ПОРОДИ КОНЕ РАЗВЪЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ

ИЗТОЧНО БЪЛГАРСКА ПОРОДА

         Източнобългарският кон е полукръвна порода от универсален тип. Породата е получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, местно подобрени, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци.

         Първите кобили, използвани, като майки в племенните стада са били закупени от Русия, Полша и Унгария. До 1925 година подобрителната работа е водена главно с полукръвни жребци. След този период съотношението се изменя в полза на чистокръвните жребци. Получените приплоди в първо и второ поколение, отговарящи на изискванията към породата са използувани за вътрешно развъждане. В резултат на планова, целенасочена развъдно подобрителна работа за дълъг период от време и прилагането на строг отбор и подбор, при добро хранене и гледане на конете от всички категории и при прилагане на системен тренинг и целенасочени изпитвания в конезаводите и на хиподрумите в страната и чужбина се е получил днешния Източнобългарски кон. Породата е призната, като наша отечествена порода през 1951 год. Отличава с добре развито телосложение - височина при холката за кобилите 162,8 см, дължина на тялото 161,2 см, обхват на гърдите 185,8 см и обхват на свирката 20,0 см и съответно 165,9 см, 165,9см, 190,5см и 21,0 см при жребците.

          Конете от породата се характеризират със средно голяма глава. Шията е права, средно дълга, добре замускулена и подвижна. Холката е висока, дълга, добре изразена. Гърбът е средно дълъг, обикновенно прав. Крупата е леко наклонена и замескулена. Гръдният кош е средно широк, но дълбок и достатъчно дълъг. Крайниците са високи, с добре очертана мускулатура и здрави кости. Конституцията е здрава, екстериора е добър и движенията са свободни. Цветът на косъма е кестеняв, алест и черен.

         Националният генофонд на породата е съсредоточен в конезаводите "Кабиюк" край град Шумен и "Стефан Караджа" гр. Балчик /наследник на конезавода в Божурище край София/.

Още през първите години, като основен развъден метод се явява развъждането по линии. Част от линиите са застъпени и в двата конезавода, а други само в един от тях. Линии, които са изчерпали своите генетически заложби са закривани, а на тяхно място са идвали нови родоначалници, които са ставали основоположници на нови генеалогични или заводски лининии. Най–голяма роля при създаването и усъвършенстването на Източнобългарската порода са изиграли Чистокръвните английски жребци - Семпитернал, Лаудон, Козак, Емилиен, Тихани, Еделкнабе, Греми, Вустершир, Нерон, Зенгер.

         От полукръвните жребци трайни следи са оставили родоначалниците на линии Бетяр, Фенек, Галион, Фуриозо VII-3 и тяхното потомство.

         Като важни структурни единици при изграждането на породата са играли и фамилиите на забележителни кобили-майки. По важни от тях са фамилиите на кобилите - Кръстанка, Хана, Лонгуза, Спартанка, Линия, Килия, Луна, Славянка, Ликующа.

          През последните години при развъдната работа с породата за подобряване главно на спортните й качества се използват за промишлено кръстосване и жребци от известните Европейски породи- Холщайнер, Хановер и други. Използваните в разплод жребци Щурм, Да Капо, Айстанцер, Акрундус и др. дават обещаващи резултати при бъдещата работа с породата.

         Универсалните качества на конете от породата се изявяват при провежданите изпитвания и конно спортни състезания у нас и в чужбина. През последните десетилетия конете от породата разнасят славата на българското коневъдство в едни от най- авторитетните стипълчейзни състезания в гр. Пардобице - Чехия. За времето от 1955 г. от когато нашата страна участва за първи път, там са спечелени над 120 класации в това число 30 първи, 37 втори и 32 трети места. Шест пъти наши състезатели и коне са печелили най-големи стипълчейзни за полукръвни коне - Лабе на 5000 м с 25 изключително трудни препятствия, 8 пъти стипълчейза Кладруб на 3600 м, 7 пъти стипълчейза на името на капитан Поплер на 3200 м. Жребецът Гаус Грин е бягал 8 пъти в Пардобице и 8 пъти е бил класиран, като на големия Пардобицки стипълчейз два пъти е бил трети и е наречен от чехите "Железен кон на България". Кобила Золейка е победителка в 3 стипълчейза и заема 5–то място в Големия стипълчейз, а в стипълчейза Лабе постига рекордно време 8 мин. 17,6 сек. Трикратна победителка е също така кобилата Емисия. Жребецът Екол е победител в стипълчейзите Дунав на 3 200 м и Марица на 3 800 м на които е поставил рекорди.

