1. Състояние на почвата
През октомври добрата влагозапасеност както на горните така на по-дълбоките почвени слоеве бе резултат до голяма степен от наднормени валежи през втората половина на септември.
Падналите значителни валежи през първите дни на октомври (1-2.X) увеличиха съдържанието на влага в 20 и 50 см слой. До края на първото десетдневие в по-голямата част от полските райони на страната почвените влагозапаси в орния слой бяха необичайно високи за сезона - над 90% от ППВ, а в Централната част на Северна България и Предбалкана – до ниво на ППВ. Преовлажнените горни почвени слоеве през първото десетдневие на октомври забавиха механизирано прибиране късните окопни култури (царевица, слънчоглед, картофи, захарно цвекло и др.), провеждане дълбока оран и предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с пшеница и ечемик. В Югозападна България и на места в Тракийската низина, където общия воден запас в слоя 0-20см бе между 75-85% от ППВ, условията позволяваха провеждането на сезонните полски работи.
Валежите през второто десетдневие на октомври, значителни в Източна България, където сумата им достигна до 2-3 пъти нормата за десетдневието, допринесоха за повишение на почвените влагозапаси в еднометровия и двуметров слой (вж пр.карта). До средата на октомври агрометеорологичните условия в голяма част от полските райони се задържаха неблагоприятни и продължиха да възпрепятстват сеитбата на зимните житни култури.
В края на второто и през третото десетдневие настъпи стабилизиране на времето и подобрение на водно-физичните показатели на почвата в орния слой (вж.пр. карта), което даде възможност за увеличение на дела на засетите посеви. Към 27.X при пшеницата в слоя 0-20см най-високи, над 95% от ППВ, бяха почвените влагозапаси в полетата на Предбалкана, а най-ниски, под 70% от ППВ - в Югоизточните райони на страната. В по-голямата част от Северна България и Югозападните райони общия воден запас бе между 73-83% от ППВ. Добрата влагозапасеност на почвата през октомври в цялата страна е предпоставка за нормално протичане на началните етапи от вегетацията на зимните житни култури.
2. Състояние на земеделските култури
През първото и второто десетдневие на октомври последните етапи от развитието на късните зеленчуци (пипер, домати, зелен фасул), овошки и винени сортове грозде протекоха при поднормени топлинни условия. Влажното време през първата половина на октомври поддържаше благоприятни условия за развитието на патогени, причиняващи гниене по неприбраната зеленчукова, плодова и винена реколта. До средата на октомври, поради неблагоприятните условия, в агротехнически срок бе засята само незначителна част от предвидените площи за зимни житни култури (вж. пр. карта). В края на първото (07.X) и началото на второто (11.X) десетдневие на единични места в Североизточна България (Образцов чифлик) бяха отчетени отрицателни радиационни температури (минус 0,5°С- минус 1°С) и слаби слани. В този район бяха ограничени възможностите за формиране на допълнителна продукция от подлежащите на осланяване късните зеленчуци.
В края на второто и началото на третото десетдневие на много места в полските райони бяха регистрирани отрицателни минимални температури (Плевен -1°С, Кнежа -2°С, Кюстендил -4°С, Драгоман -4°С, Благоевград -1°С, Чирпан -1°С Сандански -2°С и Г.Делчев -4°С) и регистрирани първите по-сериозни есенни слани.
В началото на третото десетдневие на октомври настъпи значителна, положителна промяна в агрометеорологичните условия. Добрата влагозапасеност на горните почвени слоеве и високите максимални температури, достигнали на много места в страната летни стойности, до 25-28°С (Плевен 25°С, Ловеч 26°С, В.Търново 28°С, Русе 26°С, Добрич 26°С, Кюстендил 25°С и Свиленград 25°С), създадоха благоприятни условия за по-ускорено поникване на засетите през първата половина на октомври зимни житни култури.
В края на октомври настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. Дневните температури се понижиха с 10-15°С, а средноденонощните - в по-голямата част от страната бяха значително под нормата за сезона. В много райони, където бяха регистрирани отрицателни минимални температури, между минус 2-5°С (Кнежа, Плевен, Разград, София, Кюстендил, Казанлък, Пловдив, Свиленград) стойностите на средноденонощните температури бяха под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Студеното за сезона време доведе до затихване и задържане на вегетационните процеси при пшеницата и ечемика.
В края на октомври при есенните посеви преобладаваше фаза поникване. Само една незначителна част от пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие на октомври, достигнаха необходимата ефективна температурна сума за встъпване във фаза трети лист.
3. Ход на полските работи
През октомври в голяма част от полските райони на страната подходящи условия за извършване на сезонните полски мероприятия имаше през втората половина на месеца. Поради тази причина на много места в Северна България бяха пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на пшеницата и ечемика. В края на второто и през по-голямата част от третото десетдневие на октомври с ускорени темпове се провеждаха закъснелите предсеитбени обработки, внасяне на минерални торове в почвата и сеитбата на зимните житни култури. В края на октомври макар и увеличен, делът на засетите посеви бе около половината от предвидените площи.
