1.Състояние на почвата
В резултат на значителните валежи през третото десетдневие на ноември в началото на декември почвените влагозапаси в слоя 0-100 см в по-голямата част от страната бяха много добри за сезона.
Валежите през първото десетдневие на декември бяха неравномерно разпределени на територията на страната. Наднормените им количества в по-голямата част от Северозападна България (Видин 49л/м2, Лом 39л/м2), по Черноморието (Варна 33л/м2, Бургас 33л/м2) и в югоизточните райони доведоха до рязко увеличение съдържанието на продуктивна влага в еднометровия почвен слой. В Североизточна България и Централната част на Тракийската низина падналите валежи бяха под 10л/м2 (Разград 4л/м2, Силистра 7л/м2, Пловдив 9л/м2) и под 50% от нормата за десетдневието. В тези райони не настъпиха съществени различия в нивата на почвените влагозапаси от тези, отчетените в края на ноември.
В периода 11-17.ХІІ в полските райони на страната паднаха сравнително малко валежи. Към 17.ХІІ при определяне на есенните влагозапаси при пшеницата в 100см. почвен слой бе установено, че най-ниско е съдържание на продуктивна влага в югозападните райони, където общия воден запас бе между 73-83% от ППВ. По-високи, между 84-94% от ППВ, бяха влагозапасите в централните крайдунавски райони, в Подбалканските полета и в част от Североизточна България. В останалите райони на страната общия воден запас в еднометровия почвен слой бе в граници от над 95% от ППВ до ППВ.
В края на второто десетдневие (18 и 19.ХІІ), след отчитане на почвените влагозапаси при пшеницата в 100 см слой, паднаха значителни валежи от дъжд и сняг. На много места в страната образувалата се снежна покривка бе над 30 см (София 39см, Пловдив 40 см, Кърджали 50 см).
След стопяването на снежната покривка към средата на третото десетдневие на декември и падналите валежи през последните дни от месеца есенно-зимните влагозапаси в цялата страна чувствително се увеличиха, до пълно насищане с влага на еднометровия почвен слой и проникването и в по-дълбоките почвени слоеве.
2.Състояние на земеделските култури
През по-голямата част от първото десетдневие на декември наднормените топлинни условия в по-голямата част от полските райони на страната удължиха есенната вегетация при пшеницата и ечемика. Изключения бяха наблюдавани в Северозападна България и във високите полета, където средноденонощните температури се задържаха под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури и посевите запазиха състояние на относителен покой.
В Източна и в Южна България в резултат на наднормените температури, достигнали на места до 17-19°С (Добрич, Бургас, Елхово, Хасково, Кърджали), есенните посеви напреднаха в развитието си, нарасна делът на зимните житни култури, встъпили във фаза трети лист и фаза братене.
В края на първото и началото на второто десетдневие на декември настъпи чувствително понижение на температурите, което доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при пшеницата и ечемика. Изключения бяха наблюдавани на места по Южното Черноморие, където стойностите на средноденонощните температури бяха около биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. В тези райони макар и със забавени темпове есенната вегетация при пшеницата и ечемика продължи до средата на декември.
При направения преглед на пшеницата и ечемика в агрометеорологичната мрежа на НИМХ за оценка състоянието на посевите при встъпването им в зимния, безвегетационен период, бе установено че по-голямата част от есенниците се намират във фаза трети лист и фаза братене. Засетите в агротехнически срок посеви с пшеница и ечемик успяха масово да братят до началото на зимата. Тези посеви са добре закалени, с добър коефициент на братимост (1.8-2.1). Късно засетите през ноември зимни житни култури към края на второто десетдневие на декември се намираха във фаза поникване и начален етап на листообразуване. Те са със слабо развита коренова система и най-уязвими на ниски отрицателни температури.
В края на второто десетдневие на декември настъпи влошаване на топлинните условия. Вследствие отрицателните средноденонощни температури есенните посеви преминаха от относителен в дълбок покой. Студеното за сезона време в началото на третото десетдневие на декември поддържаше дълбокия покой при есените посеви и трайните насаждения. Образувалата се снежна покривка в по-голямата част от страната предпази есенните посеви от неблагоприятното въздействие на ниските отрицателни температури, понижили се на места до минус 14 -16°С (Пазарджик -15°С, Карнобат -15°С, Пловдив -16°С, Чирпан -14°С, Елхово -14°С), стойности критични, особено за незакалените, намиращи се в начален етап от развитието си зимни житни култури
В средата на третото десетдневие на декември настъпи подобрение на топлинните условия и доближаване на средноденонощните температури до нормата за сезона.
В края на декември настъпи рязка промяна в агрометеорологичните условия. Вследствие на високите за сезона температури достигнали на много места в страната до 16-17°С, а във В. Търново - до 20°С, след бързото стопяване на снежната покривка, есенните посеви в полските райони на страната преминаха от дълбок в относителен покой. В резултат на наднормените топлинните условия в края на декември, на места в Североизточна България, по Черноморието и в южните райони на страната настъпи възобновяване на вегетацията при пшеницата, ечемика и люцерната. В Южна България високите за сезона температури провокираха нежелателно, преждевременно поникване при някои предзимно засети студоустойчиви зеленчукови култури (грах).
3.Ход на полските работи
През по-топлите периоди от декември продължи засаждането на овощни дръвчета и приключване на някои от есенно-зимните агротехнически мероприятия в овощните градини. През по-голямата част от месеца високото съдържание на влага в горните почвени слоеве ограничаваше възможностите за провеждане на почвообработки в овощните и зеленчукови градини.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – НОЕМВРИ 2005
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ОКТОМВРИ 2005