         Най- голямо е постижението, разбра се това на кобилата Везна /Варненчик-Зенгерин II/ с ездач Недялко Милев, която в съперничество с много силни конкуренти, включително и Чистокръвни английски коне печели 80-я юбилеен Голям Пардобицки стипълчейз на 6 900 м с 31 препятствия, през 1970, а през следващата година на същото състезание, същият ездач заема 4-то место.

         В дисциплината висша езда /обездка/ са се изявили състезателните коне Вибратор, Мотор, Естафет, Велизара, Грам, Египет. В дисциплината прескачане на препятствия /конкур ипик/- конете Фери, Глория, Молиер, Елеонора, Автомат, Гаер. Във всестранната езда кобилата Еуфория със Генко Рашков на пред олимпийски състезания по конен спорт в Стокхолм, през 1956 г. се класира на 5- то место. Изявили са се в тази дисциплина също така кобилата Евалина, кон Медисон и много други.

         Най- добро е представянето на наши коне и ездачи на Олимпийски игри в Москва през 1980 г., където отбора ни по обездка се класира на 2- ро място след бившия СССР и получи сребърни медали.

         При изпитвания във впряг е установено, че нормалната теглителна сила на конете от Източно българска порода се движи в рамките на 13- 15% от живото им тегло. При изпитване във впряг на двойка жребци с брутен товар 2 550 кг и изминаване на 6 000 м двойката Бакър и Султан е изминала разстоянието за 61 мин. При самостоятелно изпитване по т.н. стъпаловиден метод жребеца Фетиш е потеглил 7,5 т товар.

         Всички тези резултати от провежданите различни изпитвания и конно- спортни състезания говорят за ценните универсални стопански и други качества на породата Източно български кон.

ПЛЕВЕНСКА ПОРОДА

         Създаването на породата е предизвикано от възникналите след Освобождението ни от Турско робство нови обществено икономически условия. Тези условия се характеризират главно с ликвидирането на едрите стопанства /чифлици/ на турските паши и бейове и с разлагането на задружното селско стопанство. Новата господстваща форма на земевладение става дребното селско стопанство, което от затворено натурално постепенно се превръща в стоково парично и попада в зависимост от лихварския капитал. Възможностите на едно такова дребно селско стопанство по отношение на производството на качествени коне, за задоволяване на собствените нужди и особено за задоволяване на силно нарасналите нужди на новосформираната армия са били крайно ограничени.

         По тази причина грижата за създаването и за подобряването на нашето коневъдство още в самото начало се поема от държавата. Тази грижа се изразява на първо място в издаването на редица закони за коневъдството и на второ място в сформирането на държавните складове за жребци /жребцови/ депа и държавни конезаводи.

         Конезаводът "Клементина" край град Плевен е едно от първите държавни стопанства, в които започва целенасочена племенна работа за подобряване на коневъдството в страната. Стопанството е сформирано през 1890 г. като жребцово депо и през 1899 г. се превръща в конезавод. За нуждите на жребцовото депо, а по-късно и на конезавода, жребци са внасяни от различни страни /предимно от Унгария и Русия/ или са били прехвърляни такива от други стопанства в страната. Първоначално са били внесени и широко използвани в стадото жребците Боян, Бубенчик и Сивори. По- късно /през 1910г./ е започнало внасянето на жребци от породата гидран. Някои от тези жребци /Алги гидран, Гидран 46- 12, Морад, Балкан, Вихър и Пирин/ са намерили много добра връзка със стадото, предавали са трайно своите ценни качества на потомството, поради което са се утвърдили като родоначалници на заводски линии. Тези жребци са покривали кобили- майки доставени от района около стопанството от конезавода "Кабиюк" и Окръжни складове за жребци. Други са били закупени от частни хергелета в Добруджа. Малка част от кобилите са били внесени от частни руски конезаводи. По породна принадлежност първите кобили са били много различни. Успоредно със залагането на заводските линии в племенното стадо се провежда и залагане и изграждане на фамилиите на ценни кобили родоначалнички. Най-ранно са заложени фамилиите на кобилите Аглавена /родена 1914г./, Горда /1920 г./, Гергана /1920 г./, Лакта /1921 г./ и Арома /1921г./. По-късно са заложени и изградени фамилиите на кобилите Гира /1925 г./, Лига II /1926 г./ и Морава /1927 г./, като по-нови в стадата са изградени фамилиите на кобила Малиновка /1934 г./, Миазма /1936 г./ и Самара /1940 г./. В работата със стадото през последните години се залагат още две кобили 9 тези на кобилите Сенегалка /1943 г./ и Амегдалия /1948г./.

