Как автоматизацията променя лицето на българската месопреработка
В сърцето на Сливенския край агробизнесменът Петър Байчев е изградил „затворена система“ в животновъдството – от фермата до готовия продукт. Централно място в този процес заема модерният месокомбинат, управляван от Станимир Дечев.
„Затвореният цикъл в животновъдството е възможен само когато имаш екип, който работи като един. Това е и нашата формула за успех“, казва Дечев.
Отглеждане, преработка, готов продукт
В стопанството се отглеждат около 2200–2300 прасета и 150–200 телета за угояване. Всеки месец през кланицата минават по 400–450 прасета и около 20 едри животни. Цялото количество месо се преработва на място – в транжорната и цеха за колбаси, където асортиментът надхвърля 80 продукта: сурово-сушени деликатеси, колбаси, кайми и заготовки.
„Работим като добре смазана машина – от клането и охлаждането, през транжирането и сушенето, до пакетажа и реализацията“, обяснява управителят.
Производство със свежо месо
Капацитетът на предприятието достига 1500–2000 килограма месо дневно. Засега няма амбиция за бързо разрастване – целта е стабилност и постоянство. Планове има, но те са свързани най-вече с разширяване на свинефермата.
Особен акцент е поставен върху българското месо: „Знам с какво храним животните – био концентрати и фуражи, които сами произвеждаме. Това ми гарантира едно и също качество от началото до края. Ние не замразяваме месо – работим само със свежо“, категоричен е Дечев.
Технологии и хуманно отношение
В предприятието процесът на охлаждане започва веднага след клането – животните преминават през шокова камера на -5 градуса, след което се съхраняват в изравнителна камера при 0–2 градуса. Това осигурява оптимално pH и по-добро качество на месото.
Особено внимание се отделя и на хуманното отношение: животните се превозват със специализиран транспорт, без стрес и насилие, използват се дори „детски играчки“, за да бъдат подкарани спокойно. В кланицата се прилага зашеметяване съгласно всички европейски изисквания.
Предизвикателствата пред сектора
„Тенденцията е тревожна – все по-малко животни остават в България, а вносът вече надхвърля 65–70%. Причината е, че животновъдството е трудно, а обучението на касапи – бавно и тежко. Много колеги предпочитат да работят с готови заготовки от чужбина. Ние обаче избрахме другия път – пълния контрол върху целия процес“, казва Станимир Дечев.
Въпреки трудностите, автоматизацията, високите технологии и иновативният подход остават двигател на успеха.
