Последствията от ерозията на почвата стават все по-осезаеми
Последствията от ерозията на почвата стават все по-осезаеми. Изследвания на учени показват, че се губи много почвен слой при обработваемата земя. При царевицата например, това намалява добива до 40%. Върху проблема работят експерти от Световния музей на почвата в Холандия, където наша камера се разходи.
Институтът е основан през 1966 г. по препоръка на Международното общество за почвознание и ЮНЕСКО. Музеят предлага на посетителите да се запознаят с различните почвени структури - 32-те основни почвени групи на Световната референтна база за почвени ресурси.
В земеделието ерозията на почвата се характеризира с износване на горния почвен слой от действието на водата, вятъра или от селскостопанска дейност. Процесът намалява производителността на земеделските земи и допринася за замърсяването на прилежащите водни течения и влажни зони. Земеделската дейност влияе неблагоприятно за запазване на целостта на почвата. Обработването намалява нивата на органичните вещества в нея и нейната структура. Растенията предпазват почвения слой от въздействието на дъждовете и забавят отточните води, като позволяват на повърхностните води да проникнат дълбоко в почвата.
Последиците от ерозията на почвата засягат растежа и добива на земеделските култури, като ги лишава от естествено-съдържащите се в почвата хранителни вещества. Вятърната ерозия е пагубна за земеделските култури. В зависимост от силата на вятъра, растенията или остават с оголени коренови системи или се затрупват с пръст. Последствията са уязвими на болести селскостопански култури, загуба на качеството и пазарната стойност. При царевицара например, това намалява добива до 40%. Понякога земеделците са принудени да връщат обратно изместените количества пръст.
Почвените слоеве се изграждат изключително бавно във времето. За да продължава човечеството да обработва земята и да се изхранва от нея, е необходимо да се предприемат редици подходи и екстремни мерки. Необходимо е изграждането на водни пътища, отводнителни тръбопроводи, контролни структури, скални шахти и басейни за контрол на количеството на водата и седимента на почвата. Главната изследоватеска дейност на института е свързана именно с това.