         Породата плевенски кон е призната за такава през 1951г. Тя е създадена като е използван класическия развъден метод сложно възпроизводително кръстосване на местни, местно-подобрени, арабски и англо арабски кобили с арабски, англо арабски и полукръвни жребци и жребци от породата гидран. През последните години по метода облагородително кръстосване с чистокръвни жребци, плевенския кон показа добри приспособителни възможности по отношение на променилите се изисквания към универсалните конски породи. Облагородени бяха екстериорните форми, типа и телосложението и увеличена универсалността при използването на конете в спорт, селско стопанска работа и експорт.

         Плевенският кон се характеризира със следните телесни изменения за кобилите от заводското стадо- височина при холката 159,09 см, дължина на тялото- 161,57 см, обхват на гърдите 194,55 см и обхват на свирката 20,79 см. Породата има средно голяма пропорционална глава. Шията е средно дълга и добре замускулена. Холката е не много висока, средно дълга и добре замускулена. Гърбът е прав, средно дълъг, добре замускулен и здрав. Поясницата е къса и добре скачена. Крупата е овална и леко наведена. Гръдния кош е добре развит, широк и дълбок. Постановката на крайниците е правилна. Копитата са средно големи, симетрични и с изключително здрав копитен рог. Конституцията на плевенския кон е здрава. Почти не се среща заболяването свистене. Наливи на ставите, шпат, рингбайн, заешка кука и други недостатъци се срещат рядко.

         Предвид универсалният характер на конете от породата, тренингът се води в две направления- под седло и впряг.

         При конете изпитвани в гладки надпрепусквания тригодишните жребци и кобили са показали задоволителни резултати на различните дистанции. Някои животни обаче са проявили рекордни постижения, което говори за по- големи възможности на породата в това направление. Така например жребец Пламъкна 1 400 м е показал резултат 1мин. 39,3; жребец Цайс на 1 600 м 1,45,2 мин.; жребец Сарагон на 1 800 м- 2,03,00 мин.; кобила Есетра на 2 000 м – 2,12,40 мин.; кобила Есетра на 2 200 м- 2,25,60 мин.; кобила Цигуларка на 2 400 м- 2,56,20 мин.

         През последните няколко години плевенски жребци и кобили проявиха много добри качества при прескачане на препядствия /конкур ипик/. Такива са кобилите Босилка, Помона, Валома, Елегия, жребците Авион, Пагон, Полет, Европеец, Вестител и др. В дисциплината обездка много добри резултати са показали кобилите Симпатия, Висла, Бавачка, жребецът Грамобой и кон Внимателен, а в конния шампионат жребците Багдат, Състав, Масарик.

         Много добре се представи на международните стипълчейзни състезания в град Пардобице-Чехия, кобилата Артерия /Астер- Епоха/.

         При изпитвания на конете в конезавода се установи, че нормалната теглителна сила на плевенските коне се движи в границите между 13 и 15 % от живото им тегло. Изчислено за 100 кг живо тегло, извършената работа за 1 секунда се равнява на 19 кгм, за останалите породи това постижение е съответно- за източно българската 18,9 кгм; за дунавската 15,6 кгм и за тежковозната 15 кгм.

          Всичко това показва, че плевенската порода и за напред ще запази своето ведущо място в конското поголовие на страната.

ДУНАВСКА ПОРОДА

         Породата дунавски кон произхожда от секцията нониус на конезавода "Клементина" край град Плевен. За разплод били използвани арабски, полукръвни, местно подобрени, унгарски и други кобили. Стремежът е бил да се съберат и поставят при добри условия на хранене и гледане определена група коне с оглед да се произвеждат по- едри жребци производители.

         В последствие, макар и частно, селското стопанство започва да изменя своя характер. За уедрените селски стопанства вече са били необходими по-ръстовите и масивни коне. Това е наложило да се засили вноса на коне от впрегатен тип, главно от породата нониус. При създаването на породата е прилагано и чистопородно развъждане на коне от породата нониус послужили за основата на племенното стадо. Заедно с това било прилагано поглъщателно кръстосване на местните и подобрени кобили с жребци нониуси. Тези развъдни методи, заедно с прилагания строг отбор и подбор, допринесе за създаването на един своебразен тип български нониус, който се отличава от развъжданите в другите страни нониус. Този български нониус е признат за порода под наименованието дунавски кон през 1951 год. Той се отличава с масивно и компактно телосложение, добре развита и здрава костна система, добър екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и завидна работоспособност. Рекордьор на породата при изпитвания във впряг е жребец Тахан, теглил 12 825 кг товар.

