СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
1. Състояние на почвата
Относително сухото време през първата половина на март, с валежи в по-голямата част от полските райони под 5-7л/м2, задържаха ниското ниво на почвените влагозапаси в 20-25см. слой. През първото и началото на второто десетдневие на месеца водно-физичните показатели в орния слой бяха в граници, позволяващи провеждането на почвообработки; дълбока оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за засяване с ранни и средноранни пролетни култури.
Наднормените температури в началото на март, удължената зимна вегетация при земеделските култури, оскъдните валежи или отсъствието на такива през първата половина от месеца доведоха до задълбочаване на формиралия се още през февруари дефицит на влага в горните и по-дълбоки почвени слоеве. През първата половина на март необичайно за сезона лимитиращ фактор за вегетацията на част от посевите с пшеница и ечемик, встъпили във фаза вретенене месец по-рано преди нормалните за страната срокове, бе съдържанието на продуктивна влага в 50см. почвен слой. На 17 март при определяне на общия воден запас в 50, 100 и 200см. почвени слоеве в отделни райони на страната (Северозападна и Югозападна България, крайдунавския район и на места в Горнотракийската низина) бяха установени необичайно ниски за края на зимата нива на почвените влагозапаси под 60-65% от ППВ, стойности характерни за летния вегетационен период. В годините без климатични аномалии, към средата на март нивото на есенно-зимните влагозапаси в 50 и 100см. почвени слоеве достигнат ППВ (пределна полска влагоемност).
В края на второто десетдневие на март в Северна България почвените влагозапаси при пшеницата в 50см бяха най-ниски, под 65% от ППВ, в агростанциите Капитановци 62%, Бъзовец 63% и Новачене 53% от ППВ, а най-високи, над 95% от ППВ в агростанциите д-р Йосифово и Борима. В Южна България под 60% от ППВ бе общия воден запас при пшеницата в 50 см почвен слой в агростанциите Р.Конаре 46% и Кюстендил 56% от ППВ. Най-високи, достигащи нива до ППВ бяха влагозапасите, измерени в агростанциите Карнобат, Пловдив и Сандански.
В началото на третото десетдневие на март, след падналите повсеместни валежи надхвърлили в отделни райони на южна България 50-60л/м2 (Казанлък 62л/м2, Хасково 58л/м2, Кърджали 98л/м2), настъпи значително увеличение на продуктивната влага в 50 и 100см почвени слоеве. Към 27.03 в по-голямата част от полските райони на страната общия воден запас при пшеницата в еднометровия почвен слой бе над 85-90% от ППВ (виж пр. карта), съществено увеличен в сравнение с този от средата на март. Изключения имаше отново на места в западните и крайдунавски райони (агростанците Новачене и Кнежа), в североизточна България (Добруджански институт и Д. чифлик) и в агростанция Ръжево конаре, където почвените влагозапаси в края на март останаха ниски за началото на пролетния вегетационен период, между 65-75% от ППВ. В тези райони нормалното протичането на периода вретенене-изкласяване при пшеницата, критичен по отношение на влагата в почвата, до голяма степен ще зависи от вегетационните валежите през първото десетдневие на април.
2.Състояние на земеделските култури
Високите температури в началото на март, с максимални стойности надхвърлили в отделни райони на страната 20-21°С (Видин, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Сандански и Хасково) ускориха развитието на зимните житни култури и трайните насаждения. В резултат на наднормените топлинни условия на места в Дунавската равнина и Тракийската низина част от посевите с ечемик и пшеница встъпиха във фаза вретенене, изпреварвайки с месец обичайните за страната срокове.
Топлото време в началото на март бе причина част от преждевременно развилите се овошки (праскова, кайсия, череша) в полските райони към средата на първото десетдневие да встъпят във фазите цветен бутон и цъфтеж. При лозата в Южна България бе регистрирано начало на сокодвижение.
Краткотрайното, но чувствително понижение на температурите в края на първото и началото на второто десетдневие на март временно ограничи вегетационните процеси при земеделските култури. В отделни райони бяха измерени критични отрицателни температури (Видин -3°С, Кнежа -6°С, В.Търново -3°С, Кюстендил -6°С, Драгоман -5°С, Пловдив -3°С, Пазарджик -4°С, Чирпан -4°С, Казанлък -4°С, Елхово -3°С) за встъпилите във фаза цъфтеж костилкови овощни видове (бадем, кайсия, праскова).
Настъпилото в средата на март постепенно подобрение на топлинните условия ускори вегетацията при зимните житни култури и трайните насаждения. Към края на второто и в началото на третото десетдневие максималните температури в по-голямата част от полските райони на страната надхвърлиха 21-22°С (Видин 22°С, Кнежа 23°С, Плевен 23°С, Свищов 23°С, Русе 23°С, Силистра 24°С, Пловдив 23°С, Пазарджик 22°С, Сандански 22°С, Бургас 23°С). В резултат на високите за сезона температури се увеличи относителния дял на встъпилите във фаза вретенене посеви с пшеница и ечемик. В районите, където влагата не бе ограничаващ вегетацията фактор, бе наблюдавано увеличение на биомасата при засетите през февруари ранни пролетни култури, фий, овес, пролетен ечемик, градински грах, леща. При граха в южните райони на страната бе регистрирана фаза трети същински лист.
Наднормените топлинни условия ускориха развитието и при трайните насаждения. При лозата през третото десетдневие на март бе наблюдавано разпукване на пъпките, а при ореха на места в Южна България бяха регистрирани фазите - развитие на първични листа, на мъжки съцветия и поява на женски цветове.
През последната седмица на март настъпи влошаване на топлинните условия. Развитието на земеделските култури в края на месеца протече с по-забавени темпове. В края на третото десетдневие (28.ІІІ) на много места в страната минималните температури имаха отрицателни стойности (Видин -4°С, Кнежа -4°С, Добрич -5°С, Пловдив -3°С, Хасково -3°С, Пазарджик -3°С, Чирпан -3°С, Казанлък -3°С и Елхово - 4°С), в граници на критичните за цветовете и завръзите на напредналите в развитието си овошки. Евентуалните повреди от измръзване са в пряка зависимост от продължителността на въздействието на критичните отрицателни температури и ще бъдат установени в началото на април.
При направения преглед на пшеницата и ечемика в началото на пролетния вегетационен период бе установено, че посевите в по-голямата част от страната са встъпили във фаза вретенене (вж. пр. карта). Изключения се наблюдаваха в Североизточна България и в Софийското поле, където есенниците се намираха във фаза братене. При прегледа повреди при зимните житни култури не бяха установени.
3.Ход на полските работи.
През първото и второто десетдневие на март относително сухото време осигури възможност за своевременно провеждане на растителнозащитните мероприятия при преждевременно развилите се овошки, предцъфтежни, цъфтежни, а на места в южните райони на страната и следцъфтежни третирания, за извършване на почвообработки, торене, внасяне на хербициди и минерални торове при пролетниците. В края а март на отделни места в страната започна сеитбата на слънчогледа.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ФЕВРУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЯНУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - НОЕМВРИ 2006
НИМХ-БАН
