През лятото на 2022 г. Европейската комисия представи законодателно предложение, което, наред с други неща, предвижда намаляване на употребата и рисковете от химически пестициди с 50 % до 2030 г.
Каква степен на излагане на селскостопански химикали може да понесе околната среда в Европа? Спорът относно употребата на пестициди се разгаря, откакто в Брюксел бяха представени планове за значително намаляване на употребата им. И поддръжниците, и противниците твърдят: ако не бъдат послушани, снабдяването с храни е в опасност, съобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА.
През лятото на 2022 г. Европейската комисия представи законодателно предложение, което, наред с други неща, предвижда намаляване на употребата и рисковете от химически пестициди с 50 % до 2030 г.
Предложението на Европейската комисия среща съпротива от страна на няколко държави - членки на ЕС. Докато някои признават значението на мерките за опазване на околната среда, други алармират за въздействието върху техните индивидуални селскостопански отрасли и върху европейската продоволствена сигурност като цяло.
Евродепутатката Сара Винер от Зелената партия обаче настоява за много по-строги правила в спора за значително намаляване на пестицидите в европейското селско стопанство. В доклад тя предлага, наред с други неща, по-високи данъци върху пестицидите, по-силно намаляване на особено опасните пестициди и компромиси по отношение на пълната забрана на химикалите в много чувствителни райони. Например Винер предложи забраната да включва изключения за органични пестициди.
Дали амбициите на Европейската комисия за опазване на околната среда ще надделеят над загрижеността на целия ЕС за отрицателното въздействие върху селскостопанския сектор и европейската продоволствена сигурност?
Хърватия е положително настроена, но предвижда специфични за всяка страна цели за намаляване на емисиите
Хърватското министерство на земеделието заяви, че е необходимо да се ускори и улесни процесът на регистрация на алтернативни продукти за растителна защита на ниво ЕС и пускането на пазара на продукти за растителна защита, които съдържат биологично активни вещества, за което е предвидена финансова помощ за държавите членки.
Хърватското министерство на земеделието смята също така, че регламентът следва да предписва обща методология за всички държави членки, въз основа на която Европейската комисия да изчислява техния напредък и да ги сравнява със средното ниво за ЕС. Въз основа на тези данни ще бъде определена националната цел за намаляване на употребата на пестициди за всяка държава членка. Количествените национални цели за намаляване на употребата на пестициди ще бъдат определени като част от Националния план за действие за постигане на устойчива употреба на пестициди.
Освен това Хърватия счита, че е необходимо да се насърчи преходът към алтернативни, по-устойчиви методи за защита, т.е. да се насърчат научните изследвания в този сегмент, да се осигури достатъчна наличност на биологични агенти и да се засили финансовата подкрепа на равнище ЕС за допълнителни инвестиции в алтернативни методи или средства.
Призивите за извършване на специфични за всяка страна оценки на въздействието на намалената употреба на химически пестициди се подкрепят, макар и по-стриктно, от други държави членки, които смятат, че Европейската комисия не трябва да поставя под общ знаменател съответните им селскостопански сектори.
Опасенията за продоволствената сигурност са в основата на дебата
В тази връзка Словения се противопоставя на влизането в сила на регламента за устойчива употреба на пестициди или продукти за растителна защита, главно защото не отчита различията между селскостопанските сектори на държавите членки. Словенските земеделски производители, които се събраха на масов протест в края на март, призоваха правителството да отхвърли регламента. Те заявиха, че предложението е "катастрофално", тъй като районите, които то обхваща в Словения, представляват половината от територията на страната и 40 % от общата селскостопанска земя.
По време на преговорите Словения предложи да се приложи различна методология, която да отчита какъв е приносът на всяка страна към средноевропейското равнище по отношение на употребата на продукти за растителна защита. Сред тези, които се противопоставят на драстичното намаляване на употребата на пестициди, е евродепутатът Франц Богович от Европейската народна партия (ЕНП). Той е внесъл серия от изменения за преразглеждане на регламента и намаляване на целта за намаляване на употребата на пестициди. Той също така призова да се направи оценка на въздействието на предложения регламент върху продоволствената сигурност за всяка страна, като твърди, че регламентът в сегашния му вид може сериозно да застраши продоволствената сигурност на страните.
В Германия предложението изкара фермерите на улиците, за да демонстрират с около 200 трактора в Бон. Германските евродепутати от християндемократическия алианс ХДС/ХСС изразиха разбиране към протестите. Германският евродепутат Норберт Линс също разкритикува предвидената пълна забрана на пестицидите в някои защитени зони.
Акцент върху индивидуалните условия в отделните държави
Асоциацията на румънската индустрия за растителна защита (AIPROM) твърди, че методологията за целите за намаляване на пестицидите трябва да продължи да се основава на използваемостта и риска, но също така трябва да отчита специфичната за всяка страна селскостопанска среда, историческите постижения и различните отправни точки за всяка държава членка.
"Румъния, чрез Националния фитосанитарен орган, счита, че предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, изготвено от Европейската комисия, трябва да даде приоритет на сигурността и безопасността на храните за европейските граждани пред амбициите за опазване на околната среда", заяви министърът на земеделието и развитието на селските райони Петре Дая.
Италия, заедно с мнозинството от държавите членки, поиска от Комисията допълнителни данни, за да разгледа въздействието върху производството на предложението за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г. По отношение на намаляването на пестицидите "трябва да започнем сериозен размисъл и да осъществим изследвания", така че "намаляването на пестицидите да съответства на действие за тяхното заместване", заяви италианският министър на земеделието Франческо Лолобриджида в кулоарите на срещата на върха на Съвета на ЕС през декември 2022 г.
Още откакто Европейската комисия направи първоначалното си предложение през лятото на миналата година, Испания изрази резерви към идеята за намаляване на употребата на химически пестициди до 2030 г. Испанското правителство призова земеделските стопани да разполагат с достатъчно алтернативи на тези пестициди, преди да приложат новото ограничение. Освен това испанският министър на земеделието Луис Планас защити необходимостта опазването на околната среда да бъде съвместимо с икономическата дейност на селското стопанство, което е ключов сектор за много селски райони на страната.
Сърбия се стреми да хармонизира правилата на ЕС за пестицидите
В Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС от 2008 г., земеделските стопани, които използват стимули от предприсъединителните фондове, подписват договор, в който се задължават да спазват всички стандарти на ЕС в своите стопанства, така че да се следи за използването на пестициди, тяхното количество, начин на прилагане, съхранение и управление на отпадъците. Целта е всички земеделски стопани да поемат този ангажимент, за да се получи реалистична представа за количеството и начина на използване на химически пестициди.
"Нашият списък с разрешени препарати все още не е хармонизиран на 100 % с този на ЕС, към което се стремим, и всяка година определен брой препарати се заличават от списъка", заяви Миленко Йованович от Сръбската асоциация на младите фермери (SUMP). "Целта е да бъдем напълно хармонизирани с ЕС след приблизително 3 до 5 години, но фактът, че тази хармонизация ще бъде придружена от нови допълнителни ограничения, ще има отрицателен ефект върху настроението на земеделските стопани, защото ще оскъпи и затрудни производството. Всяка година е все по-предизвикателна по отношение на растителната защита", посочи Йованович.