         В структурно отношение породата е изградена като самостоятелно отродие на породата Нониус. У нас са създадени развъдни линии, които са продължение на класическите линии в породата. От линията на жребец Нониус- 29 са създадени линиите на жребец Здравко, Дурцаш, Лидер. От линията на Нониус – 31 у нас се развъждат линиите на жребците Храбър, Искър. От линията на Нониус – 36 се развива линия на жребец Торпедо.

         Заложени са и се развиват фамилиите на кобили майки – Леска II, Нонка, Жандарма, Награда и други, които допринасят за по-правилната водене на племенната работа.

         По телесни изменения и по тип конете от дунавска порода спадат към лековпрегатните породи. При кобилите от заводското стадо височината при холката е 158,67 см, дължината на тялото – 165,05см, обхвата на гърдите-200,72 см, и обхвата на свирката 21,14 см.

         През последните години с част от кобилите от стадото се провежда кръстосване с жребци от чистокръвна английска порода, в резултат на което се получават коне с отлични спортни качества. В редица вътрешни и международни състезания по прескачане на препятствия /конкур ипик/ кобилата Малина /Мистър Тори-Лудетина/ е показала много добри постижения. Добри постижения са показали също жребците кръстоски Елен, Целебес, Меридиан, Молиер, Монблан, Алеко и много други.

АРАБСКА ПОРОДА

         Арабската порода е една от най- древните култури породи в света. Създадена е при условията на сухия пустинен климат на арабския полуостров и по- специално на платото Неджет в края на VI и началото на VII век. Поставен е при суровите пустинни условия, често пъти без храна и вода, при постоянни изтощителни военни походи, от конете на арабите са оцелявали само най-издръжливите, най-невзискателните към условията на хранене и отглеждане. Тези естествени фактори, наред с пословичната любов на арабите към конете и твърде своебразните методи на селекция са довели до създаването на изключително ценна порода, с пълно право призната за чистокръвна.

         Арабският кон се отличава с не много високо хармонично телосложение и ярко изразени, красиви екстериорни форми. Има лека глава, големи изразителни очи, красиво извита и високо поставена шия, средно висока холка, широк и прав гръб и поясница, дълга и овална крупа, високо поставена опашка. Гръдният кош е плитък, но достатъчно широк, със закръглени ребра. Крайниците са сухи, с добре очертани стави и здрави сухожилни връзки. Копитата са малки и с много здрав копитен рог. Движенията са леки, свободни  и плавни. Цветът на косъма е различен- сив, алест, кестеняв и черен.

         Арабският кон притежават голяма издръжливост, приспособимост към различни климатични условия, силни наследствени заложби. Тези качества му определят ролята на универсален подобрител на коневъдството в света. И днес той се развъжда, като чистокръвен арабски кон в различни страни- Русия, Полша, Унгария, Великобритания, САЩ, Франция и други. В някои страни е кръстосван с местни породи коне и е известен, като чистопороден арабски кон тип Шагия.

         В нашата страна арабски коне от типа Шагия са отглеждани в конезавода "Кабиюк" край град Шумен след 1894 г., като за тази цел са закупени подходящи жребци и кобили от Унгария, Русия, Полша и Турция. В продължение на 4-5 десетилетия арабския кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната преди всичко в Североизточна България. Развъдната работа е водена на високо равнище. Създадени са заводски линии и фамилии с голямо значение за племенното стадо, като тези на жребците Памук, ББ, Обаян 10, Контур, Шагия, Рекорд и други.

         През последните 20 години в конезавода "Кабиюк" се развъждат чистокръвни арабски жребци и кобили внесени от Русия и Полша. Средните телесни размери на кобилите са: височина при холката 148 см, обхват на гърдите 171 см, обхват на свирката 18,2 см.

         Оригиналните жребци Момент /Салон – Малпия/, Злотник /Бадер Бедур- Злота Ива/ и Елиот /Боркан – Елана/ произхождат от световно известни линии и се отличават с изключително красиви екстериорни форми. Чистокръвните и чистопородните арабски коне сега се използват за любителска езда, за надбягвания на хиподрумите и в конния спорт. На международния пазар чистокръвните арабски коне се ценят изключително много. Така например чистокръвния арабски жребец Момент е продаде от нашата страна на САЩ за 500 000 щ.долара.

         През последните години, благодарение на активната дейност на специалистите коневъди двете групи арабски коне в стадото са признати в международните организации за развъждане на арабски коне тип Шагия и за развъждане на чистокръвни арабски коне /ВАХО/.

         В развъдната работа двете групи арабски коне макар много близки, но същевременно са и много различни. При подбора чистокръвните арабски кобили се покриват само с чистокръвни арабски жребци.

