Топразвъдчикът от Шотландия Уилям Макларън изнесе две лекции на СТЕКСПО 2019
Уилям Макларън е съдружник и изпълнителен директор на HW Angus / Netherton Aberdeen Angus – Шотландия. Той е пето поколение фермер и е един от уважаваните развъдчици в Шотландия. Netherton Aberdeen-angus е основен доставчик на Angus генетика на фирми като ABS Global. Стартират стопанството си през далечната 1924 г. с първите животни от породата Aberdeen-angus. А от 1959 г. водят родословие. Това е така и до днес.
Ноу-хау в месодайното говедовъдство от Шотландия. Уилям Макларън беше един от лекторите на специализираното изложение за месодайно животновъдство СТЕКСПО 2019, което тази година за първи път се проведе в Международен панаир Пловдив. Организатор на събитието в Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. Макларън изнесе две лекции по време на изложението – една от които: Абердийн Ангус - от извора на породата: Съвременни тенденции в развъждането на най-популярната порода в света. Вижте акцентите от презентацията на Макларън:
„За нашите 300 крави порода Абердийн Ангус се грижим само аз и дъщеря ми. Работим постоянно. Имаме 400 акра земя, която е напълно достатъчна за животните. Роден съм и съм отгледан заедно с тази порода. Абердийн Ангус е световно известна порода. Притежава второто най-разпознаваемо име след най-популярната газирана напитка в света. Причината е в качеството на говеждото месо. То се изнася от Шотландия в продължение на 150 години. Породата е приспособима към всякакви природни условия и се е превърнала в номер едно месодайна порода във всяка една държава, която произвежда говеждо месо. Винаги съм смятал, че най-важното нещо в нашата дейност е кравата и от нея започва всичко в производствения цикъл. От 1980 до 2003 г. ние активно участвахме в различни шоута с нашите животни. За целия този период само през три години не сме посочвани като най-доброто стадо на Обединеното кралство. Основната насоченост, която ние решихме да следваме е функционалността на нашето стадо. Дейността ни е насочена най-вече към постигане на мраморираност на месото и лекота на отелвания.”
Продават генетичен материал - семенна течност, ембриони и живи животни в повече от 30 страни, най-вече в Европа. Имат намерение да разрастват стадото си до около 600 животни, двойно повече от сега. Обикновено продават животните на възраст около 6 години. Хранят биковете си с около 5-6 кг концентриран фураж дневно след което ги продават на възраст между 1 и 2 години на средна цена между 3000 и 5000 евро на животно. Продават женските животни на всякаква възраст според предпочитанията на клиента на цена от 2000 евро нагоре. На последната разпродажба, която правят, средната цена надхвърля 10 000 евро. Уилям Макларън говори и за породата Вагю в Европа - технология на развъждането и добив на най-скъпото говеждо в света:
“Развъждаме породата Вагю. Основната ни мисъл тук беше да не се произвежда нищо друго, освен най-доброто. Отделили сме време, това коства много пари, възвръщаемостта обаче е много добра. Продаваме на цена минимум два пъти по-висока, отколкото където и да било на друго място по света. Продаваме месо от F1 поколение на бик Вагю с крава Абердийн Ангус за 100 евро/кг. А най-добрите разрези от чистокръвното Вагю продаваме за цена между 150 и 170 евро/кг. По-ниските категории месо на кръстоската Вагю с Ангус продаваме за около 40 евро/кг, а чистото Вагю по-нисък клас разрези за около 70 евро/кг. Продаваме в цяла Европа и в Азия - в Хонконг. Нашето говеждо месо в Хонконг е по-желано от японското Вагю. Продаваме и в хотели с ресторанти със звезди Мишлен. Общият брой звезди на ресторантите, където се яде наше месо надхвърля 150. Задната част на животното, която основно отива за кайма, при кръстоската продаваме за 15 евро/кг, чистото Вагю за 30 евро/кг. Така че за една чистокръвна крава, за кланичното й тегло получаваме около 30 000 евро. Как ви звучи? Говоря за това, защото организаторите специално ме помолиха да го направя. Освен бляскавата страна с високата цена, която се получава, има голям брой проблеми при отглеждането на животните Вагю. Те не са като Ангус, но най-важното е – преди да започнете да мислите за отглеждане на Ваго трябва да имате клиента, който е готов да купи това месо. Ние пускаме за клане животни, които са над 700 кг, а това тегло достигат за около 4 години. Две години от живота на тези животни минава на закрито, оборно, където те се хранят с трева и зърно. Целта е мазнината да бъде бяла. Целта е да продаваме най-доброто месо в света.”
