1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. „За“ или „против“ използването на хербициди в борбата с инвазивните чужди видове растения?

„За“ или „против“ използването на хербициди в борбата с инвазивните чужди видове растения?

Премахване на айлант чрез намазване на орязани издънки с глифозат

Бързите и решителни действия срещу ИЧВ растения могат да спестят много сили и средства и да допринесат за опазването на местното биологично разнообразие

Един читател на статията „Има ли надежда за субсидираните ливади и пасища в НАТУРА?“ зададе въпроса: „Екологично ли е ползването на хербициди и то съдържащи глифозат?“ Допускаме, че и вие може би се питате същото и искаме да обясним.

Защо призоваваме към сериозна борба с инвазивните чужди видове (ИЧВ) растения?

Те са напаст! Израстват бързо и при всякакви условия. Имат мощни механизми за приспособяване и размножаване. Разпръскват стотици хиляди семена. Корените им се разпростират нашироко и дълбоко. Много от тях отделят секрети, които вредят на местните растения и ги убиват. Заменят естествената растителност с непроходими храсталаци и гори. Променят местообитанията, задръстват реките, увреждат почвите.

Причиняват необратими вреди на дивата природа, сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, като водят до:

  • алергии, астма, кожни заболявания;
  • загуба на селскостопанска продукция и на земи, пасища и ливади;
  • увреждане на сгради, канализация, пътища, културни и исторически обекти;
  • огромни разходи за премахването им и възстановяване на инфраструктурата;
  • сериозни заплаха за екосистемите и драстично намаляване на биоразнообразието.

Нашествието им в Европа става в края на 19 и началото на 20 век. Те навлизат основно от Америка и Азия, защото хората се заблуждават, че ще им бъдат полезни в горското стопанство, градинарството, земеделието. Нахлуват и „нелегално” през морета, океани и реки, с птиците и животните.

Не случайно са наречени „инвазивни“ и Европейският съюз (ЕС) е приел специален Регламент за тяхното ограничаване и контрол, който е задължителен за всяка страна-членка.

Многобройни проучвания в страните от ЕС доказват, че предотвратяването на навлизането на чужди видове и отстраняването им на ранен етап е много по-евтино отколкото след като са се разпространили нашироко. Например, в Германия е много разпространен гигантският хераклеум (мантегазианов девисил). Оценка сочи, че десетгодишна програма за премахването му ще струва между 3,5 и 6,2 милиона евро. В Словения, където прилагат система за ранно откриване и бързо премахване, борбата с него струва 2 500 евро на година. В Германия цената е близо 200  пъти по-голяма, защото са закъснели с мерките.

България има шанса да ограничи тези чужди инвазивни видове, които все още са нови. Най-добрият метод за това е ранното откриване и предотвратяване на навлизането! Когато обаче сме пропуснали тази възможност, трябва да действаме бързо и ефективно.

Опитът показва, че няма по-бърз, по-евтин и по-ефективен начин за  борба с ИЧВ дървета и храсти от използване на хербициди в минимални количества и изключително строго селективно – чрез внимателно нанасяне само върху отрезите на ИЧВ дървета и храсти или инжектиране в ствола. Така стриктно се избягва замърсяване на околната растителност, както и вдишването, което може да се случи при пръскане с глифозат. Някои хербициди с активно вещество глифозат са предназначени за непрофесионална употреба. Те са по-безопасни и е позволено да се прилагат от всеки, който има съзнанието, че работи с отровно вещество и спазва точно указанията на етикета. За пасища, поляни, ливади, незасети земи, угари, промишлени и градски площи, автомагистрали и пътища, ж.п. линни, летищни полоси, тротоари, пешеходни алеи и други неземеделски площи – не се изисква карантинен период, но се препоръчва третираната растителност да не се използва за храна на животните.  Глифозатът е опасен за водните организми и затова не се прилага в близост до водни обекти. Дебатът „за“ и „против“ глифозата продължава с години. В ЕС лицензът на този препарат изтича през 2022 година. Очаква се мястото му да заемат други пестициди без вредно въздействие върху здравето на човека.

Съветваме фермерите след като изчистят инвазивните дървета или храсти да следят за млади растения и да ги изкореняват преди да образуват мощна коренова система, за да не се налага отново да ползват хербицид.

Бързите и решителни действия срещу ИЧВ растения могат да спестят много сили и средства и да допринесат за опазването на местното биологично разнообразие. Така ще намалее или дори отпадне необходимостта от използване на пестициди. Най-добрият метод за ограничаване и контрол е превенцията. Да не позволяваме на ИЧВ да се разпространяват в незасегнати територии и да не допускаме нови видове ИЧВ да се установяват в България!

Екипът на Фондация "ИНФОРМАЦИЯ И ПРИРОДОЗАЩИТА"

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.