1. Начало
  2. Предстоящо
  3. Семинари
  4. АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - Март

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - Март

 

СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

 

1.Състояние на почвата

През март водните запаси в почвата останаха относително стабилни и високи в резултата на падналите валежи.

През първото десетдневие на март продължи увеличението на почвените влагозапаси почти в цялата страна в резултат на падналите значителни валежи (Бургас 43 l/m²; Враца 32 l/m²; София 28 l/m²) през първото десетдневие на месеца, надхвърлили в отделни райони на страната месечната норма. Обилните превалявания през предшестващият месец и наднормените за началото на март валежи поддържаха преовлажнени горните почвени слоеве в резултат на което в края на първото десетдневие на март общия воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата и ечемика в по-голямата част от страната достигнаха пълно насищане ППВ (Пределна полска влагоемност).

Най-ниски, между 78 и 85% от ППВ бяха водните запаси в Подбалканските полета районите на агростанциите Пловдив и Хасково.

През второто десетдневие на март валежите и задържалата се снежна покривка на отделни места в Северозападна България, ограничаваха възможностите за извършване на предсеитбена обработка и сеитба на ранните пролетни култури.

Падналите проливни валежи на 12 и 13 март (Кърджали 78 l/m²; София 37l/m²; Монтана 33 l/m²; Сливен 39 l/m²) преoвлажниха горните почвени слоеве и наводниха хиляди декари в Южна България. В резултат на това се ограничиха възможностите за сезонните почвовобработки и сеитбата на ранни и средноранни пролетни култури. Бяха нанесени щети на част от есенните посеви.

На 17 март в по-голямата част от страната общия воден запас в еднометровия почвен слой  бе над 97% от ППВ. Най-ниско, под 87 % от ППВ бе нивото на почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой в районите около София и Хасково.

В началото на вегетационния период съдържанието на продуктивна влага в двуметровия почвен слой в по-голямата част от страната бе много добро, над 260 мм (м 3/ дка). Най-високи,  над 500 мм. бяха запасите от продуктивна влага в районите на агростанциите Ямбол, Чирпан, Пазарджик и Хасково, а най-ниски (между 238 мм и 295 мм) бяха в района на Павликени и Царев брод. Добрите почвени влагозапаси в 200 см почвен слой са от значение за културите,  развиващи дълбока коренова система (люцерна, царевица, слънчоглед, овощни насаждения и лозя).

През третото десетдневие на март времето се задържа относително сухо и условията позволяваха провеждането на  почвообработки.

На 27 март  при пшеницата в еднометровия почвен слой  в по-голямата част от страната  бе между  90 и 99 % от ППВ, като под това ниво  бяха  почвените влагозапаси в  Крайдунавските райони, Подбалканските полета и площите около агростанциите  Разград,  Хасково, Капитановци и Новачене.

2.Състояние на земеделските култури

В началото на март на територията на страната бяха наблюдавани съществени различия в агрометеорологичните условия . В Северозападна България и високите полета  поднормените температури и образувалата се на места снежна покривка поддържаха в относителен покой  зимните житни култури. В по-голямата част от Южна България и по Черноморието средноденонощни температури бяха значително над нормата за сезона и над биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата и ечемика.

В средата на първото десетдневие на март настъпи затопляне на времето, чувствителното в Северна България и подобрение на агрометеорологичните условия. На много места стойностите на максималните температури достигнаха до 19-22°С (Кнежа 20°С, Ловеч  23°С, Плевен 22°С, В.Търново 21°С, Варна 21°С), което доведе до възобновяване на вегетацията при зимните житни култури и някои раноцъфтящите овощни видове кайсия, праскова, черешата, вишната  и др. при които бе наблюдавано начало на набъбване на пъпките.

Закъснелите прояви на зимата в края на първото десетдневие задържаха развитието на трайните насаждения  и възстановиха относителния покой при зимните житни култури.

През по-голямата част от второто десетдневие на март поднормените топлинни условия задържаха развитието на есенните посеви и трайните насаждения.

В края на второто десетдневие на март настъпи подобрение на топлинните условия. В по-голямата част от полските райони на страната стойностите на средноденонощните температури бяха значително над биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата и ечемика.

Топлото за сезона време в началото на третото десетдневие на март, с максимални температури достигнали до 20-22°С, доведе до активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и трайните насаждения. Наднормените топлинни условия се отразиха ефективно, особено на късно засетите зимни житни култури в Северна България, голяма част от които достигнаха необходимата температурна сума и преминаха от фаза "трети лист" във фаза "братене".

След последвалото краткотрайно но чувствително понижение на температурите промяна в агрометеорологичните условия бе наблюдавана през втората половина от третото десетдневие на март. На места стойностите на максималните температури достигнаха до 25-27°С,  а средноденонощните – бяха с 6-8°С над нормата за сезона, което ускори вегетацията при есенните посеви и ранните пролетни култури. 

През последните дни на март настъпи напредък в развитието на пшеницата и ечемика. При братилите през есента зимни житни култури бе увеличен коефициента на братимост, а на места в крайните южни райони част от есенниците встъпиха във фаза "вретенене". При засетите в началото на месеца ранни пролетни култури, фий, овес, грах, пролетен ечемик бе наблюдавано  поникване и листообразуване.

До края на март при овощните култури протичаха фазите "набъбване",  и "разпукване" на плодните пъпки. В южните райони на страната при раноцъфтящите костилкови видове бе наблюдавано и поява на венчелистчета и начало на фаза цъфтеж. През последната седмица на март при лозата започна масово сокодвижение, а на места в Южна България бе регистрирано и начало на набъбване на пъпките.

3.Ход на полските работи

През първата половина на март падналите повсеместни значителни валежи от дъжд и сняг, надхвърлили на много места в страната месечната норма, поддържаха неблагоприятни условията за приключване сеитбата на ранните пролетни култури и предсеитбената подготовка на средноранните пролетници. В Южна България стотица декари земеделска земя бяха наводнени, което бе причина за пропускане на агротехническите срокове при сеитбата на слънчогледа.

През третото десетдневие на март настъпи подобрение на условията за извършване на сезонните полски работи; почвообработки и закъснялата сеитба на ранните и сеитбата на средноранните пролетни култури. През последната седмица на март на единични места в Южна България започна сеитбата на слънчогледа. През по-голямата част от третото десетдневие условията бяха подходящи за провеждане на предцъфтежни пръскания в овощните градини. 

НИМХ-БАН

АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН-Февруари

Агрометеорологичен бюлетин януари 2006

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ДЕКЕМВРИ 2005

 АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – НОЕМВРИ 2005

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ОКТОМВРИ 2005

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.