В периода 14-20 септември 2012 г. са интервюирани 800 лица на възраст над 18 г.
Положителна тенденция в развитието на земеделието е непрекъснато растящият принос на еврофондовете, насочени към подкрепата на селското стопанство и селските райони. Това показва представително социологическо проучване, осъществено от Агенция „Сова Харис“ по поръчка на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Проучването е изготвено в периода 14-20 септември 2012 г. чрез национална представителна извадка – интервюирани 800 лица на възраст над 18 г.
Посочените тревожни тенденции обаче са повече и се групират най-вече около проблема с високия дял на пустеещите земи, липсата на достатъчно инвестиции в селското стопанство, раздробеността на земята и невъзможността за прилагане на модерни технологии. Като негативни тенденции са очертани и нелоялната конкуренция от вноса на селскостопанска продукция в сектора, ниските изкупни цени и наличието на многото посредници между производители и потребители.
Близо 70% от българските граждани смятат, че българското селско стопанство има нужда от активни действия за модернизиране и развитие на сектора. Необходимостта от обновяване на земеделието се споделя и от онези, които са най-ангажирани и запознати с темата – селскостопанските производители, жителите на селата и малките градове.
70% от респондентите сочат, че дългият път на селскостопанската продукция от производителя до потребителя е една от основните пречки пред развитието на сектора. Около 69% изтъкват като проблем раздробеността на земята в съчетание с наличието все още и на пустеещи земи.
Към момента на изследването, 55% от населението е свързано със земеделието по начин, който му създава или носи доходи – притежава земя, дава я под аренда, сам произвежда аграрна и животинска продукция или разчита на рента. 97% от българите, които имат земя, декларират, че тя се обработва (от частен арендатор, кооператив или от тях самите). В селските райони 61% от притежаващите земя са в една или друга степен селскостопански производители, но поради маломерните си стопанства близо 70% от тях не успяват да задоволяват нуждите дори на собственото си домакинство от такава.
От всички български граждани, притежаващи земя, 6% (около 360 000 души) биха желали да развиват селскостопански бизнес, но бариера пред тази им цел най-често е невъзможността да окрупнят земята си и да разчитат на евросубсидии.
Близо 190 000 българи все още притежават поименни компенсаторни бонове, получени в началото на 90-те години. Ако включим и членовете на домакинствата им, това означава, че близо 500 000 български граждани не са почувствали ефект от реституцията на земеделските земи, с която стартира икономическата трансформация в българското селско стопанство.
Според проучването, 90% от тези граждани считат, че е справедливо българската държава да даде възможност на притежателите на поименни компенсаторни бонове да закупят земя за сметка на пустеещи държавни земи или да ги осребрят с предимство чрез механизмите на БФБ.
Въпреки склонността си към песимизъм, българите вярват, че при последователна и целенасочена политика на българската държава селското ни стопанство би могло да се модернизира и чрез по-висока производителност да противодейства на тенденцията към неконтролиран ръст на цените.
