По-добра пазарна реализация може да бъде постигната чрез коопериране, казва Петко Симеонов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“
Пазарът за биологично произведеният мед у нас се разпределя подобно на конвенционалната продукция – 20% е за вътрешния пазар, 80% - за износ.
Българският биологичен мед тази година обаче определено има проблем с пазарната реализация. Причините са известни – световна икономическа криза, предизвикана от енергийната ценова спирала, следствие на войната в Украйна. Това повлича след себе си висока инфлация и несигурност в доходите. Което променя аритметиката на всяко семейство по отношение на ежемесечните разходи.
„Между 30-40 % е спадът в изкупната цена на биологичния мед, което е огромна разлика в сравнение с цените от миналата година“, казва Петко Симеонов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“.
Въпреки, че ковид кризата зададе нови тенденции в храненето, те не успяха да се превърнат в устойчиви. Особено по отношение на биологичните продукти, в това число и медът.
„Ковид кризата няма да свърши скоро, но инфлацията определено я измести. По тази причина имаме огромен проблем с реализацията на биологичния мед“, коментира Петко Симеонов.
Българският мед все още се продава извън страната като суровина, а не като бранд.
„Целият пазар на мед в Европа работи на този принцип. За да имаме бранд „Български пчелен мед“, е нужна дългосрочна стратегия и визия за развитието на сектора. Такава към момента липсва“, категоричен е председателят на Сдружение „Биологично пчеларство“.
Бъдещето на пчеларството е в кооперирането, смята Петко Симеонов. Само така пазарната реализация на българския мед може да бъде по-успешна. Няколко големи пчеларски ферми у нас вече работят успешно като регистрирани групи и организации на производители.