         Кобилите от типа Шагия се покриват предимно с подходящи жребци от същия тип с оглед да се запази  типа на това стадо, тъй като някои чуждестранни специалисти проявяват интерес повече към арабските коне тип Шагия. Такива жребци одобрени от чужди специалисти и използвани в стадото са жребците Мефистофел и Зефир.

          За напред ще се запазят и двете направления: една група от чистокръвни арабски коне с около 20 кобили и една група тип Шагия също с около 20 кобили.

ЧИСТОКРЪВНА АНГЛИЙСКА ПОРОДА

Чистокръвната английска  порода е създадена в Англия в края на 17 и през първата половина на 18 век, чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни коне с арабски, берберийски, турски, туркменски, неаполитански и испански коне, чрез системен подбор и главно чрез изпитване на производителните качества.

         ЧАП е най-съвършеното творение на поколения селекционери, въплътили в нея ненадмината скорост, издръжливост, широки адаптивни способности, наследявани във висока степен от потомството. За разплод са използвани само проявилите се само в организираните надбягвания коне, регистрирани в специални отчети.

          За създаването и по- нататъшното усъвършенстване голяма роля са изиграли подходящия мек климат, обилното хранене, пашата, системата на тренинг и на изпитвания, правилното и точно водене на племенните книги.

         Всички сега съществуващи коне от тази порода водят началото си от три забележителни жребци-родоначалници - Дарли Арабиан, Байерли Тюрки Годолфин Арабиан, чрез техните потомци Еклипс, Херод и Матчем. И около 40 кобили-майки.

          Благодарение на своите ненадминати до днес производителни качества, силни аклиматизационни и наследствени способности породата е получила широко разпространение и се е утвърдила, като основна порода подобрителка на всички културни полукръвни породи коне. Отличава се с висок ръст, удължена шия, почти квадратно тяло, холката е висока добре изразена. Гръдният кош е не много широк , но достатъчно дълбок. Крупата е леко наклонена, дълга, средно широка. Коремът е прибран, мускулите на добре тренираните коне са очертани по цялото тяло. Предните крайници са с дълга и наведена плешка, дълго рамо и под рамо. Свирките са сравнително къси, а сухожилията здрави. Копитата са средно големи и са със здрав копитен рог. Задните крайници са правилно поставени с дълго бедро и под бедро. Гривата и опашката са не много дълги. Цветът на косъма е най – често алест, кестеняв и черен.

         Тези качества оценени у нас веднага след Освобождението ни от турско робство са послужили при създаването на българското полукръвно коневъдство.

         Най-голям брой чистокръвни коне сега има в САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Полша и други. В тези страни породата се развъжда, както за целите на хиподрумните надбягвания, които са достигнали небивали размери, така също и за целите на развъдно подобрителната работа с полукръвните породи, за износа и за конния спорт.

         Породата има добре изградена генеалогична структура от линии и фамилии в световен мащаб, с които във всички страни се провежда единна развъдна работа. Най- известни сега са линиите на жребците Теди, Фаларис, Турбион, Гейзборо, Дарк Роналд, Принц Рос, Тагор, Массин и други. Отделни жребци представители на тези линии се продават на баснославни цени. Например за жребец Шериф Дансер са заплатени 40 млн. Долара.

         В нашата страна в миналото са внасяни само жребци, които са използвани успешно при създаването на нашето полукръвно коневъдство. Развъждането на породата в чисто състояние у нас започна отначалото на 50- те години на 20 век. Разплодният материал е внесен от Полша, Русия, Чехия, Унгария, Румъния, Германия и Франция.

         Националният генофонд на породата у нас се отглежда в държавните конезаводи " Кабиюк" край град Шумен, " Хан Аспарух" край град Разград, "Истър" край град Русе, "Стефан Караджа" край град Балчик и в редица частни коневъдни ферми.

         У нас племенните жребци от породата имат височина при холката – 163 см, обхват на гърдите 189 см и обхват на свирката – 20,3 см, а кобилите–майки съответно- 160 см, 183 см, 19,5см.

         Ще отбележим победителите в най- важните призове /Дерби и Окс/, което ще ни покаже и качествата на конете в отделните конезаводи. През периода 1960 – 1999 г. са проведени 38 състезания Дерби от които са спечелени 25 от конезавода "Кабиюк", 10 от конезавода " Клементина" , 2 от конезавода "Стефан Караджа" и 1 от "Истър". През същия период са порведени 38 състезания за приза Окс от които 28 са спечелени от коне на КЗ "Кабиюки", 7 от коне на КЗ "Клементина", 2 от КЗ " Хан Аспарух" и 1 от коне на КЗ "Истър".

         При изпитванията на конете от ЧАП, независимо от малкия опит който имаме, все пак можем да посочим и известни успехи.

