Стратегия за развитие на коневъдството в Република България за периода 2002 – 2006 година

І. АНАЛИЗ НА КОНЕВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1995 – 2000 ГОДИНА.

         Развитието на коневъдството в България през последните пет години следва протичащите в страната процеси. Преминаването на коне от държавния и обществен сектор в частния бе процес, който приключи в началото на деветдесетте години. Сега собственост на частни стопани са почти 99 %  от конете в страната. Предназначението на 98 % от тях е преди всичко за работа в селското стопанство и транспорт на къси разстояния. В сферата на туризма, краткотрайния отдих и конният спорт се използват все още незначителна част от конете в страната. Поради редица причини голяма част от тях не отговарят на съвременните изисквания за използване в селското стопанство, производството на разплоден материал, хиподрумните надбягвания, конният спорт, туризма и др. Върху тези проблеми, които в голяма степен определят спецификата на коневъдния отрасъл, може да се влияе, като се работи за качественото подобряване на конете по отношение на техния екстериор, тип и работоспособност, при запазване на броят им около 140 000 през периода 2002 – 2006 година.

         По данни на НСИ броят на конете през последните пет години варира между 133 и 170 хиляди броя. Необяснимо от биологична, икономическа и търговска гледна точка е увеличеният брой на конете през 1996 и 1997 година /таблица 1 /. По експертна оценка техният максимален брой в страната през последните години е между 133 и 135 хиляди.

Таблица 1. Брой коне, магарета и мулета за периода 1990-2000г.

         Към 01.01.2000 година броят на магаретата е 185 744, което е 33 % по-малко спрямо същият период за 1995 година. Мулетата и катърите в страната ни през последните години са постоянна величина и се движат в рамките на 16 000 броя, с изключение за 2000 година където броят им е 10 911 и е с 32 % по-малко в сравнение с 1995 година.

         Ежегодно в страната се раждат около 18 000 кончета /по НСИ/ при средна плодовитост около 50 %, тези кончета се получават от 36 000 кобили.

         В коневъдството % на смъртност е редуциран и се движи в рамките на 1 – 2.5 % годишно. Той се определя от условията, при които се отглеждат животните и от степента на прилагане на имунопрофилактичната програма. През последните пет години в резултат на засилената профилактична дейност – ринопневмонитната инфекция и някой други заразни заболявания се срещат по-рядко и нанасят по-малко щети на подотрасъла. Тази положителна тенденция, изразяваща се в намаляване броя на заболелите животни е свързана правопропорционално с увеличаване разходите за отглеждането им. Цените на задължителните ваксини са високи и в голяма степен затрудняват финансово фермите с по-голям брой коне, а също така и стопаните, които използват конете си за селскостопанска работа.

ІІ. СТУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ

1.      НАЦИОНАЛНИ  РЕСУРСИ.

1.1              Държавни структури – функциониращи

• ЕАД "Кабиюк" гр. Шумен
• ЕООД "Ст. Караджа" – гр. Балчик
• ЕАД "Хан Аспарух" – гр. Разград
• ЕАД "Приз 2000" – гр. Разлог
• ИЖН – Костинброд
• ТрУ – Стара Загора - нефункциониращи
• "Национален хиподрум" АД гр. София
• Районен хиподрум гр. Русе

1.2     ЧАСТЕН СЕКТОР

• Собственици на коне за разплод, спорт и работа в цялата страна.
• Национална асоциация по коневъдство.
• Собственици на коневъдни ферми за развъждане на племенни коне, одобрени от НАК.

1.3     ПОРОДЕН СЪСТАВ НА КОНТРОЛИРАНАТА ЧАСТ ОТ ПОПУЛАЦИЯТА.

1.3.1      Национален генофонд – формира се от коне в държавните структури и част от контролираните коне в частния сектор. Чрез него се осъществява опазване и възпроизводство на ценни породи коне.

За подпомагане издръжката на Националния генофонд от 1999 година ДФ "Земеделие" ежегодно отпуска целева субсидия за изхранване, саниране и ветеринарна профилактика. Той е представен от 316 животни, съсредоточени в 6 държавни структури /табл.2/, като по този начин държавата гарантира необходимия генетичен минимум определящ облика на българското коневъдство. Развъжданите в тези структури коне имат своя стойност и представителност и се реализират на външния и вътрешен пазар.

Таблица 2. Брой на разплодните животни по породи формиращи Националния генофонд

1.3.2       Елитна част на популацията – представена е от 1 855 броя коне и е съсредоточена основно в частния сектор, което я прави по-динамична, адаптивна към икономическите условия и пазара и по-широко обхватна. Необходимо е да се посочи, че частните конеферми произвеждат коне не само за селскостопанска работа, любителска езда, туризъм и спорт, но и за реализация на външния и вътрешен пазар /табл.3/

Таблица 3. Брой на разплодните коне от елитната част на популацията

1.4     МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА.

         Включва изградената база за отглеждане, трениране и изпитване на коне в държавните структури и хиподрумите. Предвижда се модернизиране и разширяване чрез включване и използване на същата в частния сектор.

