Според народните вярвания от Димитровден започва зимата
Днес отдаваме почит на свети Димитър Солунски. Той е роден през 3 в. в гр. Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Междувременно цар Максимиан, узнавайки за смъртта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия син Димитрий. Като забелязал, че той е разумен и храбър, царят го назначил за управител на цялата Солунска област. Поверявайки му тази длъжност, той казал:
- Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на смърт всеки, който дори само призове името на Разпнатия.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Според народните вярвания от Димитровден започва зимата.
Народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима". Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
На времето границата между годишните сезони имала селскостопански характер. Около Димитровден завършвали строежите на нови къщи. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година.
На 26 октомври имен ден празнуват всички, които носят името Димитър, Дима, Димитрина, Димо, Митко, Митра.
