СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
1.Състояние на почвата
През януари продължи положителната тенденция при есенно-зимното влагонатрупване. Интензивните превалявания от дъжд и сняг през първата половина на месеца и обилното топене на снежната покривка в края на второто и през третото десетдневие, способстваха за рязко увеличение на запасите от влага в горните почвени слоеве. В края на януари, в по-голямата част от полските райони на страната общия воден запас при есенните посеви в еднометровия почвен слой достигна ППВ (пределна полска влагоемност) и започна проникване на влагата в по-дълбоките почвени слоеве. През мразовитото първо десетдневие на януари в някои райони на страната (Казанлък, Пазарджик, Хасково, Карнобат) бяха измерени стойности на радиационните минимални температури на почвата до под минус 22-24°С. Последвалите валежи от дъжд доведоха до образуване на ледена кора на повърхността на почвата, която ограничаваше достъпа на кислород до корените на растенията предимно на полетата без сняг. През по-голямата част от месеца полските райони на Северна България и по високите полета се намираха под плътна снежна покривка. Настъпилото рязко повишение на температурите към края на второто десетдневие на януари предизвика интензивно топене на снеговете и на много места се наблюдаваше преовлажнение на повърхностните почвени слоеве. Вследствие на това през втората половина на месеца в повечето райони на Южна и Североизточна България снежната покривка бе незначителна или липсваше такава. През третото десетдневие на януари валежите в повечето полски райони на страната бяха под 10 л/м2 и не предизвикаха значителна промяна в нивото на почвените влагозапаси.
 |
При еднократното измерване на водните запаси в почвата през втората половина на месеца се установи, че почти в цялата страна бе достигнато насищане на еднометровия почвен слой до ППВ и бе започнало проникване на влагата в двуметровия слой на почвата (вж.прил.карта). Изключение правеха единствено районите на агростанциите Новачене, Исперих, Главница, Силистра, Д. Чифлик, Казанлък, Ръжево конаре и Хасково, където запасите от влага при есенните посеви в 100 сантиметровия почвен слой бяха между 82 и 92% от ППВ.
2.Състояние на земеделските култури
Агрометеорологичните условия през януари поставиха на изпитание студоустойчивостта на зимуващите земеделски култури. В средата на първото десетдневие минимални температури на много места в страната се понижиха под минус 20°С (Видин, Ловеч, В.Търново,Пазарджик, Чирпан и др.), а в отделни райони на Северна България (Кнежа, Главиница, Суворово, Севлиево и др.) - под минус 25-32°С. Наличната снежна покривка в полските райони бе защита за посевите с пшеница и ечемик от въздействието на ниските отрицателни температури. При проведения преглед в края на януари в агростанциите при НИХМ за оценка на състоянието на зимуващите култури повреди от измръзване при пшеницата и ечемика не бяха констатирани. Изключение имаше на отделни места в Източна България (агростанциите Карнобат, Исперих), където при посевите бяха наблюдавани само частични повреди (пожълтели листа от долните етажи на растенията). За възстановяването на тези есенници при първа възможност трябва да се извърши подхранване с азотни торове.
Към настоящия момент гъстотата и общото състояние на есенните посеви в страната се оценява като добро и много добро. Голяма част от пшеницата и ечемика са добре закалени, във фаза братене, важно условие за успешното им презимуване. Ниските януарски температури не пощадиха лозята и овошките. В Северна България бяха установени в различна степен повреди от измръзване при прасковата, кайсията, черешата, слива, ябълка, круша, орех и при лозите със средностъблени и високостъблени формировки. Ново село - лоза 25%; кайсия 40%; Борима - слива 30%; череша 10%; ябълка 20%; Ловеч - слива 12%; череша 10%; праскова 15%; ябълка 15%; круша 10%; Угърчин - лоза 22%; слива 14%; ябълка 14%; лоза 22%; Вардим - череша 10%; кайсия 10%; орех 10%; Хасково - лоза 10%. В Южна България повреди от измръзване са констатирани на единични места (Хасково) предимно при лозата.
След студеното за сезона време в средата на януари настъпи чувствително повишение на температурите. В края на второто и началото на третото десетдневие стойностите на максималните температури достигнаха на места до 13-18°С (Ловеч, Враца, В.Търново, Варна, Пазарджик, Кърджали, Сандански и др.). Вследствие на настъпилото затопляне в равнините снежната покривка се стопи. В Южна България и по Черноморието на отделни места в продължение на 6-7 дни средноденонощните температури се задържаха над 5°С, а част от есенните посеви преминаха от състояние на дълбок в относителен покой. Последвалото към средата на третото десетдневиена януари понижение на минималните температури предотврати нежелателното активизиране на жизнените процеси при зимните житни култури. В края на януари температурните условия в по-голямата част от полските райони на страната бяха около нормата за сезона. Зимните житни култури и трайните насаждения се намираха в състояние на покой.
3.Ход на полските работи.
През януари, през относително по-топли и сухи периоди в отделни райони на Южна България се провеждаха резитби при по-студоустойчивите овощни видове (ябълка, круша).
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - НОЕМВРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ОКТОМВРИ 2007
НИМХ-БАН