1.5    ИНСТИТУЦИИ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ.

         Включват, научни работници от Тракийски университет, гр. Стара Загора, ИЖ-Костинброд, ЗИ-гр. Шумен, специалисти от НАК и конезаводите, собственици, треньори, състезатели и помощен персонал. Предвижда се разширяване чрез включване на нови собственици от частния сектор.

III. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ:

1. Запазване, усъвършенстване и развитие на съществуващия национален генофонд.
2. Нарастване възвращаемостта на инвестираните в отрасъла средства.
3. Създаване на нови работни места и предпоставки за повишаване квалификацията на заетите в производството.
4. Подпомагане дейността на собствениците и производителите на коне.

IV.              ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ

А. ЗАПАЗВАНЕ, УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ГЕНОФОНД

1. Предназначение на произвежданите коне по породи.

1.1 Производство на елитни коне за разплод:

• Възпроизводство и поддържане на националния генофонд и повишаване на неговите генетични заложби.
• Подпомагане на формирането на частни племенни ферми и конезаводи.
• Подобряване качествата на конското поголовие в страната.

1.2 Производство на коне за надбягвания на хиподрумите:

• Чистокръвна английска порода – гладки надпрепусквания и стипълчейз.
• Арабска порода – гладки надпрепусквания
• Рисиста попода – надпрепусквания с двуколки

1.3 Производство на коне за класическите дисциплини на конният спорт- обездка, конкурипик, шампионат и др.

• Породи селекционирани в това направление: Източнобългарска, Плевенска, Тракененска, Хановерска, Чистокръвна английска.
• Спортен тип коне – ползвателно направление. Източнобългарска х Хановерска, Плевенска х Тракененска, Дунавска х Чистокръвна английска, Тракененска или Хановерска, Арабска х Хановерска или Чистокръвна английска.

1.4 Коне за езда и туризъм – конете от всички изброени до тук породи и понита.

1.5  Коне за работа в селското стопанство:

• Лековпрегатни породи: Дунавска, Рисиста, Източнобългарска, Плевенска, Тракененска, Хановерска, Арабска и кръстоските между тях.
• Тежковозни: Български тежковоз.
• Планински: Хафлингер, Хуцул и местни породи.

2.Състоянието на развъжданите у нас породи.

Икономическата рестрикция доведе до драстично редуциране на заводските стада на всички породи. Заедно с това се наблюдава намаляване броя на подрастващите животни /от всички категории/ по породи и с изключение на подрастващите от Чистокръвна английска порода бе преустановено изпитването на конете по собствена продуктивност в по-голяма част от държавните структури. Изпитване по собствена продуктивност се провежда в състезания организирани от БФКС и ФЕИ за полукръвните коне. Голяма част от тези коне не са обхванати под селекционен контрол, а изпитванията не отговарят на тестовете предвидени в селекционните програми за полукръвните коне.

Броят на кобилите майки е снижен до степен, която:

• не позволява поддържане на нормална генеалогическа структура на породите,
• налага използване на родствено съешаване,
• не позволява поддържане на генетично разнообразие.

Особенно критично е състоянието на отечествените породи – Източнобългарска, Плевенска и Дунавска. Те са уникални и за тяхното поддържане и усъвършенстване разчитаме само на собствено възпроизводство. Прилагането на метода вливане на кръв от генетически близки породи /Нониус и Гидран/ изисква също наличие на добре изградена генеалогическа структура.

Поради всички изброени ограничения в селекционните програми за отделните породи е предвидена възможност за чистопородни да бъдат признати животни с различен % кръвност от отделни породи.

 За постигане на тази цел е необходимо:

• усъвършенстването на породите да се извършва въз основа на селекционни програми
• въвеждане на селекционните програми като задължително действащи в структурите на националния генофонд и елитната част на популацията
• разширяване на националния генофонд и елитната част на популацията чрез увеличаване на минималния брой кобили и обхващане на нови животни,
• изготвяне на наредба за водене на родословните книги,
• организиране на годишни прегледи и тестиране на подрастващите кончета,
• организиране на изложби, аукциони и др. популяризиращи коневъдството дейности.

Б. НАРАСТВАНЕ ВЪЗВРАЩАЕМОСТТА НА ИНВЕСТИРАНИТЕ В ОТРАСЪЛА СРЕДСТВА.

 1. МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ.

Анализ на силните и слаби страни на коневъдството в държавните структури.

 - Силни страни

 Генофонда и елитния племенен материал е концентриран:

• смесени стопанства – отраслите взаимно се подпомагат. Стопанствата са жизнени и оцеляват при изменение на социалните и икономически фактори,
• стопанствата имат  изградена база за отглеждане и тренинг на коне,
• племенните животни са концентрирани в стада, което създава предпоставки за по-резултатна селекция и правилно стопанисване,
• създадените породи с различни продуктивни направления, задоволяват разнообразните изисквания на пазара. По този начин е осигурена конкурентноспособност на отрасъла при големи изменения на потребителското търсене,
• по-ниска е себестойността на отглежданите коне.