Постигнати рекорди при изпитванията на различни дистанции от конете от ЧАП.

         През 1989 г. на Международният митинг в Берлин, нашите коне са постигнали, следните класации: в приза "Варшава" на 2 400 м жребец Скарлет /Счибор- Корида/ е класиран на 3-то място, в приз "Прага" на 2 400 м кобила Кегла /Каюс- Герда/ е класирана на 3-то място, в приза "Москва" на 2 800 м жребец Гарик /Грозни- Колумбия/ е класиран на 4-то място. Като вземем под внимание изключително силната конкуренция на коне и ездачи от страни с рекордни традиции в развъждането на ЧАП, тези успехи на българското чистокръвно коневъдство са твърде показателни.

ТРАКЕНЕНСКА ПОРОДА

         Тракененската порода води началото си от създаденият през 1732 г. в Източна Прусия конезавод Тракенен. Съвременният Тракененски кон е от универсален тип с подчертани спортно ездови качества. Подходящ е за всички дисциплини на класическия конен спорт, особено за висша езда и прескачане на препятствия /конкур ипик/. Създаването на породата първоначално е започнало с развъждането на местни, арабски, меклембуркски, датски, турски, испански, неаполитански и чистокръвни ездови коне. Добрите му ездови качества, които са му наложили, като ездови военен кон са му извоювали широко разпространение из цялата страна. Участието на голям брой породи при създаването на тракененския кон е допринесло за сполучливо комбиниране на редица ценни качества. От Датските и меклембуркски коне са взети масивното тяло, от арабските коне са унаследени някои характерни особености на главата, шията и крупата, а от ЧАП – ездовите качества.

          Днешният тракененски кон се отличава с масивно добре свързано тяло. Има средно голяма глава с добре изразени ганаши. Шията е права, добре замускулена. Гърбът и поясницата са средно дълги и прави. Крупата е често пъти овална и добре замускулена. Крайниците са добре развити, сухи с ясно очертани сухожилия. Конете от породата са скорозрели, с висока жизненост.

         Височината при холката варира от 160–165 см, обхвата на гърдите от 180 до 195 см, обхвата на свирката-20,5 см. В процеса на работата е изградена и генеалогичната структура на породата. По-важни линии са тези на жребците Темпелхютер, Дампфорс, Араррад, Моргенстрад и др.

         В миналото у нас са внасяни отделни жребци за подобряване на качествата на нашите полукръвни породи /Биланц, Еол, Дарлинг/.

          През 1976 г. в ИЖ "Костинброд" бяха внесени жребци и кобили от Германия, Полша и от бившите републики на СССР. От Полша са внесени 24 кобили, от Германия 11 и от Русия 7.

         Внесените жребци Покер, Цитрин, Венок, Наркотик са с различен произход, а до известна степен и с различен тип. От внесените и родените у нас животни са изградени 2 племенни конски ядра- в ИЖ Костинброд и в жребцовото депо Божурище. Целта на тяхното развъждане е да се увеличи производството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използване на тракененските жребци да се подобрят някои качества на отечествените породи коне.

  ХАНОВЕРСКА ПОРОДА

     Хановерската порода е създадена по пътя на кръстосването на местни и местни подобрени кобили от районите на Мекленбург и Померания със Чистокръвни Английски жребци. В създаването и участват в по ограничени размери и жребци от Източно пруска порода център за развитието й е главно провинцията Хановер, от където е получила и наименованието си. Основен фактор за създаването и развитието на породата са били благоприятните климатични условия позволяващи нормално хранене на всички категории коне. В процеса на работата е създадена и нейната структура  изграждането на известни линии на жребците Голд Фиш, Флик, Абгланц, Детектив, Дер Льове XX, Адепос, Сенатор и др.                                                                                          

       Хановерските коне се характеризират със спокоен темперамент, леки движения и се налагат като едри ездови и впрегатни животни. По тип Хановерската порода принадлежи към една от най-масивните ездово впрегатни породи в света. Височината при холката варира от 165-175см. Конете притежават коректен екстериор с еластични свободни движения и широка производителна крачка. Имат добър нрав ,лесно се подават за обучение във всеки вид работа и развиват качества подходящи за всички конно спортни дисциплини. Днешните Хановерски коне задоволяват предимно нуждите а конният спорт. В това отношение са насочени и селекционната работа тренинга и изпитванията на конете. Всички млади животни се тренират и изпитват по схема която допринася за укрепване на физическите им възможности и за засилване на спортните им качества.

