1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. След старта на БАБХ: надежда за по-качествени храни

След старта на БАБХ: надежда за по-качествени храни

И все пак близо половината гласували в анкетата на www.agro.bg са песимисти…

Дълго чакахме Агенцията за безопасност на храните да стане факт. И ето, че това се случи. Близо две петилетки след като Европа създаде такава структура, последвана от национални агенции в другите страни-членки, България също взе, че влезе, по думите на комисаря по здравеопазване Джон Дали, „в този елитен клуб“.

Каква ще ми е ползата обаче, съвсем естествено е въпросът, който на първо място вълнува всеки потребител. Надеждите са да купуваме по-качествена храна и, ако може, по-малко вредна. Досега контролът бе запокъсан между няколко служби, сред тях – ДВСК, РИОКОЗ… и, естествено, това създаваше възможност недобросъвестните производители и търговци да се промъкват между капките. Освен това, още на официалната „премиера“, пък даже и „предпремиерно“ ни бе обещано, че стандартите за хранителните продукти ще се увеличат. Както се казва – нова агенция – нови стандарти. Стига да не се получи както със Стара планина… Уж всичко тръгна добре, пък после дойде соевият скандал и оттам насетне – доказвай, че нямаш сестра… Но така или иначе, обеднелият БГ потребител в масовия случай продължава да си купува колбасите със соев протеин, млеката не-по-БДС… Та така и с хляба – да, адмирации заслужава изработването на новия стандарт, потребителите ще имат избор какво да купят, поне дотолкова, доколкото този избор ще се ограничава от наличността в портфейла.

Да се надяваме и че храните ще станат по-безопасни. Тези дни мъж без време стана „клиент“ на спешното отделение във Варна, след като отпил само една глътка натурален сок, който купил от бензиностанция в морския град. Същевременно ни заляха и с информация за пестицидите, които надвишавали пределните норми в много от вносните зеленчуци и какво ли още не… Та след всичко това, българинът, свикнал не от 20, ами от много повече години да не знае какво всъщност консумира, логично е песимист – като попитахме „Ще се подобри ли контролът в хранителния сектор след създаването на Агенцията по храните?“ почти половината (46 на сто) се оказаха скептици – „Не смятам, че агенцията ще реши проблемите по хранителната верига“; други 21 на сто отговориха: „Вероятно да, защото жалбите няма да бъдат препращани между институциите“, т.е. проявяват все пак умерен оптимизъм. И едва една трета са наистина оптимисти – „Да, защото ще бъдат създадени нови стандарти“. Макар, че тези стандарти няма да са задължителни (и няма как това да стане).

И, понеже през последните години все повече се спекулира с качеството на храните по времето на соца, ето откъси от един материал, на който попаднах неотдавна в интернет. През 1988-ма във в. „Стършел“ се появява цяло разследване за това какво има в колбасите:

„В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко вида кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, освен телешко. Единият от видовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият салам беше същият, с по-малък процент сланина. А какво имаше в т. нар. телешки салам? Месо от бракувани крави. Т.е. от крави, които вече не дават мляко и ли са заклани поради старост. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и СО “Родопа”. А тогава с телешки салам снабдяваха болниците, като диетична храна, без свинско. На опаковката не пишеше, че има сланина, нито някъде по колбасите пишеха съставките, както ни задължава сега Европейският съюз… Тогава при соц-а не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата заблуда. Сега научаваме за Е-добавките от опаковката, за което производителят е задължен. И някои от тези Е-добавки въобще не са опасни, всеки може да ги види в справочници. А при социализма слагаха консерванти без никъде да пише. Например за колбасите задължителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, лош цвят, прилича на мърша. А с него е свежо, розово. Тогава не бяха разрешени оцветители за колбаси, сега са разрешени, но те не са по-опасни от нитритите. В големи дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соц-а, ние установихме, че често в колбасите превишаваха съдържанието на нитрити. И нямаше сериозен контрол. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тема, защото засекли превишение на нитрити и високо съдържание на мазнини в колбасите.“

Всъщност, и аз съм „закачил“ малко от „онова време“ – помня легендите за тоалетната хартия, която слагали в кренвиршите; помня и онова предаване по Първа програма (тогава все още не беше БНТ) „Актуална антена“ – един от първите повеи на започналата перестройка: в едно от изданията му показаха туба с течен шоколад, която… би трябвало „да бъде произведена утре“ – ако се съди по датата от маркировката. И още много други куриози. После дойдоха промените, заедно с тях – много надежди, сред които и тази – че производството, като премине от държавата в ръцете на частния предприемач, той, заради конкуренцията на пазара, ще предлага по-качествени и по-евтини продукти. Нещата обаче нещо не се получиха точно според очакванията ни. причините – няма смисъл точно сега да ги анализираме. Отиваме твърде далеч от темата.

Но стига за миналото. Вместо да продължаваме да въздишаме с носталгия по „онова време“, когато уж всичко било истинско, не е ли по-добре да се замислим за бъдещето – какво искаме (и трябва) да купуваме занапред, с какво ще се хранят децата и то, ако не е по-качествено, поне – да е безопасно за здравето. Агенцията по безопасност на храните едва сега прохожда, как ще си върши работата – тепърва ще очакваме да видим. Засега всичко е в сферата на предположенията и пророкуванията. Та нека не се правим на врачки – да оставим хората, натоварени с отговорната и нелека мисия да си вършат работата, с очакването, че най-сетне нещата ще се променят наистина към по-добро. Миналата седмица започнаха и първите проверки по веригата зърно-брашно-хляб. Дано нещата продължат в този дух (не само по отношение на хляба) – тогава песимизмът на онези 46% от гласувалите в сайта ще се окаже най-сетне неоснователен, а надеждата няма да е била напразна. Защото, вярно, че умирала последна, но и надежди вече май не ни останаха много.

Светослав Динков

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.