Преди да се въвеждат нови изисквания, не е ли по-добре да се потърсят начини производителите да бъдат субсидирани?
Производството и търговията на лозов посадъчен материал ще подлежат на контрол. Затова бе приета специална наредба на Министерството на земеделието.
Сертифицирането на лозичките ще става чрез подаване на заявление, към което се прилага скица на имота, заверена от съответната общинска служба по земеделие и гори по местонахождението на насаждението. Заявлението се подава в срок до 1 юни на съответната година. Когато лозовият посадъчен материал отговаря на изискванията, се издава сертификат.
Преди две десетилетия един съветски реформатор и борец срещу алкохолизма реши да спре да се купува вино от България. За да му уйдисат по акъла у нас изкорениха доста лозя. Не след дълго българското лозарство бе поразено и от торнадото на ликвидационните съвети. Производството на вино спадна и днес на някои от някои от по-големите винпроми се налага да купуват грозде от съседни държави, за да могат да работят.
Все още не се знае какво ще бъде договорено в Брюксел за българското лозарство и винопроизводство. Но отсега е ясно, е големите държави с интереси в тази област от ЕС ще се помъчат да ограничат максимално българското производство. Въвеждането на поредните бюрократични изисквания за производителите на лозов посадъчен материал са една от стъпките в тази посока. По нашите земи се отглежда грозде и се прави вино от векове, но сега лозарите ще трябва да се съобразяват с някои норми, дошли от далечни земи.
Безспорно изискването за сертифициране цели подобряване на качеството на посадъчния материал, но въвеждането на бърза ръка на чужди стандарти ще увеличи разходите на българските земеделци и много от тях просто ще хвърлят мотиките. Преди да се въвеждат нови и по-строги изисквания, не е ли по-добре да се потърсят начини производителите да бъдат субсидирани, както това става в страните от ЕС? Нима само с бюрократични мерки ще се варди лозата да не роди круши?/biznes-vesti.net