        Хановерската порода намери добър прием и у нас. Коне от тази порода са внесени и се развъждат в чисто състояние в Тракийският университет в гр. Стара Загора. От 1978 г. до сега са внесени около 20 кобили и 9 жребеца от бившата ГДР. Като добри разплодници за стадото са се изявили жребците Фехтер, Дивидент, Да Капо, Кадет, Щурм, Самур, Айстанцер и др. Изградена е и подходяща структура на стадото с представители на 6 линии, което улеснява селекционната работа. Постигнати са добри резултати в спорта което показва, че конете от породата се аклиматизират успешно. Най-добри резултати е показал жребец Гладиатор през 1992г., който на пред олимпийските състезания по прескачане на препятствия в Италия е класиран на 2-ро място сред голяма конкуренция на около 70 участници от 26 страни. Това е най-доброто постижение на наш кон в тази дисциплина през последните десетилетия.

         Отделни жребци са използвани за промишлено кръстосване с кобили от Източно българска и Дунавска породи. Получените резултати са много доби. Кръстоските имат висок ръст, спокоен темперамент и много добри спортни качества. Не случайно основната част от произведените кончета-кръстоски са продадени в чужбина на сравнително високи цени.

         Постиженията в спорта и резултатите при кръстосването оправдаха надеждите от вноса на коне от Хановерската порода. Те са търсени не само за спортна и разплодна дейност, но представляват повишен интерес и от страна на износителите а коне за чужбина.

РИСИСТИ ПОРОДИ

         Рисистите породи коне спадат към леко впрегатните породи. В резултат но целенасочена селекция , системен тренинг и изпитване в тръс конете от рисистите породи са специализирани да развиват по-голяма скорост в тръс, а в някой случай и в раван. В наше време най-голямо значение имат породите Орловски, Американски, Френски и  Руски рисак.

         Най-широко разпространение в миналото е получила Орловската рисиста порода. Развъдната работа с породата представлява еталон за развъждането по Линии на забележителни жребци притежаващи ценни качества в племенно отношение (Полкан 1-ви, Барс 1-ви и други). Времето към което се отнася създаването на породата в Русия се характеризира с липсата на транспортни връзки между отделните райони. Съобщителните връзки са осъществявани чрез около 100 хиляди пощенски станции. Снабдяването на тези станции с едри издръжливи и бързи коне, както и снабдяването на армията с качествени коне, довежда до създаването на голям брой частни и държавни конезаводи. На граф Орлов се е отдала възможността да създаде в своя Хреновски конезавод две известни за времето си породи, наречени на негово име Орлово-разторчинска за езда и Орлово-рисиста за впряг. Целта на граф Орлов е била да създаде породи притежаващи красотата и подвижността на източните с масата на западно европейски породи коне.

Конете от Орловската порода се отличават с масивна, често пъти въз груба глава с прав, а понякога с изпъкнал профил. Шията е по-къса, права и в някой случай лебедова. Холката е средно висока дълга, добре изразена. Гърба и поясницата са широки и добре замусколени. Крупата е широка и също добре замусколена. Гръдният кош е широк, не много дълбок със закръглени ребра. Крайниците са високи, със здрави стави и сравнително големи копита. Рамената са къси а подрамената дълги, със свободни движения в тръс. При бързия тръс предните крайници се издигат свободно и се свиват така, че задните крайници стъпват с около 10 см. Пред предните. Това прави хода много производителен. Рекордът принадлежи на жребеца Крепиш изминал 1600 м за 2м. и 5 осми от секундата. През 1947г. жребците Пилот и Улов са изминали същото разстояние за 2м. и 2 осми от секундата

Другата Рисиста порода- Американският рисак е специализирана порода за спорт. Създадена е в резултат на кръстосването на метни Норфолски и Холандски кобили с жребци от Чистокръвна английска порода. За родоначалник на породата се смята жребецът Месенжер, внесен в Америка през 1785г. както и неговите пра внуци Хамблетониан 10-ти и Мембрино, който са притежавали изключителни наследствени качества. Така на пример Невел Прайд е изминал 1600 м за 1.54.8 м., което е високо постижение за представител на породата.

В Европа коне от Американската рисиста порода са използвани за подобряване качествата на рисисите породи и за спорт. Още в края на 19-ти век в Русия започнал внос на жребци от Американска рисиста порода от който чрез възпроизводително кръстосване се е получил Руско-Американски рисак, наречен по-късно Руски рисак. Въпреки, че е достатъчно масивен и бърз Руският рисак отстъпва по бързина на Американският.

За днешните Рисисти породи коне са характери средно високият ръст-159 см., хармоничното телосложение, добре развитата мускулатура здрави сухожилия и копита, лека глава и права замусколена шия. Те са с добър нрав и жив темперамент.

