АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ФЕВРУАРИ 2007

СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

Водните запаси в почвата и през февруари останаха сравнително ниски за този месец от годината. Недостатъчните по количество и неравномерно разпределени по територията на страната валежи и топлото време способстваха за задълбочаването на недостига от влага в почвата.

През първото десетдневие на месеца в агростанциите В. Търново, Казанлък, Свищов и Разград паднаха обилни валежи от дъжд, които в периода 4-6 февруари преминаха в сняг. Образувалата се в тези райони снежна покривка бе незначителна 2-10 см., но предпазваше есенните посеви от неблагоприятното въздействие на ниските температури.

Чувствителното затопляне на времето през второто десетдневие на месеца доведе до активизиране развитието на зимните житни култури, и съответно до увеличение на разхода на влага от почвата. Тези процеси се наблюдаваха особено активно в някои райони на Североизточна България, където оскъдните валежи от началото на месеца в съчетание с доста високите за сезона температури доведоха на места до дефицит на почвена влага. Коренно различно бе положението в агростанциите на Враца, Плевен, Ловеч, Казанлък и София, където падналите валежи от дъжд достигнаха два, до три пъти нормата за второто десетдневие на февруари и подобриха запасите от продуктивна влага в горните почвени слоеве. Вследствие на това на 17 февруари при измерване на почвената влага при есенните култури в 100 см. слой, се констатира подобрение на влагозапасите спрямо януари, но количеството им остана незадоволително за сезона. Очерта се тенденция за слабо увеличение на районите с общ воден запас 82-99 % от ППВ, но около агростанциите Новачене, Р. Конаре, Кюстендил, Чирпан, Свиленград, Разград и Д.Чифлик водните запаси при пшеницата в 100 см. почвен слой останаха много ниски, 60-75 % от ППВ ( вж. прил. карта ).

Измерените показатели са далеч от наблюдаваните такива в години без климатични аномалии. Обикновено в резултат на есенно-зимното влагонатрупване и вследствие на топенето на снеговете през февруари в еднометровия почвен слой се достига насищане до ППВ и започва процес на проникване на влагата в двуметровия слой на почвата.

През третото десетдневие на февруари падналите валежи от дъжд бяха крайно недостатъчни и не промениха съществено нивото на водните запаси в горните почвени хоризонти.

Изключение правеха районите на Лом и Благоевград, където количеството на валежите надхвърли нормата в края на месеца.

През по-голямата част от февруари наднормените топлинни условия поддържаха в активна форма жизнените процеси при зимуващите земеделски култури.

През първата седмица на месеца стойностите на средноденонощните температури в полските райони на страната бяха около и под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури, което бе предпоставка за краткотрайно затихване и преустановяване на вегетационните процеси при пшеницата и ечемика, за задържане преждевременното развитие при овощните култури.

Чувствителното повишение на температурите в края на първото десетдневие на февруари, с максимални стойности достигнали на места до 20-22°С, активизира вегетационните процеси при зимните житни култури и трайните насаждения. В резултат на задържалото се топло за сезона време през по-голямата част от второто и началото на третото десетдневие на февруари, при пшеницата и

ечемика в част от полските райони на страната, където влагата не бе ограничаващ фактор за развитието на зимните житни култури, бе наблюдавано увеличение на вегетативната им биомаса.

През третото десетдневие на февруари в агростанциите Павликени и Таваличево при пшеницата беше регистрирана фаза вретенене, което е с 35-45 дни по-рано от нормалните срокове. Необичайно за сезона през февруари на места в североизточните райони на страната дефицитът на почвена влага бе лимитиращ фактор за вегетацията на пшеницата и ечемика, една от причините за пожълтяване на листната маса при посевите. Недостигът на влага в горните почвени слоеве ограничаваше придвижването на азота в коренообитаемия почвен слой при есенниците, подхранени с азотни минерални торове.

Вследствие наднормените топлинни условия през второто и третото десетдневие на месеца настъпи възобновяване на вегетацията при люцерната.

Високите температури ускориха развитието на овощните култури. Рано цъфтящите костилкови овощни видове бадем, прасковата, кайсията, черешата и при някои от семковите овошки (ябълка, круша) на много места в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморието встъпиха масово във фаза разпукване на плодните пъпки. В години без климатични аномалии разпукването на плодните пъпки при ябълката и крушата се наблюдава в полските райони не по-рано от края на март-началото на април. При бадема бяха наблюдавани и фазите цветен бутон и цъфтеж, а при кайсията и разлистване. На места в Южна България бе регистрирано набъбване на пъпките при ореха и начало на сокодвижение при лозата.

На 24, 25 и 26 февруари настъпи краткотрайно, но чувствително понижение на минималните температури, чиито стойности достигнаха на места до минус 8-9°С (Кнежа, Ловеч, Плевен, Добрич) и бяха сериозна заплаха за преждевременно развилите се цветни пъпки на овошките (вж. таблицата)

Повреди от измръзване регистрирани в края на февруари

Според възприетата методика евентуалните повреди от измръзване ще бъдат установени окончателно в началото на март.

През по-голямата част от февруари условията позволяваха провеждане на почвообработки, предсеитбена подготовка и сеитба на ранни пролетни култури (фий, овес, пролетен ечемик, грах) подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, растително-защитни третирания на преждевременно развилите се овошки, резитби в лозовите и овощни масиви.

АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЯНУАРИ 2007

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2006

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - НОЕМВРИ 2006

НИМХ-БАН