Бях свидетел на унищожаването на напоителните системи в България, спомня си бившият министър на земеделието
Професор Станков, как се чувствахте в кабинета на министър на земеделието през 2013 г.?
Честно казано, не много комфортно. Беше много смутно време. Предстоеше приемането на втория програмен период и аз още първата седмица трябваше да отида в Брюксел. За първи път тогава се постави въпросът за обвързаното подпомагане. Нямахме никаква подкрепа от министрите в ЕС и се наложи с румънския министър на земеделието да ходим при комисаря по земеделие и да убеждаваме Германия и Франция да ни подкрепят. Слава Богу, се получи. Отначало искаха да ни дадат много малко проценти, но съвместно с румънците успяхме да постигнем малко по-голям процент и се преборихме благодарение на подкрепата, която получихме от френския министър на земеделието.
Професор Станков, може ли да надникнем в коридорите на властта? Има ли моменти, когато един министър е длъжен да се подчини на партийна централа и да прокара някакво решение, което е в разрез с пазарната логика?
Слава Богу, аз тогава не бях обвързан политически и нямаше никакво вмешателство. Не е важно човек колко време е бил във властта. Аз бях малко време, но с много неща са ме запомнили хората.
С какви постижения като министър се гордеете?
Най-напред с това, че трябваше да се оземлят животновъдите. Аз за първи път поставих въпроса за пасищата, защото още втората седмица от моето управление тръгнах на обиколка. Отидох в Смолян и Кърджали и тогава се оказа, че по-голямата част от животновъдите нямат земя и че тя се ползва от хора, които не отглеждат животни. Тогава реагирах много остро и затова направихме поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В преходните и заключителните разпоредби обаче направиха така, че пак някои от земите да останат при хора, които нямат животни.
Спомням си, че още първите дни имаше голям протест на пчеларите, защото преди мен Мирослав Найденов беше подписал разрешение за ползване на неоникотиноидите в България и тогава пчеларите реагираха, затрупаха площадите с умрели пчели. Наложи се да ходим до Брюксел и да изтеглим нашия подпис.
Другото много фрапантно нещо беше разрушаването на напоителните системи. Тръгнах на обиколка и гледам навсякъде вадят металните тръби и тогава наредих да спрат, но вече всичко беше унищожено. Започнахме разговори тогава със световната банка, със съдействието на вицепремиера Илиана Иванова, да отпуснат средства, но просто след това нещата не се случиха.
Като министър аз тогава станах председател на научно-консултативен съвет и с проф. Греков разработихме национална стратегия, защото установихме една нарушена структура на земеделското производство - зърнопроизводство, имаше още неусвоени земи, ликвидация на животновъдството, зеленчуците и плодовете ги нямаше никакви. Тази нарушена структура наложи ние да съберем колектив и след много спорове да направим така, че да се разработи тази стратегия. В нея предлагахме да има горна граница на земите за зърнопроизводството и да се заделят малко повече средства за зеленчуци, за плодове. Стратегията влезе в парламента, но не успя да стигне до пленарна зала, защото някои хора нямаха интерес това да се случи.
В момента пак се говори, че трябва да има стратегия и ако има, каква е гаранцията, че ще има приемственост между министрите, които да спазват написаното в стратегията?
Стратегията - това е политиката в селското стопанство. ЕС има ОСП. В България ние нямаме наша българска аграрна политика и затова трябва да я има тази стратегия, където за сектора и за всяко едно направление ясно и точно да има посочени цели и подробна разработка как да се постигнат. Не е невъзможно да се постигне. Стратегия е необходима. Българска аграрна политика е необходима с ясни приоритети какво правим, кое развиваме - така ли ще продължаваме с монокултурното земеделие, или ще развиваме останалите направления.
Съществува мнение, че в животновъдството се насочват много субсидии, а резултатите не са добри. Защо е така?
Трудно може да се отговори, защото първо средствата не са чак толкова много. Субсидиите отиват най-вече при големите животновъди. В момента аз приключих два проекта в Тракийския университет и като изпълнителен директор на НОКА обикалях в продължение на три години всички ферми и то малките ферми. Оказва се, че субсидиите отиват повече за битови потребности.
Нивото на селекция е ниско. Има безразборно кръстосване. Ниска е продуктивността на животните. Първото нещо е селекцията. Второто е храненето. По-голямата част от малките фермери нямат земя. Те закупуват всички фуражи и се въздържат да дават достатъчно количество и да направят пълноценни дажби. Пасищата са далече от фермите. Третото нещо е технологията, която липсва.
