СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
1. Състояние на почвата
След незапомнената лятна суша, падналите интензивни валежи през първата седмица на август, надхвърлиха два-три пъти нормата за месеца на много места в страната (София 131л/м2, Монтана 226л/м2, Враца 142л/м2, Разград 168л/м2, Пловдив 168л/м2, Пазарджик 120л/м2), което предизвика и рязко увеличение на влагата в 50 и 100см. почвени слоеве.
На 7.VIII при определяне съдържанието на влага при пролетните култури бе установено, че на отделни места в Софийското поле (Г. Лозен), Югозападна България (Кюстендил), Дунавската равнина (агростанциите Николаево и Образцов чифлик) и Тракийската низина (Пазарджик) почвените влагозапаси в еднометровия слой са достигнали нива близки до ППВ. В оптимални граници, около и над 80% от ППВ, бе общия воден запас в полетата на Предбалкана и югозападните райони на страната. Най-ниски, между 50-65% от ППВ, бяха влагозапасите в Северозападната част на Дунавската равнина, Североизточна България, по Черноморието, Подбалканските полета и на места в Южна България (агростанциите Хасково и Любимец).
В края на първата седмица на август в голяма част от полските райони на страната високото съдържание на влага в орния слой възпрепятстваше извършването на почвообработки и механизирано прибиране на узрелите пролетни култури.
През второто десетдневие на август валежи със стопанско значение бяха регистрирани само на отделни места в Северозападна и Централна България (Ново село 26л/м2, Кнежа 16л/м2, Ловеч 16л/м2). Високото ниво на изпарение от почвата и растенията, вследствие на относително сухото и топло време, доведе до бързо просъхване на горните почвени слоеве и нормализиране на условията за механизирано извършване на полските работи. На 17.VIII се установи, че почвените влагозапаси при пролетните култури в 50 и 100см почвени слоеве в сравнение с тези измерени на 7.VIII са се понижили, по-чувствително тези в 50см слой. Причината за това е все още повишеното водопотребление на част от оцелелите след сушата късни пролетни култури (късни царевични хибриди), встъпили в репродуктивен етап от развитието си.
До следващото определяне на почвените влагозапаси, в периода 17-27.VIII, валежи над 15 л/м2 имаше само в отделни райони на Северна България (Враца 18 л/м2, Плевен 16 л/м2, Русе 16 л/м2). Сухото и горещо време в края на второто и началото на третото десетдневие, с температури над повърхността на почвата надвишаващи на места 40°С (Карнобат 44°С), незначителните валежи (под 5л/м2) или отсъствието на такива, бяха причина за чувствителното понижение нивото на водните запаси в почвата на дълбочини 50 и 100см. На 27.VIII най-ниско бе съдържанието на влага в почвата в слоя 0-50 и 0-100см. при пролетните култури в крайните северозападни (Капитановци), югозападните (Кюстендил) и южни райони (Любимец), където общия воден запас бе между 30-45% от ППВ. Ниско, но между 50-60% от ППВ, бе нивото на водните запаси в Източна и Югоизточна България. В посочените по-горе райони съдържанието на продуктивна влага в коренообитаемия почвен слой на растенията бе незначително или напълно изчерпано, което налагаше поливане при късни хибриди царевица, късните зеленчуци и вторите култури. В края на август най-добри бяха почвените влагозапаси в 100см слой в полетата на Предбалкана и в Софийското поле, над 84% от ППВ. Състоянието на водните запаси в края на третото десетдневие на август в 50 и 100 см слоеве е представено на приложените карти.
 |
 |
2. Състояние на земеделските култури
След сухото и горещо време в началото на август в средата на първото десетдневие на месеца настъпи рязка промяна в агрометеорологичните условия. Дневните температури чувствително се понижиха с 7-10°С, а средноденонощните - в повечето райони на страната бяха под нормата за първото десетдневие на месеца. Падналите наднормени, повсеместни валежи закъсняха за преждевременно узрелия слънчоглед и голяма част от царевичните посеви, които поради сушата бяха силажирани на много места в Дунавската равнина и в Тракийската низина преди да приключат репродуктивния етап от развитието си. Валежите имаха решаващо значение за възстановяване, след продължителната сушата, на по-късните царевични хибриди, захарното цвекло, на оцелелите зеленчуци, на засетите втори култури. Те значително подобриха условията, при които протече наедряването зърната на по-късните сортове лозя и плодовете на есенните сортове овошки. В края на първото десетдневие на август настъпи стабилизиране на времето и подобрение на агрометеорологичните условия.
През по-голямата част от второто и третото десетдневие наднормените топлинни условия ускориха последните етапи от развитието на царевицата, отглеждана при поливни условия. До средата на август при по-ранните хибриди в полските райони на страната се наблюдаваше масово восъчна и пълна зрелост. В края на месеца приключиха развитието си и средно късните хибриди царевица, а късните – встъпиха във фаза млечна зрелост. До края на второто десетдневие и в полетата с по-голяма надморска височина слънчогледът встъпи в техническа зрелост. Тази година вследствие сушата получените доби от слънчоглед са ниски, на много места под 100кг/дка, близо два пъти по-малко от добивите, получени в години без климатични аномалии.
В през второто десетдневие по-рано от нормалните срокове при захарното цвекло се наблюдаваше техническа зрелост, а при памука – разпукване на плодните кутийки и начало на фаза узряване.
Високите температури през втората половина на август ускориха узряването на плодовете и гроздето. Тази година, заради сушата макар и по-дребно, гроздето е здраво, с високо съдържание на захари, над 20% (сорт Пино ноар -23%, Мерло-24%, Рубин-24%, Мискет Сандански - 26%).
Към средата на третото десетдневие на август в Южна България, с 10-15 дни по-рано, започна гроздобера на белите винени сортове грозде (виж. прил. карта).
 |
3. Ход на полските работи
През по-голямата част от второто и третото десетдневие на август условията бяха подходящи за прибиране на гроздето, плодовете и зеленчуците, на оцелялата от сушата реколта от слънчоглед, царевица и др. късни окопни култури, за провеждане на дълбока оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за засяване със зимни житни култури.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮЛИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮНИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАЙ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - АПРИЛ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАРТ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ФЕВРУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЯНУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - НОЕМВРИ 2006
НИМХ-БАН