За нашата страна значение имат Орловският, Руският и Американският рисак. Редица години рисистите кобили от конезавода "Ст. Караджа" са покривани с жребци от породата Руски рисак. Сега в стадото са включени жребците Уникум и Гравьор. Освен в конезавода "Ст. Караджа" рисисти породи се развъждат и в конезавода "Хан Аспарух" гр. Разград. Развъдната цел и при двете стада е да се получат коне за хиподрумните надбягвания и за получаване на коне за луксозни впрягове. Тяхната красота и пропорционалност в телосложението личат по време на тренировките и при надбягване на пистата.

ТЕЖКОВОЗНИ ПОРОДИ

        За обособени Тежковозни породи с изразен тип и доказани качества може да се говори едва към края на 13-ти век. Това е времето на изменилите се икономически условия с израстването на големи градове и развитието на промишлеността и селското стопанство. Този период е характерен с това, че има слабо развитие на енергийните мощности не са включени в експлоатация парната машина и електроенергията. От една страна бързо нарастват потребностите от енергия а в същото време липсва друг източник на теглителна сила освен животинската, която да реши нарастващите потребности на населението.

         Това са историческите предпоставки, допринесли за създаването на значителен брой тежковозни породи коне. Макар и в по-ограничени размери тежковозните породи коне в света са твърде разнообразни. Това разнообразие е в резултат на сложилите се икономически и географски условия. За сега в света съществуват над 40 самостоятелни породи. Първите тежковозни породи възникват в страни като Англия, Франция, Белгия а на по-късен етап в Германия, Скандинавските страни и в Русия

         Най- известни в световното коневъдство са Английските тежковозни породи Шаирска, Клайделдалска, Суфолкска, белгийските Арденска, Брабансонска, Фламандска френските Першеронска, Булонска и Бретонска  Рейнският тежковозен кон в Германия и руските Владимрски, Руски, Съвецки тежковози.

        Създаването на наша популация коне от тежковозни породи е започнало през 1950г. Първоначално са използвани трофейни тежковозни кобили останали в страната след Втората световна война и отделни жребци внесени от Унгария, Полша и Русия. В момента за разплод се използват предимно жребци от руската тежковозна порода.

         Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична работоспособност. Основният цвят на косъма е алест но се срещат чилести и кестеняви коне. Телесните размери са средно 153, 158, 186, 21,8 см. Племенните коне се подлагат на системен тренинг и изпитвания на теглителните им способности. При изпитвания с три пъти увеличена нормална теглителна сила-180кг. конете изминават до 150м.

         Развъдната част от породата е местена в различни райони на страната- ИЖ Костинброд, КЗ "Истър" Русе , Нова Черна край Тутракан, село Сокол силистренско и най-накрая в КЗ "Хан Аспарух" край град Разград.

ХАФЛИНГЕРСКА ПОРОДА

         Породата Хафлингер е планинска порода създадена в Австрия преди около 100 години. Върху тучните алпийски пасища в подножието на заснежените непристъпни върхове е създадена порода коне отличаваща се със сравнително нисък ръст  130-140см., масивно телосложение, красиви телесни форми и характерен алест или в редки случай изабела цвят на косъма, лек ход, добър нрав и пословична не взискателност по отношение на условия на хранене и отглеждане, съчетани с високо работоспособност и издръжливост. Тези качества са съчетани с подчертано високи адаптивни способности, благодарение на който породата е намерила широко разпространение в много страни по света с най-различни климатични условия. В родината си, както и в страните на разпространение конете от тази порода се използват за впряг и носене натовари при различни теренни условия, така също за конен туризъм и любителска езда.

         За нашата страна това е сравнително нова порода, чието развъждане започва след 1983г. с вноса на първите жребци и кобили от бившата ГДР. Поставената цел е по-пълното задоволяване на нуждите на стопаните в планинските и полу планинските райони на страната с подходящи за работа коне, за детско-юношеските школи по конен спорт.

         Конете от тази порода притежават високи възпроизводителни качества изразени с високият процент заплодяемост- над 77% и на родените жизнеспособни кончета- над 55%. В подкрепа на високата адаптивна способност на конете от породата може да се посочи ниският % аборти, смъртност и заболяванията при всички категории коне.

         Независмо от все още малкият брой животни, популацията коне има сравнително добра генеологична стуктура, която позволява чистопородното развъждане без да са стига до тесен инбридинг и до неговите вредни последици.

         Развъждането на коне от Хафлингерска порода е съсредоточено в коневъдната ферма към регионалната служба за селекция и репродукция в гр. Разлог, а произведените там жребци и кобили намират широк прием в частните стопанства и конно спортни школи.

ШОТЛАНСКО ПОНИ