Цената, срокът на годност и съставките се оказват най-важни при избора му
Най-сетне новите нормативни изисквания за етикетите на хранителните продукти са факт! Както AGRO.BG вече информира, на 6-ти юли Европарламентът гласува на второ четене пакета от законодателни мерки, с които трябва да се сложи ред в информацията и тя да стане по-разбираема за потребителите.
За всичко това трябваха цели 3 години. Предложението за първи път е внесено в Европейския парламент още през 2008 г. Но нали казват, че хубавите неща бавно ставали. Да се надяваме, че и сега ще е така.
Според изследване на Алфа Рисърч, проведено между 25-ти юни и 4-ти юли т.г., почти 40 на сто четат редовно това, което пише на етикетите. Малко над 31 на сто пък са онези, които четат отвреме навреме, 12,5 на сто много рядко спират погледа си върху етикета, а почти 17 на сто никога не му обръщат внимание. Изводът е, че българинът също има вече потребителска култура и все по-малко купува „на сляпо”. Да, но със сигурност повечето от нас, поне тези, които имат навика да четат внимателно надписите върху опаковките, преди да купят нещо, често пъти се объркват, особено от прословутите „Е”-та. Или от всевъзможните наименования от рода на карагенан, желиращ агент, мононатриев глутамин… Прочее, нерядко и аз съм си мислел, че най-добре е да ходя в супермаркета с учебник по химия под мишница.
Коя обаче е най-важната информация, на която купувачът обръща внимание? Най-много анкетирани като цяло са посочили срока на годност (81,5 на сто), следван от цената с малко над 71 на сто. Цената обаче са класирали на първо място 38,7 на сто от запитаните, а срока на годност – от 31,2 на сто. Производителят е посочен от 47 на сто от анкетираните, а 12,4 на сто са го поставили като първи в класацията. Грамажът се е оказал важен за 43,4 на сто, но едва 1,5 на сто са онези, които са го посочили като номер едно. Съдържанието на стабилизатори и оцветители е отбелязано от малко над 20 на сто, а като най-важно – от 3,5 на сто. Под 10% са събрали мазнините, а на първо място те са за половин процент; 7,5 на сто са включили солта, а за 0,3 на сто информацията за нея се е оказала най-важната; на съдържанието на въглехидрати обръщат внимание 5,5 на сто, а на енергийната стойност – малко под 4 на сто, като за 0,4 на сто от запитаните тя е първото, на което обръщат внимание.
За сравнение, решихме да предложим същия въпрос в седмичната ни анкета: „На коя информация обръщате най-голямо внимание, когато четете етикетите на хранителните продукти?” Срокът на годност печели убедително първенството с цели 47 на сто. За съставките на хранителните продукти остава „среброто” с 33 на сто, а почетното трето място е за цената с 13 на сто. На предпоследното място се нарежда производителят (7 на сто), а на опашката остава грамажът, за който са гласували… 0%. Така своеобразната класация на портала AGRO.BG до голяма степен се припокрива с изследването, направено преди това от Алфа Рисърч.
Логично – след толкова скандални разкрития за храни с изтекъл срок на годност (някои от последните бяха съмнителни яйца с фалшиви маркировки, както и туристическият кошмар – над 300 хотела по родното Черноморие отнесоха глоби заради храната, която предлагали в ол инклузив пакетите – пак с изтекла годност!) – та в крайна сметка българският потребител вече си отваря очите на четири, да не му пробутат нещо, което вече не става за ядене. Той обаче се научи и да гледа от какво точно са произведени продуктите, след като години наред си мислеше, че купува евтино сирене от мляко или салам на фантастично ниски цени… направен уж от месо. Но понеже на родния потребител все му е тънък портфейла, няма как да не се заглежда и в цената, ето защо и тя влиза достойно в челната тройка, макар и със скромните 13%. Ще ти се да купиш нещо по-така, оглеждаш, преценяваш и накрая пак се спираш на по-евтиното. Всъщност, излиза, че нашенецът не се доверява много-много на имиджа, на марката. Според резултатите от нашето допитване, това остава на предпоследно място. Решаващи при избора му са трите основни фактора – срок на годност, съставки и цена. А грамажът, оказва се, остава далеч на заден план, макар че нерядко производители и търговци прилагат трикове, точно свързани с него – уж купуваш нещо по-евтино, а то се оказва… „маломерно”.
Дали и как новите европейски правила ще променят потребителските навици на купувачите – както на континента като цяло, така и в частност у нас – бъдещето ще покаже. Но повече от ясно е, че българският потребител иска да знае какво точно купува, макар и често да прави компромис между цена и качество.
Коментар на Светослав Динков
