Агрометеорологичен бюлетин януари 2006

 

ІІ.СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

 

1.Състояние на почвата

            През януари беше наблюдавано увеличение на есенно-зимните влагозапаси в резултат на падналите значителни валежи главно през първото десетдневие от месеца, надхвърлили в отделни райони на страната месечната норма (Ловеч -39,3л/м2, Свищов 38,8л/м2 , Пазарджик 44,2л/м2 , Сандански 47,8л/м2).

През второто и третото десетдневие на януари валежите на много места в полските райони на страната бяха под 10л/м2, което не доведе до значителна промяна в нивото на почвените влагозапаси. При определяне на почвената влага  към 17.01. бе установено, че общия воден запас в 100см. слой  е в граници, близки до ППВ. Само в отделни райони (Централната част на Дунавската равнина, на места в Североизточна България и Подбалканските полета), общия воден запас бе под 97% от ППВ (виж пр. карта).  

През най-студените периоди на януари, в края на първото, началото на второто и през по-голямата част от третото десетдневие на месеца бе наблюдавано замръзване на почвата в 10 и 20см. слой. В районите, където радиационните минимални температури се понижиха под минус 17-18°С (Търговище, Силистра, Карнобат и др.) замръзването на почвата достигна 3-4 степен. Вследствие ниските отрицателни температури на места над преовлажнения повърхностен почвен слой се образува ледена кора, една от причините за механични повреди при зимните житни култури.

През януари с изключение на отделни райони в Северна България, в останалите  част от страната височината на снежната покривка бе незначителна или липсваше такава.

           

2.Състояние на земеделските култури

В началото на януари в резултат на наднормените  топлинните условия на много места в Североизточна България, по Черноморието и в южните райони на страната настъпи възобновяване на вегетацията при пшеницата, ечемика и люцерната. В Южна България високите за сезона температури, достигнали на места до 10-13°С, провокираха нежелателно, преждевременно поникване при някои предзимно засети студоустойчиви зеленчукови култури (грах, бакла, моркови). Последвалото рязко понижение на температурите през втората половина на първото десетдневие възстанови покоя при пшеницата и ечемика в цялата страна. В края на първото десетдневие на януари в по-голямата част от страната стойностите на средноденонощните температури бяха отрицателни, значително под нормата за сезона. В отделни райони минималните температури се понижиха до минус 12-16°С (Кнежа -16°С, Разград -12°С, София -12°С, Драгоман -15°С), критични за късно засетите през ноември зимни житни култури, намиращи се в начален етап на листообразуване. Образувалата се на места тънка снежна покривка ограничи до известна степен вредното влияние на ниските отрицателни температури върху пшеницата и ечемика

През по-голямата част от второто десетдневие студеното за сезона време поддържаше дълбокия покой при зимуващите земеделски култури.

В резултат на краткотрайното подобрение на топлинните условия в края на второто десетдневие на януари, по-чувствително по Черноморието и в южните райони на страната част от есенните посеви преминаха от дълбок в относителен покой. Настъпилото  рязко понижение на температурите в началото на третото десетдневие задържа процесите, предхождащи възобновяването на вегетацията при зимните житни култури в южните райони на сраната.

Мразовитото време през последната седмица на януари постави на сериозно изпитание оцеляването на част от зимуващите земеделски култури. Отсъствието на снежна покривка и ниските температури през периода 23-26 януари под минус 18-20°С (Видин-20°С, Кнежа-20°С, Добрич-19°С, Г.Тошево-20°С, Разград-21°С, Търговище-21°С, Силистра -21.2°С) причиниха на много места в Източна България сериозни повреди от измръзване както при късните ноевмрийски посеви с пшеница и ечемик, зимуващи във фаза поникване и начален етап на листообразуване, така и на засетите в агротехнически срок братили зимни житни култури.

След направения първи зимен преглед на есенните посеви и овощните култури през третото десетдневие на януари (20-25.01) бяха установени повреди от измръзване при пшеницата, ечемика и някои трайни насаждения (лоза, праскова, круша), настъпили вследствие ниските температури през периода 23-27.01.2006. Сериозни повреди от измръзване са регистрирани в Източна България. В агростанция Г.Тошево 65% от посевите с ечемик, 30% с пшеница, 70-80% с просо и рапица са загинали. В Царев Брод над 77% от ечемика и 35% от пшеницата са измръзнали. В агростанция Карнобат са загинали почти 100% от посевите с пшеница и ечемик, намиращи се в начален етап на листообразуване. Повредите от измръзване при братилите посеви в Карнобат са при ечемика 42%, а при пшеницата 31%. В района на Сливен са измръзнали над 60% от посевите с пшеница и 50% от тритикале.

При трайните насаждения повреди от измръзване са регистрирани при лозата, прасковата и крушата, достигащ на места в Северна България до 20-30%.

В Южна България зимния преглед на голяма част от културите бе проведен в началото на третото десетдневие (21-22.01) преди сериозното застудяване. Резултатите от прегледа ще бъдат актуализирани при втория зимен преглед, който се провежда през периода 20-25.02. 

 

3.Ход на полските работи

През по-голямата част от януари условията бяха неблагоприятни за работа на полето. В средата на януари на отделни места в Източна България, където условията позволяваха бе проведено подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове.  През месеца при оранжерийни условия започна производството на зеленчуков разсад, предназначен за ранно полско производство на зеленчуци.

 НИМХ - БАН

АРХИВ:АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ДЕКЕМВРИ 2005

 АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – НОЕМВРИ 2005

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ОКТОМВРИ 2005

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.