Жълтото ечемичено вджуджаване не се пренася чрез семената
В стопанството на Милена и Борислав Горанови ечемикът е ключова култура. От 5 години двамата правят семепроизводствени участъци, базови и предбазови семена, реколтата от които постъпва в предприятието им за почистване и семезаготовка. Обеззаразените, сортирани и калибрирани семена се пакетират и заминават към земеделските производители за възпроизводство. Готовото зърно се използва от пивоварната индустрия за направата на качествен малц. Предприятието на Горанови произвежда около 1 000 т годишно ечемик за посев.
Тази година на част от посевите се наблюдава жълто вджуджаване. Болестта напада най-често пшеницата, по-рядко се среща при ечемика, овеса, ръжта. Наред с болестите, причинявани от гъби и бактерии, сериозна заплаха за есенните житни посеви са вирусите. Топлата есен и топлото начало на зимата обуславят някои поражения по житните, засети през миналата есен, обясни Борислав Горанов. Пораженията се причиняват от вредители, които се активират през топлата есен. Листните въшки са вектори на вируса на жълтото ечемично вджуджаване. Земеделецът показа два посева от един и същи сорт ечемик, но засети в различни периоди. Единият посев е засят в оптимален срок 10 октомври, а другият - около 1 ноември. На него не са приложени ПРЗ и няма нито едно вджуджено растение.
„По-късните посеви по-добре се развиха, не бяха нападнати от болести и неприятели. Всички земеделци трябва да се съобразяваме с климатичните промени, които настъпват“, предупреди Горанов.
Пред години, когато започнал да се занимава със земеделие, климатът бил различен, разказва той. Сеитбата започвал обикновено към 20 септември. Сега сеитбата провежда към 10 октомври.
„Отдавна се замислям дали да не започна да сея на 1 ноември. Не трябва да се бърза със сеитбата е съветът ми към колегите. Всички агрономи знаят, че вирусите на болестта жълто вджуджаване не се предават със семената. Това е така, защото заразените семена не изкласяват и съответно не дават реколта. Векторите са виновни. Лошото е, че тази болест се вижда едва след като растението е във фаза изкласяване“, допълни Борислав Горанов.
Той разказа, че се гордее с избраната от него селекция при ечемика.
„Много съм доволен от семената на Суфле Агро България. При мен семената идват директно от Франция и ги отглеждаме на семепроизводствените си участъци. След това те отиват при земеделците, които са сключили договор със Суфле Агро България за обратно изкупуване на продукцията им. Това е най-хубаво, защото ситуацията с тези ниски цени на зърното и залежаваща стока в складовете буди много притеснения у колегите. А тези, които работят със Суфле Агро България, нямат никаква грижа. На тях реализацията на продукцията им е гарантирана. Договорът им е обвързан така, че който отгледа качество, ще получи добра цена. Земеделците, които сеят гъсто и торят с много торове, не могат да получат качествен ечемик за малц. Тази година ечемикът е включен в изискванията на новата ОСП като четвърта култура в сеитбооборота.“
