Световното производство на храни се основава на масово и изобилно използване на химически торове и пестициди
Азиатски фермери отглеждат ориз и риба в едни и същи полета с цел увеличаване на доходите и намаляване на плевелите. Ганайци пък използват растителните остатъци като компост за увеличаване на добивите. Подобни техники за екологично земеделие биха могли да осигурят питателна и екологично чиста храна за населението на света, което нараства, и в същото време да увеличат добивите и приходите на земеделските стопани – а наред с това фермите да бъдат по-устойчиви, пише greentech.bg.
“Селското стопанство е в преход”, казва Паскал Стедуто, регионален програмен ръководител при Програмата за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) за Близкия Изток и Северна Африка. “Промените в климата носят несигурност, но въвеждането на агроекологичните принципи намалява рисковете от излагане на климатичните промени”.
Световното производство на храни в момента се основава на масово и изобилно използване на химически торове и пестициди, които вредят на околната среда и на човешкото здраве. Едва около 30 страни по света имат някакви закони или политики, които да подкрепят екологичното земеделие, казва ФАО.
“Налице са три големи предизвикателства, които трябва да управляваме – изменението на климата, продоволствената несигурност и връзката между селското стопанство, горското стопанство, икономиката и заетостта”, каза Стефан Льо Фол, френски депутат и бивш министър на земеделието. Решението, според него, е екологично земеделие при което химическите торове и пестициди се заменят с природни методи – засаждане на дървета сред посевите, редуване на отглежданите култури, натурални отвари за отблъскване на вредителите.
Льо Фол е заместник-председател на инициативата “4 на 1000”, която се стреми да увеличи въглерода, съхраняван в селскостопанските почви, с 4% годишно – с цел борба с глобалното затопляне. Почвата поглъща по естествен път въглерода от атмосферата чрез процес, известен като секвестиране. Това не само намалява вредните парникови газове, но и създава по-плодородна земя. Този метод работи успешно в някои страни. Например в Африка агроекологията помага на фермерите да се справят с обеднялата земя и непредсказуемото време. В Северна Етиопия еко-фермерството носи подобрени добиви на царевица, ечемик и други култури.
Донорите обаче не винаги се фокусират върху полезното земеделие – някои от тях подпомагат химизираното, комерсиално селско стопанство, което съсипва екосистемите.
“Филантропо-капиталисти като Бил Гейтс и други като него идват с много пари за подпомагане на комерсиалното селско стопанство,” казва Милиън Белей, съосновател на неправителствената организация Алианс за продоволствена независимост в Африка (AFSA). За бизнесмените това е инвестиция „със социална кауза“. Поддръжниците на еко-земеделието обаче виждат опасности от това в дългосрочен план.
“Агроекологията е печеливша. Разходите намаляват, а производителността остава същата или дори се подобрява”, заключава Льо Фол.