При кръстоските F1 имат мраморираност 7+, а при чистокръвното тя е 9+ по скалата, което към момента е получавано само в отделни ферми в Япония. На практика съществуват само две линии при размножаването на тези животни извън Япония, защото японците разрешават само 200 животни да напуснат страната. Недостатъкът на породата е, че има малко мляко. Това води след себе си до сериозни затруднения при отглеждането на телетата, тъй като от липсата на мляко са податливи на различни заболявания и трябва много добре да се грижат за тях. Макларън казва, че почти не може да се намери нормален фермер, който да започне производство на Вагю по начина по който е започнато при тях, тъй като това изисква голям финансов ресурс и фактът, че няма да имаш възвращаемост за дълъг период от време. Докато при Ангус приходите идват много по-бързо.
Другата му лекция беше за използване на електронни платформи: развъдна документация и BREEDPLAN - най-голямата база данни за месодайно животновъдство в света:
„Първото важно нещо при събирането на данни е човек да бъде честен. Ако завишавате данните – например теглото на телетата при раждане или при отбиване, означава, че заблуждавате и себе си и останалите. Нашето стадо е с 300 крави Абердийн Ангус – това е най-старото регистрирано стадо в Шотландия. От 1959 г. използваме програмата за наблюдение. Трябва да се използват данни, както да генотипа, така и за фенотипа, защото можете да имате животно от добра порода, но с лоши индивидуални характеристики. Ние се интересуваме от данните за животни, които съответстват на нашите цели. Това са животни с по-ниски вложения, тоест хранят се пасищно. Аз искам кравите да работят за мен, а не обратното. Мерим теглото на телетата при раждане, не ни трябват големи телета – оптималното е между 35 и 40 кг. Събираме данни още за плодовитостта на животните, за бременността, например колкото по-голям е скротума, това също се мери, толкова по-голяма е плодовитостта на кравата. В зависимост от това как си организираме работата на пасищата, ние отбиваме телетата между петия и седмия месец и пак ги мерим. При отбиването теглим и кравата – за да видим какъв процент от нейното тегло се е прехвърлил на телето. Тази година отбихме през септември, малко по-рано, като средното тегло на отбитите телета е около 350 кг.”
Теглят животните и когато са на една година, за да разберат колко тежат юнците. Именно това показва каква е тенденцията в развитието на животно. Макларън каза, че колкото повече данни се събират, толкова по-добре, за да има съвсем ясна картина за тенденциите в стадото. Трябва да се мерят и животните с лоши показатели. В софтуера, който използват сравняват данните от различни стада, за да получат по-точни цифри и съпоставки:
„Ако вашите бичета тежат 600 кг, а моите 500 кг, това не означава, че вашите имат по-добър прираст от моите. Винаги се намира отговор за всичко, но важно е да съобразите кои неща са подходящи за вашата ферма. В нашата ферма правим и анализ на животните на една година – тлъстина по гърба, омраморяване, мускулна маса Получаваме всички тези сурови данни и ги вкарваме в Breedplan-на. В нашето стадо се стремим към крави, които имат бърз растеж до една година, след това растежът им спада, защото ни интересува омраморяването на месото, ние искаме да имаме по-дребни крави. Всеки животновъд търси различни показатели, ако питате 95% от говедовъдите в Обединеното кралство, те дори не споменават този показател – омраморяването на месото. Тъй като българското месно говедовъдство е в началния стадий на своето развитие, вие и асоциациите трябва да вземете решение по-какъв път да поемете – европейския с плащане на количество, или например австралийския – където значение има качеството.”
Уилям Макларън казва, че най-добрите бикове имат 90% вярност на данните. В шотландското стадо използват семенен материал от Австралия и САЩ, защото имат много висока точност на данните. Планът прави и общи показатели, които помагат за ремонта на стадото. Средата, условията и управлението на стадото са също толкова важни, колкото и генетиката:
„Аз мога да произвеждам генетично горе-долу едни и същи крави като вас в България, но при нас имаме късмета, че използваме пасища почти през цялата година. Може да се окаже, че моите крави са с 200 кг по-тежки. Това не значи, че имам по-добри показатели от вас, защото само показателят тегло не е меродавен. Най-важна е връзката между земята и целите, които си поставяте като ферма. Със събирането на всички тези данни можем да подплатим нашите претенции после на етапа на маркетиране. Знаем какво могат да постигнат нашите крави и продаваме с това.”
