АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮНИ

СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

1.Състояние на почвата

Падналите валежи през юни бяха неравномерно разпределени на територията на страната, което определяше значителните различия  в нивата на почвените влагозапаси през месеца. Поройните валежи през първото десетдневие на юни надхвърлили на места в Западна България два пъти месечната норма (Ново село-55 л/м2, Видин-58 л/м2, Монтана-69 л/м2, Враца – 69 л/м2), предизвикаха преовлажняване на горните почвени слоеве.

Коренно противоположно бе положението в Североизточна и на места в Южна България, където количеството на падналите валежи бе значително под месечната норма, а в отделни райони под 10 л/м2 (Силистра-0,3 л/м2, Шабла-4 л/м2, Добрич-5,4 л/м2, Елхово-8л/м2). На 7.VI. почвените влагозапаси при пролетните култури в 50 см. почвен слой бяха между 51 и 98 % от ППВ, а в районите с наднормени валежи достигнаха нива, близки до ППВ.                                                                                                                                                                                      През

През второто десетдневие на юни в Източните и на места в Южните райони на страната в резултат на падналите там валежи се увеличи съдържанието на продуктивна влага в горните почвени слоеве. Горещото време през повечето дни от второто десетдневие съдействаше за бързото изчерпване на водните запаси и от по-дълбоките почвени слоеве в районите с оскъдни валежи. Валежите от град през периода 7-19.VI. допълнително усложниха ситуацията особено в района на Кърджали, Кирково и Банско, където бяха нанесени щети на селскостопанските култури и бяха унищожени десетки декара тютюн и зеленчукови култури.

На 17 юни съдържанието на  влага при пролетните култури в 50 см. почвен слой беше най-ниско в крайните Западни и Източни Крайдунавски райони и около агростанциите Разград, Търговище, Карнобат, Хасково, Свиленград и Долен чифлик - между 67-77% от ППВ, а най-високо отново бе влагосъдържанието в почвата в Западна България и в районите на Пловдив, плевен и Троян - между 89-99% от ППВ.

През третото десетдневие на месеца, валежна сума надхвърляща 15л/м2 бе отбелязана само на ограничен брой места в Западните части на страната (Кюстендил-24,5л/м2, Драгоман-23,4л/м2, София–54,3л/м2, Чирпан-44,6л/м2). На 27 юни почвените влагозапаси  в 100 см. почвен слой при пролетните култури в по- голямата част от страната бяха  над 80% от ППВ, като най-ниски - 56-66 % от ППВ, бяха влагозапасите в районите на агростанциите Капитановци, Силистра, Разград, Сливен, Карнобат и Свиленград (вж. прил. карта).

Почти през целият месец в по-голямата част от страната бе възможно провеждането на сезонните почвообработки.

2.Състояние на земеделските култури

Развитието на земеделските култури през първата половина на юни протече при  неустойчиво и хладно за сезона време.

В Западна България в резултат на падналите значителни валежи през първото и началото на второто десетдневие на юни наливането на зърното и фаза млечна зрелост при зимните житни култури се осъществяваше при условия, близки до оптималните.

Коренно различно бе положението в Североизточна и на места в Южна България. В тези райони по-оскъдните влагозапаси бяха без особено значение за посевите с ечемик, които приключваха развитието си, но за пшеницата в начало на фаза млечна зрелост недостигът на влага на места ограничаваше нормалното изхранване на зърното. Дефицита на влага в Североизточна България през първото десетдневие на юни забави поникването и началните етапи от вегетацията на къснозасетите топлолюбиви  пролетни култури.

В края на първото и началото на второто десетдневие на юни при значителна част от пшеницата в полските райони на страната бе наблюдавана масово фаза млечна зрелост, а при ечемика – восъчна и пълна зрелост. При царевицата се осъществяваше листообразуване, а при слънчогледа – формиране на съцветие (вж.пр.карта). При фасула протичаше бутонизация и фаза цъфтеж.  

През второто десетдневие на юни в източните и на места в южните райони на страната в резултат на падналите валежи  условията за вегетация на полските култури, незасегнати от падналите градушки (в района на Кърджали градушки унищожиха на няколко пъти значителни площи с тютюн  и зеленчуци), претърпяха положителна промяна.

През третото десетдневие на юни част от пролетните култури достигнаха максималните си размери от вегетативна биомаса. В средата на десетдневието на отделни места в Тракийската низина ранните хибриди царевица встъпиха във фаза "изметляване", а при средноранните и по-късните хибриди протичаше листообразуване. При слънчогледа на много места в Южна България и в Дунавската равнина се наблюдаваше фаза цъфтеж. При памука  протичаше фаза бутонизация. През третото десетдневие на юни приключи цъфтежа при лозата.

През последните дни от месеца горещото за сезона време затормозяваше развитието на земеделските култури. Високите температури, надхвърлили на много места в страната 35-37°С (Видин, Лом, Свищов, Русе, Благоевград, Сандански, Пловдив), нарушаваха нормалния ход на асимилационните процеси при полските култури. Температурите от този порядък в съчетание с ниската атмосферна влажност имаха неблагоприятно въздействие върху цъфтежа и оплождането при зеленчуковите култури, ранните хибриди царевица и слънчогледа.

3.Ход на полските работи

През по-голямата част от юни (през сухите периоди) се провеждаха сезонните полски мероприятия; окопаване, борба с болестите, неприятелите и плевелната растителност, поливане на пролетните култури, прибиране на узрялата плодова и зеленчукова реколта. През втората половина от месеца започна жътвата на ечемика в полските райони. На много места получените добиви от ечемик са добри и са над средните за страната.

НИМХ-БАН

АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАЙ