Повече от 350 години българското розово масло е ненадминато по качество в цял свят
Повече от 350 години българското розово масло е ненадминато по качество в цял свят и основателно е заслужило репутацията си на превъзходен природен продукт. Това каза директорът на Института по етеричномаслени култури в Казанлък гл. ас. д-р Наташа Ковачева, при откриване на семинара „Съвременни изследвания върху генетиката, селекцията, технология на производство и преработка на маслодайната роза”. Тя обясни, че за достигане на това съвършенство редица наши учени са работили години върху селекцията й. Селектирани са четири сорта – Елейна, Янина, Свежен, Искра, които обаче до този момент още не са намерили широко приложение в практиката. Те обаче са изключително ценни, защото са високопродуктивни по отношение добивите на свеж цвят и етерично масло. От друга страна са устойчиви към болести и ниски температури и могат успешно да бъдат предложени за по-широко разпространение. Всеки от тях е характеризиран по стопански показатели и качество на етеричното масло.
В света има почти 200 вида и повече от 18000 сорта рози. Розопроизводството в България се основава на вида Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck (Казанлъшка маслодайна роза) и с ограничено присъствие на Rosa alba L. (Бяла маслодайна роза). Освен тях, в миналото са се срещали като примеси или са се отглеждали на незначителни площи стамболската роза, сакарската роза и някои други видове, които са се отличавали от казанлъшката с по-ниското съдържание на етерично масло. Освен наши местни форми и видове, след 50-те години на миналия век са внесени видове, културни форми и сортове от чужбина, с цел да бъдат проучени и селектирани.
През 2004 г. са купени 14 образци маслодайни рози от колекцията на David Austin - Англия, принадлежащи към групата на най-старите видове рози, селекционирани преди 1867 г., които се използват за производство на етерично масло. Те са включени в много колекции от рози и се ценят заради красивите и ароматни цветове и античен произход. Интродуцираните рози са изследвани по фенотипни признаци, съдържание и състав на етеричното масло. Някои от тях са ценни поради ремонтантния си цъфтеж и високата устойчивост към болести.
На по-късен етап са внесени и други маслодайни рози, включително и вероятните родителски форми на Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck, а именно Rosa fedtschenkoana, Rosa gallica, Rosa moschata. Всички интродуцирани рози се изследват, с цел включване в селекционна програма.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
