Проведе се кръгла маса за винено-кулинарния туризъм
Влошени са условията на винения пазар, предвид рекордните запаси. Липсва и реклама на българското вино на чуждестранните пазари. Това са основните проблеми пред лозаро-винарския сектор, които бяха обсъдени на кръгла маса, посветена на винено-кулинарния туризъм у нас. На форума стана ясно, че секторът се развива успешно и все повече туристи избират България, за да съчетаят винения, хранителния, културния и селския туризъм. Напрежението на пазара се обуславя от високото производство, големите запаси на вино, а европейското потребление се свива, обясниха от Министерството на земеделието.
„Допълнително влияние към това напрежение на пазара оказват и високите вносни мита, които САЩ започва да прилага от ноември 2019 година, по отношение на селскостопанските продукти и виното от ЕС. Въпреки тези предизвикателства, страната ни продължава да заема достойно място на винената карта на света и се е утвърдила като предпочитана дестинация за винен туризъм“, обяснява Весела Цветкова, експерт в МЗХГ.
Данни на НСИ за миналата година сочат, че над 9 милиона и 311 хиляди са чуждестранните посещения у нас, което е малко повече в сравнение с рекордната 2018-та.
„За нас е важно виното и кулинарията да бъдат включени в туристическия продукт на странта, защото са част от цялостото преживяване на туристите на дестинацията. Те оставят своя отпечатък и често туристите правят пряка връзка между държавата, която са посетили и вино, кулинарията, която са дегустирали там“, категорична е Ирена Георгиева, зам.-министър на туризма.
Произведеното количество вина през миналата година е над 9 милиона литра. Избите са 120-сет, а консумацията на вино варира между 110 и 120 млн. литра, като българите избират родното производство. Секторът се финансира през лозаро-винарската програма. За тази година по нея ще бъдат отпуснати 27 млн. евро. В понеделник ще бъде отворен прием по мярката за популяризиране на виното в трети държави до 6 март.
“Съвсем скоро ще бъде обявено и отварянето на прием по мярка „Инвестиции в предприятията“. Информацията за отваряне не прием по мерките за националната програма се публикува на сайта на Държавен фонд „Земеделие“, допълва Весела Цветкова.
Необходимо е по-добро маркетиране на виното в Европа, за пореден път призоваха браншовици.
„Това, което липсва обаче и се вижда по световните изложения, е че нямамеедна обща визия, посока и стратегия за развитие на българското вино“, обяснява Катерина Христова от новосформираната Българска асоциация на винените професионалисти.
Участниците на форума се обединиха, че качеството на българското вино е много добро и не отстъпва на европейското.
Автор: Данаил Андреев