Шотландецът казва, че ако живото животно има тегло между 600 и 650 кг при прираст от 1,700 гр./ден, това означава, че фермата не е печеливша. Бракуват веднага кравите с проблеми и ниски показатели – най-бърз начин за решаване на проблемите без компромиси. Макларън допълни, че е важно да има и вариативност – животните да не са по калъп. Плодовитостта в стадото достига 98%. Имат пролетни и летни отелвания. Производството на говеждо месо в света става все по-трудно, каза пред българските фермери Уилям Макларън. Не се очаква цените да растат много:
„В същото време ние сме под силния натиск на едно агресивно малцинство – веганите и втълпяването, че говеждото е вредно за нашето здраве. Ако се вгледаме по-дълбоко в някои особености на хората в различни краища на света, например в Съединените американски щати, където се консумира голямо количество говеждо месо, ако анализираме тяхното здравно състояние, прави впечатление, че те имат същите заболявания като в Европа. С нищо не се различават. Тоест това, което ни се представя от европейските средства за масова информация като че ли не е вярно. Добрата новина е, че тенденцията показва, че все повече страни искат да консумират говеждо месо – Китай – огромен потенциален консуматор. Тук своята роля изигра и разпространението на Африканската чума по свинете и недостига на месни продукти там. Нашата цел е да заместим протеина, който липса на световния пазар в момента. Европа няма много възможности за разрастване на земята, но пък има не малко земя с трева. Едно от ключовите обвинения срещу говедовъдството е света е, че води до влошаване на климата, увеличаване на въглеродния диоксид. Но аз искам да ви кажа, че има много изследвания, които показват, че такива животни са въглеродно неутрални, защото те се хранят с трева. Разбира се тук никой не споменава и всички останали животни, които се хранят на планетата и газовете, които те отделят в атмосферата. Хората в Европа стават все по-богато, развиват се, подобрява се животът им и ако тези хора искат да ядат по-добро месо, защо ние да не им го предложим. В някои страни може консумацията да намалее, но да се увеличи консумацията на по-високо качество месо с по-висока цена.”
БРЕКЗИТ - предизвикателства пред европейския пазар на говеждо след излизане от ЕС – това беше друга част от лекцията на Уилям Макларън. По думите всичко е в ръцете на политиците. Експертът казва, че ако напуснат ЕС без сделка, ще им трябва време да сключат нови сделки но пък винаги могат да работят със Световната търговска организация. По думите му Брекзит може и да не се случи, защото предстоят избори през декември. Шотландия може да гласува за своята независимост от Великобритания. Може да се окаже, че Англия и Уелс не са част от Европа, но Шотландия е вътре. Бъдещето е изключително неясно, но Макларън е убеден, че каквото и да се случи, ще има промяна. Каквото и да се стане, те ще могат да търгуват с останалия свят:
„За индустрия на говеждото месо във Великобритания, Брекзит не е проблем. Фермерите трябва да се стремят да бъдат по ефективни, тъй като субсидиите могат да изчезнат. Прекалено много фермери гледат печалбата, а не стойността на производството. Каквото и да се случи съм убеден, че фермерите ще бъдат защитени, те са част от една голяма индустрия.”
Уилям Макларън каза, че с удоволствие ще наблюдава бъдещото развитие на месодайния сектор в България. Допълни че страната ни може да бъде един от ключовите производители на говеждо месо в Източна Европа:
„Благодаря за поканата, страната ви е много хубава. За първи път съм в България и съм впечатлен от организацията на събитието. Разбрах, че е едва четвърто поред, а се вижда колко много е развито, чувам от фермерите, че расте. Прекрасното нещо за България и за качеството на месото е, че всички са много ентусиазирани. Смятам, че имате бъдеще, не само да снабдявате с говеждо месо собственото си население, но и да изнасяте за Турция и Изтока. Вие сте в завидно положение, защото сте в началото, имате голям потенциал. Това, което трябва да направите е да използвате възможностите на Асоциацията - организатор на събитието. Трябва да се сдружавате, за да вървите успешно напред. Защо да внасят месо от Щатите, когато вие можете да произведете това месо. Имате всички ресурси за това. Това, което ви трябва е организация като тази, която обединява усилията и насочва общественото внимание към конкретен продукт, произведен от вас. Трябва да работите заедно и да не повтаряте грешки, направени от други страни. Има много европейски страни с успешно развит сектор, използвайте цялата информация и се поучете от тях. Независимо дали ще изберете пътят на количество или пътят на по-високото качество.”
Експертът подчерта развиващия се туристически сектор у нас и каза, че в България идват чужденци, които вече са опитали качествено говеждо месо, те биха търсили такова и у нас и нямат нужда от голямо убеждаване, за да го купят. Другата ниша са търговските обекти. Шотландецът Уилям Макларън каза вижда у нас много добри животни Абердийн Ангус, които са сравнително нови за страната ни и още се приспособяват те, което отнема време. По думите му България има прекрасно бъдеще в това развъждане и бизнес, а Абердийн Ангус може да изиграе основна роля в това.
Снимки: Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България, Яна Лозева и Росина Пенчева.
