Скок на цените на растителните и задържане на цените на животинските продукти
Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекста на ОСП 2021-2027 и Планът за възстановяване на ЕС“. Новата тема на ИАИ с ръководител доц. д-р Божидар Иванов
- Институтът по аграрна икономика към ССА ще стартира изследване, в което акцента ще бъде поставен не само върху основните фактори, които оказват влияние върху развитието на земеделието, но и върху въздействието на пандемията от Ковид -19. Една година вече светът живее и се бори със заразата. За това време се натрупаха доста данни, които позволяват да се правят изводи и да се обосновават определени твърдения. Това, което се установява към момента е, че земеделието се оказа от секторите, където настъпиха промени в резултат на пандемията, макар и те да не са осезаеми. Важното е да се анализира какво още предстои и какво точно се промени. Основните опасения от началото на пандемията и които още не са отминали, са свързани с:
- Един от въпросите беше свързан с въздействието на пандемията върху работната сила защото земеделието продължава да разчита изключително много на ръчен труд. За изминалата 1 година, в този аспект може да се каже, че последствията не бяха сериозни и производственият процес не беше драматично блокиран, в резултат на неспособност на заетите да изпълняват своите задължения.
- Второто опасение беше свързано с нарушаване на доставките по хранителната верига, което се дължи не само на прекъсване процесите в първичното производство, но и в смущения по другите звена на веригата. В първите седмици от обявяване на извънредно положение и затваряне в много от страните по света, такива нарушения се появиха, като за някои хранителни стоки имаше дефицит за известно време, но равновесието се възстанови отново относително бързо. Това показа, че макар икономиката да работи с много малки преходни запаси, защото тези резерви не носят приходи, а само генерират разходи, търсенето и предлагането се намират в равновесие и цените остават стабилни. И ако няма непремерени и излишни действия на всяка една от тези страни, пазарната икономика е стабилна и е способна да осигури и поддържа хранителната сигурност.
- Третият аспект беше свързан със случващото се с онези производства и производители, които работят изключително или преобладаващо със сектора на услугите, и по-специално със сектора на Хорека канала и общественото хранене. По данни на statista.com, храненето в ресторантите и на обществени места за 1 година е спаднало с 53% в глобален мащаб, като това е секторът, който понесе едни от най-големите загуби в резултат на икономическото въздействие от здравната криза. В САЩ около 53% от храната, която консумират хората не е приготвена в къщи, докато в ЕС, средно около 8% от разходите на домакинствата са отивали в обичайни години за посещение на ресторанти и хотели. Спадът в туризма за изминалата година се изчислява на около 25-30% в световен мащаб, което засегна изключително силно този сектор, но се отрази и на доставките на храни и на производителите, които работеха за снабдяването му.
- Четвъртото опасение беше свързано с цените. Съвременната икономика е икономика на свръхпредлагането, като в сърцевината на икоономиката се намира потреблението, което зависи от цените, а те се детерминират от разходите. При храните и в земеделието нещата обаче стоят все още консервативно, като за свръхпредлагане трудно може да се говори при положение, че в световен мащаб е факт значителен процент от населението, което страда от глад или недохранване. Земеделието и храните са стоки, които във време на икономическа рецесия обикновено понасят най-малки щети, което относително ги прави „печеливши” на фона на спадовете, които се отчитат в другите икономически отрасли. Това не е така обаче във време на икономически възход. Икономистите от времето на Великата депресия знаят, че едно от лекарствата за справяне с икономическата рецесия е стимулиране на потреблението, което се осъществява посредством ролята на държавата. Това е работещ механизъм, като единствената опасност е да не стане стагнация, което означава инфлация, заедно с непродуктивно потребление. Това е сценарий, който е разрушителен и за търсенето и за предлагането. Цените на селскостопанските стоки от средата на 2020 година тръгнаха чувствително нагоре, основно при растениевъдната продукция и стоковите култури, като зърнени и маслодайни. За сега цените на основните животновъдни продукти, като месо и мляко, остават в границите преди избухването на пандемията, когато те бяха достигнали някакви по-високи равнища. Неопределеността е висока и световната икономика е в процес на адаптиране и приспособяване към ситуацията която съществува.
- Именно тези въпроси ще бъдат разгледани отчасти в новата тема, която ще бъде разработвана в следващите две години, със заглавие: „Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекстана ОСП 2021-2027-а и Планът за възстановяване на ЕС“. Ръководител на научния колектив е доц. Божидар Иванов и първите резултати от изследването ще бъдат подготвени и показани на планираната традиционна VIII конференция, която ще бъде организирана от Институт по аграрна икономика и се планира за есента на 2021 година.
Източник: Институт по аграрна икономика