-  Слаби страни

• някой от стопанствата разчитат и на субсидии от държавата и нейни фондове,
• поради стагнация е намален обемът на заводските стада под критичния минимум осигуряващ поддържане на генеалогическата структура, което ще доведе до понижаване качествата на произвежданите животни,
• липса на възможност за вземане на пазарни решения,
• ниска квалификация на кадрите, поради неадекватна кадрова политика и ниско заплащане,
• недобро качество и пазарен вид на предлаганите за продажба коне,
• ниска покупателна способност на масовия потребител у нас,
• ниска мотивация за труд на работниците и специалистите,
• слаб маркетинг и реклама,
• дълъг генерационен интервал, късна стопанска зрелост, продължителен тренировъчен процес, бавна възвръщаемост на средствата или липса на такава,
• недобра работа по импорт на жребци,
• остаряла и амортизирана материална база и липса на средства за ремонт.

1.2 Анализ на благоприятните възможности

• наличие на много добри пазарни възможности за реализация на спортни коне в Гърция, Турция, страните от бивша Югославия и арабските републики,
• по-ограничени пазари в Австрия, Германия ,Унгария и Чехия,
• повишен интерес на български потребители към коне за гладки надпрепусквания и класически дисциплини на конния спорт,
• повишен интерес от страна на фермери и стопани от коне за работа,
• слаба конкуренция на вътрешния пазар от страна на държавата с добре развито коневъдство.

1.3 Възвръщаемост на вложените в коневъдството средства.

За повишаване възвръщаемостта на вложените средства и ефективно производство е необходимо:

• повишаване квалификацията на работещите в коневъдството кадри,
• повишаване на изискванията за подготовка на предлаганите коне за продажба,
• проучване и заемане на реални пазарни позиции,
• подобряване качеството на конете,
• даване приоритет на маркетинговата и рекламна дейност.

В. СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ РАБОТНИ МЕСТА И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ЗАЕТИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО.

1. Подобряване на организацията и управлението в конезаводите и племенните ферми.
2. Привличане на нови собственици като ръководни органи и членове на породните асоциации.
3. Разкриване на нови работни места непосредствено в коневъдството и съпътстващите го дейности.
4. Усъвършенстване структурата на НАК, чрез създаване на развъдни асоциации по породи в самата организация.
5. Организиране на краткотрайни курсове за повишаване квалификацията и продължаващо обучение на заетите в областта на коневъдството.
6. Стимулиране развитието  на обслужващи коневъдството дейности /подковаване, производство и ремонт на амуниции, аксесоари, организиране на места за тяхната продажба и др./.

Г. ПОДПОМАГАНЕ ДЕЙНОСТТА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ И ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ  НА  КОНЕ

1. Създаване на информационна система обслужваща НАК и включените в нея конезаводи, племенни ферми и стопанства.
2. Осигуряване на материални и морални стимули на собственици, притежаващи елитни разплодни животни (финансово подпомагане чрез приоритетно кредитиране, даване на годишни субсидии, парични награди, оземляване).
3. Създаване на нови и облагородяване на съществуващи общински и държавни пасища и ливади по места.
4. Приоритетно отдаване под наем на съществуващите сгради и съоръжения към държавните конезаводи и племенни ферми на частни стопани, притежаващи елитни разплодни животни.
5. Издаване на каталози за елитни разплодни коне и разпространяването им по конезаводи, племенни ферми и стопанства.
6. Издаване на брошури отразяващи новостите по отношение хранене, гледане, трениране, тестиране и изпитване на племенни коне от различните типове и породи.
7. Пряко включване на частните стопани, производители и собственици на коне по места, при организиране на годишни прегледи, изложби, тестиране и изпитване на племенни коне.

В резултат на разработване и постигане на поставените цели и задачи в стратегията за развитие на племенното коневъдство в България, националният генофонд през 2006 година трябва да бъде представен от броя разплодни животни посочени в таблица 4.

Табл. 4. Брой разплодни коне формиращи националния генофонд през 2006 година

В тази група е предвидено да се включат и коне от частни стопани, контролирани от НАК. Условията, които трябва да спазват частните собственици, за да бъдат включени в тази част на племенното коневъдство са разработени в правилника и устава на асоциацията.

В заключение трябва да отбележим, че все още не е заличен труда на редица поколения, научни работници и специалисти от различно ниво, не са унищожени и отписани от контрол, ценни племенни животни от българските породи коне. Новите условия на работа не трябва да бъдат причина за разбиване на развъдно-подобрителната работа в коневъдството, а стимул за въвеждане на нови системи за селекция и контрол на производителните качества.

Авторски колектив:

         Силвия Василева - МЗГ

         Георги Йорданов – ИАСРЖ

         Доц. д-р Георги Бързев – ТрУ, гр. Ст.Загора

         Н.с.I ст.д-р Пламен Асенов – ИЖН, Костинброд