Институтът по царевицата в Кнежа разполага и с експериментална база, която е на площ от около 4 500 декара
Царевицата е една от основните зърнени култури в България. Институтът по царевицата в Кнежа пък вече 81 години работи в областта на селекцията на царевицата. Три са основните секции на работа в института, който е вече част от изградения през миналата година Северен централен регионален агротехпарк. Всяка от тях беше подробно представена в рамките на традиционното специализирано изложение-договаряне "Растениевъдство - Плевен 2005", проведено преди две седмици. Пламен Петров от Института по царевицата в Кнежа обобщава основните направления на дейност, целите и задачите, които стоят пред екипа на института.
"Научната работа на Института по царевицата в Кнежа се извежда в три секции - агротехника и икономика на царевичното производство; селекция и семепроизводство на царевицата; генетика, физиология и биохимия. В първата секция са застъпени основните технологични моменти в отглеждането на тази култура - сеитбообращение, обработки, торене. Институтът има възможност да извършва анализи на почвени проби, а в секцията се разработва сортовата агротехника на отделните хибриди. Веднага трябва да кажа, че царевицата е една доста динамична култура, тя има големи възможности и затова през последните години всеки от хибридите, ползвани в семепроизводството, се представя като сортова агротехника, тоест това, което при определени условия хибридът може да даде, за да бъде в полза на зърнопроизводителите.
По отношение на селекцията и семепроизводството мога да кажа, че точно в тази секция са съсредоточени по-голямата част от научните работници. За нас това е научно-приложната част на института - създаването на нови хибриди. Ежегодно ние организираме екологично изпитване в страната на минимум 4 пункта на своите кандидат хибриди, които на следващата година се представят в Държавна сортова комисия. Екологичната мрежа е наша практика повече от 10 години. В секцията за селекция се обхващат всички групи царевица по зрелост. През последните години, когато има вече патентна защита и лицензионно право, Институтът по царевицата в Кнежа има 19 сертификата на признати хибриди, които ние поддържаме и правим семепроизводство от тях. За зърнопроизводителите не е тайна, че от няколко години чуждестранни фирми предлагат у нас различни хибриди царевица основно от по-ранните групи. В тази връзка ние започнахме преориентация, защото бяхме малко по-слаби като конкуренция именно в областта на по-ранните хибриди. От 3-4 години насам разполагаме с 14 хибрида с постоянни имена и те се изпитват на различни етапи именно от ранната група. До момента от тази група имаме напълно изпитани и признати два хибрида - Кнежа 419 и Кнежа 423, като тази година от втория хибрид ще има малко повече семена на пазара. От група 500 имаме най-много хибриди и тук институтът е най-силен, а и с такива хибриди през последните години са засети най-много площи в страната. Най-старият хибрид от тази група е Кнежа 530. Усилията на научните екипи са насочени към запознаването на стопаните с новите хибриди от тази група. Търсим и начини да покажем въможностите на тези хибриди в производствени условия. Кнежа 611 е в буквалния смисъл на думата доайенът на хибридите от късната група. Той е създаден преди 34 години, а през 1993 година беше създаден и модифициран негов вариант.
От специалните хибриди царевица имаме два хибрида с бяло зърно, които мислехме, че ще се търсят, но се оказа, че ние имаме разработките, а търсене за тях няма. Това, което ни изненадва, е, че за нуждите на животновъдството институтът има разработени два високолизинови хибрида и смятахме, че търсенето на хибриди, богати на протеини, ще е високо, но отново се оказа, че няма интерес от страна на фермерите.
Новото при нас е, че след около месец в Държавната сортова комисия ще бъде гледан първият български хибрид захарна царевица - Кнежа захарна 1. Очаквам от следващата година този хибрид вече да се предлага за семепроизводство. За втора година изпитваме друг захарен хибрид - Кнежа шугъри 2, тече последната година на изпитване и на два вида пуклива царевица. Това за нас означава, че и тази ниша е вече запълнена.
Институтът по царевицата в Кнежа разполага и с експериментална база, която е на площ от около 4 500 декара. Разбира се, основната култура, която се отглежда в базата, е царевицата, но имаме и много добри разработки на основните видове пшеница, които се отглеждат в Северна България, както и на ечемик, грах, фий, овес. На тези площи размножаваме частично и някои от родителските компоненти и на хибридите царевица. Така че екипът ни винаги е на разположение на зърнопроизводителите и фермерите от региона и от страната."/posredniknews.com
