, като е важно да се направи преди и след провеждането на планираните сечи. Така ще се установи по научен път дали целенасочената човешката намеса оказва положително или отрицателно влияние върху консервационно значимите видове в горите. Голямата цел на WWF е да постигне положително въздействие върху животните и техните хабитати, превръщайки изкуствените гори в естествени, като по този начин осигури и по-голяма устойчивост на екосистемите към промените в климата.
„Гората не е просто съвкупност от дървета. Тя е цялостен организъм, чиито части са неразривно свързани помежду си и си взаимодействат на различни нива. В този смисъл наличието на биологично разнообразие е изключително важно за устойчивостта на горите. Особено в условията на бързо променящ се климат. Биоразнообразието също е и ключов индикатор, че гората се развива балансирано и е в състояние да предоставя ефективно своите екосистемни услуги, които на практика правят живота ни на Земята възможен“, разказва Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF.
Специалистите от WWF проведоха мониторинг в два от селектираните обекта: изкуствена гора от бял бор, в която скоро предстои да се изведат сечи, и естествена букова гора, която ще служи като еталон и в която няма да се провеждат сечи. Те са разположени на около 1000 м надморска височина в рамките на Югозападното държавно предприятие. След натрупването на емпиричен материал резултатите в естествено развиващите се гори и тези, които се управляват от човека, ще бъдат сравнени, а експертният анализ ще покаже най-добрият модел за противодействие на ефектите от климатичната криза.
Технологията на мониторинга
При мониторинга на птици целевите видове се регистрират визуално или по звук по предварително избрани трансекти. Експертите се вслушват в звуците, които птиците издават, и впоследствие нанасят техния вид, пол, брой, поведение и местоположение в специализиран софтуер. Тъй като по това време на годината птиците пеят най-интензивно до към 10 часа сутринта, най-добре е мониторингът да започне още с изгрева. Освен това от участниците в проучването се очаква да стъпват възможно най-безшумно и да разговарят шепнешком, за да не безпокоят птиците. По трансектите се проверява мъртва дървесина за наличие на редки и консервационно значими видове насекоми, а скоро предстои и проучване прилепите.
По време на мониторинга в двете гори експертите установиха наличието на разнообразие от птици като: чинка, кукувица, елов певец, голям пъстър кълвач, градинска червеноопашка, сива мухоловка, гълъб хралупар, малък ястреб, сив кълвач, матовоглав синигер и черен кълвач, който е най-големият представител от разред Кълвачоподобни, срещащ се у нас.
„Науката е категорична, че наличието на насекомоядни птици е от изключително значение за функционирането на една здрава и жизнена гора, тъй като намалява риска от появата на каламитети. Освен това птиците, както и някои гризачи, играят ролята на „залесители“, като разнасят семената на почти всички дървесни видове. Врановите птици пренасят и складират едри семена от дъб и бук, но впоследствие е възможно да не оцелеят през зимата или да забравят точното местоположение на запасите си. Така семената имат шанс да пораснат в млади дървета“, допълва Вълчев.
В стремежа си да запазят здрави и жизнеспособни българските гори ЮЗДП и WWF работят съвместно по проекта „Климатично интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа”, финансиран по програма LIFE на Европейската комисия. Теренната работа по адаптацията на горите у нас се извършва на площ от над 1000 ха в обхвата на седем държавни горски стопанства: ДГС „Витошко-Студена“, ДГС „Радомир“, ДГС „Невестино“, ДГС „Петрич-Първомай“, ДГС „Гоце Делчев“, ДГС „Сандански“ и ДГС „Кюстендил“. Гори, засегнати от климатичните промени, ще бъдат подложени на мониторинг и адаптирани също и в Словакия.
